Решение № 151 от 14.07.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. ЛЕВСКИ, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20214410100762 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки е сключен договор № ****03.09.2020 г. с предмет: „Доставка на метали, метални профили, заготовки и изделия от метал за нуждите на предприятие „***“. Твърди се, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от писмено уведомление на Възложителя към изпълнителя за стартиране изпълнението на договора или до изчерпване на общата стойност на договора съгласно чл. 2.1 от същия, в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо. Твърди се, че договорът е с максимална стойност до 377 063 лв. без ДДС, като изпълнителят се е задължил да извършва доставките предмет на договора, след получаване на заявка изпратена от страна на възложителя, за необходимите видове и количества стоки, в срок от не повече от 10 работни дни, считано от датата на писменото уведомление /заявка/ на възложителя, че съгласно чл. 2.4 от договора за времето на изпълнение на договора всички цени, посочени в ценовата таблица на ценовото предложение на изпълнителя са фиксирани и не подлежат на изменение, освен в случаите предвидени по закон. Твърди се също така, че изпълнението на договора е стартирало с първа заявка на 23.10.2020 г. на стойност 20 613,47 лв. без ДДС, като същата е изпълнена, че на 17.05.2021 г. е изпратена втора заявка с писмо изх. № 90П1 975/17.05.2021 г. за доставка на материали по договора на обща стойност 28 214,77 лв. без ДДС и съгласно чл. 13.2 от договора на същата дата е получено потвърждение за нейното получаване от отговорното лице по изпълнение на договора от страна на възложителя. Твърди се, че в договорения срок в чл. 4.2 от Договора за доставка от 10 работни дни – до 01.06.2021 г. изпълнителят не е извършил доставка на заявените стоки, поради което е изпаднал в забава от 02.06.2021 г. Твърди се, че поради неизпълнение на доставката в договорения срок, с писмо изх. № 90.П1103/04.06.2021 г. изпълнителя е уведомен за допуснатото закъснение, за което ще бъдат начислени неустойки, съгласно чл. 8.1 от договора и същия е приканен да изпълни заявената доставка, но въпреки това изпълнителят не е предприел действия за изпълнение на заявената втора доставка по договора.

Твърди се, че съгласно чл. 8.1 от договора за всеки случай на неизпълнение, в това число и на забавено изпълнение на което и да е задължение от страна на изпълнителя, същият дължи на възложителя до изправяне на неизпълнението и/или преустановяване на забавата неустойка в размер на 1% на ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10 % от стойността на договора определена в чл. 2.1 /377 063 лева без ДДС/.

Твърди се, че писмо изх. № 26-1850-3/12.08.2021 г. е изпратено писмено уведомление до изпълнителя за прекратяване на договора на основание чл.

9.2.1 от същия, както и че със същото уведомление дружеството изпълнител „***“ ООД е поканено доброволно да заплати дължимите неустойки.

Твърди се, че на основание чл. 9.3 от договора, с получаването на уведомлението от изпълнителя, същият се счита за прекратен, считано от 13.08.2021г., че до датата на прекратяване на договора заявените стоки не са доставени от „***“ ООД, поради което към тази дата е налице закъснение на изпълнението на заявката от 73 дни, като за всеки ден просрочие, считано от 02.06.2021 г. до датата на прекратяване на договора 13.08.2021 г. изпълнителят дължи неустойка в размер на 282,15 лв. на ден или общо задължението за неустойка е в размер на 20 596,95 лв. Твърди се, че с писмо изх. № 261850-4/14.09.2021 г. на *** ЕАД, на „***“ ООД е изпратен протокол за неустойка № 67 от 13.09.2021 г. получен от дружеството на 15.09.2021 г., но въпреки получаването на протокола до момента на подаване на исковата молба от страна на „***“ ООД не е извършено плащане на дължимите суми за неустойка.

2

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника „***“ ООД да заплати на „***“ ЕАД сумата от 20596,95 лв., представляваща дължими неустойки за забава по чл. 8.1 от договор № 20 РП-560А003 ОП1/03.09.2020 г., за периода от 02.06.2021 г. до 13.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, както и възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал.8 от ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба. Изразено е становище, че предявения иск е неоснователен изцяло по основание и размер, като са изложени твърдения, че ищецът не е доказал по безспорен начин осъществяването на фактическия състав на иск с правно основание чл. 79 ал.1 във връзка с чл. 92 ал.1 от ЗЗД.

В отговора на исковата молба не се оспорва, че на 03.09.2020 г. между страните е бил сключен Договор за обществена поръчка реф. № 20РПП560А003 ОП1 по описа на ***, със съдържание съгласно приложеното от ищеца копие към исковата молба. Не се оспорва, че „***“ ООД е изпълнило първата заявка по Договора от 23.10.2020 г. на стойност 20 613,40 лв. без ДДС, че изпълнението на задълженията на ответника по договора е било обезпечено с неустойка съгласно чл. 8.1 от същия.

Оспорва се, че „***“ ООД е в неизпълнение на цитирания в исковата молба договор за процесния период, твърдян в исковата молба и се оспорва, че за ответника е възникнало акцесорното задължение за плащане на неустойка по реда на чл. 8.1 – на следните основания: Оспорва се, че на 17.05.2021 г. е била направена валидна втора заявка с писмо с изх. № 90П975/17.04.2021 г. по описа на ***, тъй като ищецът не доказва по безспорен начин, че тя е била надлежно изпратена по реда определен в чл. 1.3 във връзка с чл. 13.2 от Договора.

