Решение № 1444 от 22.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20211100514841 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №II-55-20190259 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. № 20972/2019 г. на Софийски районен съд, 55 състав, са отхвърлени предявените от С. С. О., ЕГН **********, Ф. О. В., ЕГН **********, и В. О.

С., ЕГН **********, срещу „Г. Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, искове по чл. 134 ЗЗД вр. чл. 382, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 19108.00 лева - непогасен остатък по договор за банков кредит от 18.02.2016г., сключен между наследодателя им О.В.О.

/кредитополучател/, починал на 28.01.2018 г. и „Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/, вземанията по който са били застраховани по договор за групова застраховка от същата дата, сключена между кредитора и застрахователя със съгласието на застрахования, както и по чл. 382, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 2892.00 лева, явяваща се разликата между непогасената част от задължението на наследодателя им по договора за кредит и застрахователната сума по застрахователния договор.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство - С. С. О., Ф. О. В. и В. О. С., действащи чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че 1 неправилно районният съд е заключил, че към дата на подписването на договора за групова застраховка „Живот“ наследодателят им О.В.О. е знаел, че страда от хронично сърдечно-съдово заболяване – есенциална хипертония.

В тази насока се излагат подробни съображения, включително констатации от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза. Моли се да се уважи въззивната жалба, като предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по въззивната жалба - „Банка ДСК“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. В отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Другият въззиваем и ответник в първоинстанционното производство -„Г. Ж.“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. В отговора се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, който счита, че са основани на приетите по делото доказателства. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че 2 застрахователят е изискал изрично деклариране на конкретни обстоятелства относно здравословното състояние на кредитополучателя, които е счел за съществени и на които наследодателят на ищците е отговорил недвусмислено в подписаното съгласие за включване в групата на застрахованите лица. В документа е декларирал, че не боледува от хронично заболяване, за което да провежда медицинско или медикаментозно лечение и не боледува от сърдечносъдово заболяване, вкл. артериосклероза. Декларацията е ясно и недвусмислена. Макар същата да е част от предварително подготвения текст на съгласието, то застрахованият е можел и е следвало да прочете съдържанието и да изрази несъгласие с вписаните обстоятелства, ако не отговарят на действителността, съответно да поиска вписване на корекции или въобще да не подпише съгласието. О.В.О. е декларирал, че са му известни и последиците от съзнателното неточно деклариране на значими обстоятелства или премълчаването им - освобождаване на застрахователя от отговорност. Районният съд е намерил за доказано и обстоятелството, че към датата на подписване на договора и съгласието за включване в груповата застраховка, на кредитополучателя му е било известно, че страда от хронично сърдечно-съдово заболяване - есенциална хипертония, диагностицирана съобразно медицинските документи и вещите лица още през 2012г., заради което пациентът е бил диспанзеризиран през 2015г. Че тази хипертония е хронично заболяване е установено от приетите съдебномедицински експертизи. Че О.В.О. е знаел, че страда от такова заболяване районният съд е заключил въз основа на предписаните му медикаменти за овладяване на високото кръвно налягане, от което е страдал и заради което страдание е търсил лекарска помощ и му е правено изследване с ЕКГ. Освен това районният съд е направил извод, че настъпилата смърт е последица именно от увреждането, причинено от същото това заболяване, наличието на което е съществено за застрахователя, поради което е пожелал недвусмисленото му деклариране от застрахования. Поради изложеното е прието, че са налице условията на чл. 363, ал. 4 КЗ за освобождаване на застрахователя от отговорност по договора за групова застраховка „Живот, свързан с кредит“, в която наследодателят на ищците е бил включен. В тази насока е изтъкнато, че застрахованото лице съзнателно е премълчало наличието на заболяване, което е в пряка - причинна връзка с настъпила му смъртта.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил предявените иск, са незаконосъобразни, обосновани са при неправилно прилагане на закона, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

