Решение № 96 от 21.07.2021, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

21.07.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

07.07

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Мария

Божкова

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

62 по описа за

2021 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от директор на РД

„АА“ гр.Стара Загора, против Решение № 260078/15.03.2021 г., постановено по АНД № 1419/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 43-0000422/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП.

Счита, че районният съд неправилно е възприел, че релевантната Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. не е връчена на легитимно лице, за да може да породи своите правни последици. В тази връзка излага съображения, че заповедта е връчена на упълномощено лице – Р. М. М., независимо от обстоятелството, че в самата заповед не е отбелязано, че същият е пълномощник.

В конкретния случай, на служителите на РД на „АА“ било предоставено надлежно пълномощно, по силата на което горепосоченото лице било упълномощено от управителя на „Босфор Туризъм“ ЕООД да го представлява, респ. да получава и подписва документи от негово име. В подкрепа на доводите си представя пълномощно с нотариална заверка на подписите от 30.05.2018 г. на нотариус Д. Г. с рег. № *** на НК.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение

№ 260078/15.03.2021 г., постановено по АНД № 1419/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., изразява становище за основателност на жалбата. Излага доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, респ. визираните в жалбата касационни основание са налице. В тази връзка сочи, че с оглед представеното писмено доказателство се налагал изводът, че заповедта и поканата за връщане на лиценза са били връчени надлежно на пълномощник на управителя на санкционираното дружество. Предвид това счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, след което съдът се произнесе по същество и потвърди НП.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.

2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил

Наказателно постановление № 43-0000422/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП.

Със съдебния акт е осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на „Босфор Туризъм“ ЕООД деловодни разноски в размер на 360 лв.

Районният съд е приел, че превозвачът „Босфор

Туризъм“ ЕООД не е осъществил така вмененото му административно нарушение, предвид ненадлежното връчване на постановения административен акт и поканата за връщане на копията от лиценза. Посочил е, че както Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г., така и Покана с рег.№ РД-14-1485/1//08.07.2020 г., са били връчени на лицето Р. М. М., а не на управителя на дружеството жалбоподател – М. М. С. Изложил е доводи, че по делото не са налице данни към датата на получаване на заповедта (06.07.2020 г.) и съответно поканата (16.07.2020 г.), Р. М. да е имал каквито и да било правомощия да управлява или представлява жалбоподателя, респ. да получава книжа от негово име. Отчел е обстоятелството, че и двата акта са връчени на ръка, като не е било отразено какво е качеството на получателя и дали той има някакво отношение към проверяваното дружество превозвач. Предвид това, районният съд е намерил, че на 31.07.2020 г. санкционираното лице не е осъществило вмененото му нарушение по чл. 104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвП. Изведен е изводът, че след като до тази дата дружеството не е получавало по надлежния ред заповедта на контролния орган и писмото-покана, с което му е указано да върне копието от лиценза, то за него не е възникнало и задължението да го изпълни, респ. не е започнал да тече предоставеният му 14-дневен срок. Управителят на дружеството-жалбоподател в случая е следвало да е бил наясно със съдържанието на постановения административен акт и адресираното до него писмо-покана, но съзнателно да не го е изпълнил в определения срок. За такова негово поведение обаче по делото не били представени доказателства. Първоинстанционният съд е посочил, че административнонаказващия орган не е установил по недвусмислен начин всички признаци на процесното нарушение, поради което и по изложените мотиви е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на директора на РД „АА“ гр.Стара Загора са основателни, респ. районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до постановяването на необосновано решение.

Съображенията на касационната инстанция за това, са следните:

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, респ. електронни фишове, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Предвид това в тежест на въззивния съд е служебно да установи и изясни всички релевантни факти и обстоятелства, съобразно принципа за разкриване на обективната истина, уреден в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК, по силата на която съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. В този смисъл е и нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, приложима във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съгласно която съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Преценката на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и въведените мотиви от районния съд, с които е отменил процесното НН, обоснова извода, че в конкретния случай съдът не е провел съдебното следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, което се явява в противоречие с изискванията на приложимите процесуални норми, посочени по-горе. С други думи първоинстанционният съд не е проявил нужната процесуална активност, за да събере всички възможни и относими доказателства, като без да изясни качеството на лицето, на което са връчени релевантните за предмета на делото Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. и Покана с рег. № РД-14-1485/1//08.07.2020 г. е приел, че същите не са надлежно връчени на представител на „Босфор Туризъм” ЕООД ***, което водело до недоказаност на административно нарушение.

Във връзка с горното, разпитаните на фазата на съдебното следствие свидетели С. И. К. – съставила процесния АУАН серия А-2019 № 272439 и А. Д. У. – свидетел по акта, са заявили, че заповедта е била връчена на управителя на дружеството или на упълномощено лице.

Св. У. е уточнил, че най-вероятно заповедта и поканата са връчени на Р. М., който е бил упълномощено лице. При така наличните данни за упълномощаване на лицето, получило заповедта и поканата, е следвало първоинстанционният съд да изиска, респ. да задължи АНО, да представи пълномощно, с което лицето Р.