Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 431 от 07.04.2017, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5596/2016
Вид
Решение № 431
Подписан
07.04.2017
Състав
НАДЕЖДА МАРИНОВА АЛЕКСАНДРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………… гр.Русе,

07.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5596 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от О.С.И. и Е.Б.И. против ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД.

Ищците твърдят, че на 18.05.2007 г. сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот НL

22427 с БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД в размер на 19 000 евро, като задължението следвало да бъде погасено в срок от 120 месеца. През първата година от издължаване на кредита вноските включвали само лихва и били в размер на 31.67 евро, а за всяка следваща година до издължаване- вноски, включващи лихва и главница в размер на 241.49 евро. През първата година на издължаване на кредита фиксираната годишна лихва била в размер на 2%. За всяка следваща година, съгласно чл. З, ал. 2 от Договора, до крайния срок на издължаване на кредита, годишната лихва била уговорена в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.4 пункта. БЛП към момента на сключване на договора е определен в размер на 6 %.

Вземанията на банката били обезпечени с договорна ипотека върху закупения имот, като застраховките на имота били също за сметка на длъжниците.

През юни

2008 г. месечните погасителни вноски по кредита били повишени на 248.34 евро; през август 2008 г.- на 253.23 евро; от октомври- на 253.97 евро; а от ноември 2008 г. - октомври 2012 г. - на 260.53 евро; от ноември 2012 г.- 259.13 евро. Тази едностранна корекция на БЛП според ищците нарушава принципа на равнопоставеност, противоречи на закона и не ги обвързва, т.е. нищожна е на основание чл. 146, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл.

143, т. 3, 10, 12 и 13 от ЗЗП. Ищците считат, че чл. З, ал. 5; чл. 6, ал. З и чл. 12 от договора са неравноправни клаузи, тъй като поставят изпълнението на задълженията им в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на банката. Считат, че получаването от ответника на заплатените от тях в повече възнаградителни лихви, месечни такси за управление и комисионна от тези, първоначално договорени с договора за кредит, е направено без основание и същите се явяват недължимо платени.

Ищците твърдят, че договорките на чл. З, ал. 5 ; чл. 6, ал. З и чл. 12 от договора не попадат в приложното поле на визираните в чл. 144, ал. 2 и ал. З от ЗЗП изключения. Дори да е било договорено, че доставчикът на финансови услуги може едностранно да променя условията на договора, въз основа на непредвидени в него основания и да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, независимо че цената може да се окаже значително завишена, в сравнение с първоначалната и това да е изцяло в ущърб на потребителя и да води до значително неравновесие в правата на страните по договора. Фактът, че за договорената лихва е предвидена възможност само за повишаване несъмнено налага извода за неравновесие в правата и неравноправност в отношенията. В конкретния случай обстоятелствата, при които банката едностранно променя, като увеличава първоначално уговорената лихва по договора за кредит, не е плод на обективни причини, а обстоятелство, почиващо изцяло на волята на кредитора. Поради това претенцията на ищците, обуславяща иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е получената в повече и при първоначална липса на основание сума, която е разлика от реално заплатените анюитетни вноски от 29.09.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба, представляващи недължимо платени лихви и такси за управление.

Ищците молят да бъде прогласена нищожността на чл. З, ал. 5; чл. 6, ал. З и чл. 12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот НЕ22427 от 18.05.2007 г., сключен между тях и ответната банка, както и да бъде осъден ответникът да им заплати сумата 2 142.67 лева /1095.53 евро/, представляваща надплатена сума за възнаградителни лихви за периода 29.09.2011 г. - 29.09.2016 г., съгласно направеното изменение на иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът дава отговор, оспорва предявения иск. Твърди, че не следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗП, тъй като целта на договора е закупуване на магазин - бизнес имот, а не такъв за жилищни нужди. Предметът на договора очевидно касае бизнес цел, несъвместима с целта на потребителския кредит.