Твърди се, че от представеното копие от писмо с изх. № 90П975/17.05.2021 г. по описа на *** и другите представени доказателства не може да се направи извод дали това писмо въобще е изпратено – по пощата/чрез куриерска служба с писмо с обратна разписка или по имейл, съгласно чл. 13.2 от Договора, че от една страна ищецът твърди, че втората заявка е била изпратена по имейл от г-н И.М., а от друга – представя принтирано копие на хартиено писмо със същия изходящ номер. Твърди се, че от представеното хартиено писмо не може да се заключи, че то е 3 представлявало електронно приложение към имейла – например в .pdf или друг цифров формат, а ако ищецът твърди, че втората заявка е изпратена по пощата, то за да докаже валидното й получаване е следвало да представи обратна разписка, а такава липсва. Твърди се също така, че ако втората заявка е била изпратена по пощата, не става ясно как ответникът е успял да я получи на същата дата, на която е била изпратена – 17.05.2021 г. и да я потвърди с имейл от същия ден. Твърди се, че представеният доказателствен материал е противоречив е непълен и се прави искане да бъде указано на ищеца да представи оригинали на всички изпратени до ответника уведомления, заедно с оригинали на писмените доказателства за получаването им от лицето за контакт на ответника г-н Ц. Ц..

Оспорва се, че втората заявка е била надлежно получена и потвърдена от ответника и се оспорва, че на основание чл. 1.3 от Договора, според който „доставките се извършват при необходимост след получаване на заявка“, тя е породила за него задължение да я изпълни. Твърди се, че представените от ищеца в този смисъл доказателства са противоречиви и негодни да докажат предмета на доказване и не го доказват.

Твърди се, че дори да е била изпратена втората заявка, тя не е била надлежно получена от „***“ ООД или отговорното за изпълнение на договора лице, което съгласно чл. 2.1 във връзка с чл. 12.1 и чл. 13.2 от Договора е абсолютно необходимо условие, за да породи заявката правното си действие.

Твърди се, че представената като доказателство разпечатка от изходящата електронна поща на [email protected] е неотносима към предмета на доказване на две основания: от една страна в нея липсва безспорна индивидуализация на заявката – следователно липсва потвърдение от страна на ответника, че е приел за изпълнение именно процесната втора заявка описана в писмо с изх. № 90П-975/17.05.2021 г. на *** и се оспорва наличието на идентичност между изпратената втора заявка и получената от „***“ ООД заявка с неизвестно съдържание. Твърди се също така, че в разпечатката от изходящата поща на [email protected] са видими два подписа на лицата Ц. и В., че В. е лице, което няма отношение към делото и не е надлежно упълномощено съгласно Договора до получава заявки по него, т.е. не е лице, чиито правни действия биха могли да породят задължения в правната сфера на ответника във връзка с Договора. Твърди се, че съобразно контактите посочени в чл. 12.1 от Договора, лицето упълномощено да получава и 4 потвърждава заявки е г.н Ц. Ц., а представената разпечатка от изходящата електронна поща на [email protected] дава противоречива информация за това кой е действителният автор на волеизявлението „Потвърждавам получаването на заявката“, поради липса на достатъчно безспорна индивидуализация на автора, който присъства в разпечатката. Твърди се, че въпросният „Ц.“ посочено в разпечатката, би могло да е например роднина на лицето за контакт г-н Ц. Ц., както и че лицето „Ц.“ е неизвестно за ответника. Оспорва се, че се е осъществил в обективната действителност фактът на получаването по смисъла на чл.1.3 от Договора, което получаване е необходимо условие, за да възникне в правната сфера на „***“ ООД задължение за доставяне. Твърди се също така, че никъде в Договора страните не са се съгласявали, че изпращането на заявка до електронния адрес на [email protected] по реда на чл. 13.2 ще се счита за надлежно получаване по смисъла на чл. 1.3.

С оглед изложеното се оспорва от ответника както, че е била изпратена валидна втора заявка, така и че такава е била получена от надлежно упълномощено от страна на „***“ ООД лице. Оспорва се, че за ответника е възникнало задължение за изпълнение на Втората заявка, а съответно и акцесорното задължение за плащане на претендираната неустойка.

Оспорва се също така, че за ответника е възникнало задължение за изпълнение на Втората заявка и акцесорното задължение за плащане на претендираната неустойка, поради настъпили след изпълнението на Договора обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при сключването му, а именно – внезапни и радикални увеличение на цените на металите на световните борси, довели до съществено разминаване между тях и фиксираните цени в Договора за обществена поръчка, и представляващи по същество конюнктура на стопанска непоносимост.

Твърди се, че със свое писмо с вх. № 26-1850-1/08.06.2021 г. по описа на ***, ответникът подробно аргументира необходимостта от изменение на Договора на основание чл. 116 ал.1 т.2 във връзка с ал.2 от ЗОП, поради настъпилата след сключване на договора непредвидима и значителна нееквивалентност на престациите на двете страни по договора, която противоречи на добрите нрави, че внезапните и радикални промени в ценообразуването представляват непредвидени обстоятелства по смисъла на параграф 2 т.27 от ЗОП – т.е. обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на 5 дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия, а отказът на ищеца да измени договора по съответния ред представлява неправилно, нецелесъобразно и противоправно поведение, което е поставило „***“ ООД в обективна невиновна невъзможност да продължи изпълнението на договора.

Твърди се, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и се оспорва, че за ответника е възникнало задължение за изпълнение на втората заявка, а съответно и на акцесорното задължение за плащане на претендираната неустойка.