В случая от приетите в първоинстанционнното производство доказателства се установява безспорно, че наследодателят О.В.О. е бил в кредитно правоотношение с „Банка ДСК“ ЕАД, задълженията по който са обезпечени с договор за застраховка с покрит риск - смърт на застрахования кредитополучател, при настъпване на който ответникът е бил задължен да плати застрахователно обезщетение на банката - кредитор в размер на 3 непогасената част от дълга, но не повече от застрахователната сума по договора – 22 000 лева, а при разлика - да заплати остатъка до застрахователната сума на наследниците. Доказва се, че наследници на застрахования са ищците. Установява се от приложеното от „Банка ДСК“ ЕАД извлечение от сметката на кредитополучателя, обслужваща процесиия договор за кредит, че е налице погасяване на вноските по договора и след смъртта му, като за вносители са вписани Ф. В. и трето за спора лице. Налице са декларации от ищците, че плащат общо кредита на своя наследодателя, поради което съдът приема, че ищците се легитимират като кредитори на банката, която е ползващо се лице по застрахователния договор. Видно от приложенията към договора страните са договорили преференциален лихвен процент, изразяващ се в отстъпка от 0,3 процентни пункта от лихвения процент по кредити на физически лица, при условие, че кредитополучателят закупи групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ към „Г. Ж.“ ЕАД. Тази възможност е била изрично избрана от кредитополучателя, за което е положил подпис. В тази връзка са приети като доказателства подписаното от О.В.О. съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ от 18.02.2016г. и сертификат № В0003353243160218 от същата дата. Видно от съдържанието им лицето е било включен от банката - кредитор в списъка на застрахованите по договора за групова застраховка с ответника лица за застрахователна сума в размер на кредита - 22000 лева, като премията била разсрочена и включена към месечната погасителна вноска по договора за кредит. Видно от предоставеното съгласие, кредитополучателят е декларирал, че към датата на подписването му и до пет години преди това не е боледувал от хронично заболяване и не е провеждал медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане, както и че не е боледувал от сърдечно-съдови заболявания, вкл. артериосклероза, които обстоятелства са приети за значими за сключване на застрахователния договор. С така подписаното съгласие О.В.О. е декрарирал още, че му е известно, че застрахователят се освобождава от отговорност, ако съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, от значение за включването му в групата на застрахованите лица. Видно от приложения сертификат, при настъпил покрит риск смърт на застрахования кредитополучател застрахователят е задължен да плати на застраховащия кредитор сума, покриваща непогасената част от кредита до размера на застрахователната сума, а при остатък - да заплати същия на наследниците на кредитополучателя.

Видно е от писмо на „Г. Ж.“ ЕАД от 04.06.2018г. до ищците, че застрахователят е бил уведомен за смъртта на О.В.О., като до него е било отправено искане от наследниците му да изпълни задължението си по договора за застраховка, за което е била образувана щета № 40080158/2018г.

С писмото ответникът е отказал плащане на задълженията на наследодателя по договора за кредит с довод, че видно от медицинската документация 4 кредитополучателят е страдал от есенциална хипертония, което заболяване е с давност от м.декември 2014г., което обстоятелство не е обявил в подписаната от него декларация и това заболяване е в пряка причинноследствена връзка с настъпилата смърт.

От приетата от районния съд тройна съдебно-медицинска експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че от наличната по делото медицинска документация е видно, че О. е страдал от есенциална хипертония, за която е диспансеризиран през 2015 г. Това заболяване се нарича още идиопатична хипертония, първична и е форма на хипертония, която по дефиниция няма определена причина. За периода 2008 г. – 2018 г. липсва активно проследяване на липидния профил и данни за проведено в тази насока лечение на пациента. Приживе не е било доказано чрез надлежно медицинско изследване, че О. е страдал от атеросклероза. От приложените по делото документи за проведени медицински изследвания не са налице категорични данни, че пациентът е страдал от „хипертонично сърце“. Тази диагноза е установена по време на извършената на О. аутопсия на 28.01.2018 г.

По делото не е спорно нито сключването на договора за кредит между О.В.О. и „Банка ДСК“ ЕАД на 18.02.2016 г. и неговото съществено съдържание, нито присъединяването на кредитополучателя към договор за групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ към застрахователя „Г. Ж.“ ЕАД, по която застраховащо лице е банката - кредитор. Не се спори и че по време на действие на застрахователния договор е настъпил покрит риск - смърт на кредитополучателя. Спори се относно наличието на основание за отказ на застрахователя да плати застрахователно обезщетение съгласно договора с оглед твърдението му, че застрахованият кредитополучател е премълчал съзнателно в подписаната декларация, че е страдал от сърдечно заболяване - артериална хипертония, което обстоятелство е съществено за застрахователя.