Определение № 2071 от 03.06.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2071 гр. Варна, 02.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501084 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 11738/18.05.2022 г. от ОП „К за д.х.“, ЕИК ........., чрез гл. юрк. Светлана Цанева, с адрес гр. Варна, бул. „М .Л.“ № 11, срещу Решение № 652/14.03.2022 г., постановено по гр. дело № 15006/2021 г. по описа на ВРС, 49 състав, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на М. П. М., ЕГН **********, гр. Варна, кв. „Ч.”, бл. 11, вх. Б, ет.1, ап. 20, сумата 4840,36 лв., представляваща обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на исковата молба в съда- 15.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 100,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 30.07.2021 г. до 13.10.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД и ОП е осъдено да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 243,61 лв. и разноски в полза на М.

П. М. в размер на 720.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение. Неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ и прехвърляне на дейността на едно предприятие в другото, включително прехвърляне на материалните активи, като е приел, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Изискването на закона, за непрекъснат трудов стаж за възникване на правото по чл. 222, ал. 3 от КТ, означава работникът или служителят да е работил при същия работодател и придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат. Още в отговора на исковата молба е наведено , че не е спорно обстоятелството, че се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Спори се относно размера. ВРС не е съобразил в решението приложението на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 31/1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ, като е допуснал нарушение на материалния закон. Допуснал е нарушение на материалния закон, като е приел, че е налице универсално правоприемство между „ССД" ЕАД /предходния работодател на ищцата/ и ОП „КДХ" при Община Варна /работодателят, при който е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ/. Трудовото правоотношение между „ССД“ ИАД и ищцата е било прекратено на 01.02.2013г. Възникнало е ново трудово 1 правоотношение с ОП „КХД“ при Община Варна, считано от 01.02.2013г. ПМС № 31/11.02.19994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е взето под внимание и обстоятелството, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г. на ОбС Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е прекратил чрез ликвидация Търговско дружество „Стопанска и спомагателна дейност".

Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското предприятие е структурна единица на Общината която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от ТД.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. П. М., чрез адв. Р.Ж., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 11738/18.05.2022 г. от ОП К за д.х., ЕИК ........., чрез гл. юрк. Светлана Цанева, с адрес гр. Варна, бул. „ М .Л.“ № 11 , срещу Решение

№ 652/14.03.2022 г., постановено по гр. дело № 15006/2021 г. по описа на ВРС, 49 състав, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на М. П. М., ЕГН **********, гр. Варна, кв. „Ч.”, бл. 11, вх. Б, ет.1, ап. 20, сумата 4840,36 лв., представляваща обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на исковата молба в съда- 15.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 100,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 30.07.2021 г. до 13.10.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД и ОП е осъдено да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 243,61 лв. и разноски в полза на М.

П. М. в размер на 720.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 1084/2022 г. на ВОС за 21.06.2022 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2