Оспорва предявените искове по основание и по размер, тъй като същите са изцяло недоказани и неоснователни. Счита, че не е налице твърдяната от ищцовата страна неравноправност. Заплатените от ищцовата страна суми по процесния договор за кредит са дължими и не следва да бъдат връщани, според него. Тъй като договорът не е сключен с потребител, то клаузите не могат да бъдат неравноправни. Не е налице и разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП, тъй като клаузите на договора са индивидуално уговорени с ищците. Ответникът излага подробни съображения относно това обстоятелство, представя доказателства.

Ответникът прави възражение и относно твърдението, че в договора липсват обективни критерии за промяна на действащия по кредита лихвен процент. Договарянето на променлива лихва е характерно именно за дългосрочните договори за кредит, какъвто е процесният, тъй като такава лихва се явява като средство за разпределяне на риска във времето между двете страни. Промяната може да се изразява както в увеличение, така и в намаление на вноските по кредита. Така се е случило и с процесния кредит, когато лихвеният процент за кредити в евро за периода от 01.06.2011 г. до 10.09.2012 г. БЛП в евро е бил в размер на 8.45 %, а на 10.09.2012 г. е спаднал като се е променил на 8.20 %, като движението е в посока намаление.

Ответникът заявява, че Методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, както и е публикувана на интернет страницата й и всеки има свободен достъп до нея. Ищецът бил запознат с тази методология, тъй като тя била предоставена на негово разположение в банковите салони, каквото е било изискването на законодателството към момента на сключване на договора.

Ответникът навежда, че по време на сключване на договора с ищеца е била приложима разпоредбата на чл. 58 от Закона за кредитните институции ЗКИ) по отношение на отпускането и предоставянето на кредити, преди приемането на Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е в сила от 2010 г. Към този момент е действал ЗПК (отм.), в сила от 2006 г., но от неговото приложно поле изрично са изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот.

Съгласно правилата и предписанията на ЗКИ, при отпускане на кредити банката предоставя безплатно на клиента своите условия по кредита, както е направено в конкретния случай с предоставянето на проекта на договор за кредит на ищцовата страна. В чл. 58, ал. 1 от ЗКИ са посочени минималните данни, които следва да съдържат условията на банката, част от които е лихвеният процент и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗКИ разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. Съгласно ал. З от чл. 58 от ЗКИ при промяна на лихвения процент или на таксите, банката следва да уведоми клиента по уговорения за това начин. Съгласно чл. 58, ал. 4, когато информацията относно промяната на лихвения процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. З от чл. 58 ЗКИ не се прилага. Съгласно чл. 59 от ЗКИ банката обявява условията по кредити в достъпни за клиентите помещения, като условията по кредитите следва да са формулирани ясно и разбираемо.

Според ответника не е налице хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като основанието за промяната е предвидено в договора за кредит, като предварително страните са се договорили как ще се извършва промяната. Лихвата е уговорена в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата. БЛП се влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри, определен е съобразно методологията на банката, която не е променяна едностранно.

Размерът на БЛП е функция от показателите на няколко компонента според ответника. Трансферната цена на ресурса за ответника за кредити в евро се формира от тримесечния Юрибор; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс (изразена като сбор от 5Y

CDS на България, CDS на Гърция и CDS на Юробанк); директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс; буферната надбавка, която изразява оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най- кредитоспособните клиенти и освен това абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/. Всички тези компоненти се изменят, движени от пазарните условия, като в резултат на тези промени се изменя и приложимият за Банката БЛП съгласно приложимата за банката методология.Поради това чл. 143, т. 10 от ЗЗП не следва да намери приложение в настоящия случай.

Евентуално счита, че следва да намери приложение хипотезата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като са налице всички законови условия за прилагане на изключението 1) Промяната в размера на лихвата по договора е била резултат от изменение на БЛП, за изменението на който е била на лице основателна причина;

2) Промяната е съгласно постигната обща воля между страните в процесния договор и в съответствие с чл. 58, ал. 4 от ЗКИ изменението е надлежно обявено, като по този начин кредитополучателят е надлежно уведомен; 3) Кредитополучателят е имал възможност да прекрати договора, като погаси предсрочно задължението си към банката.

Според ответника е налице и изключението по чл. 144, ал. З, т. 1 от ЗЗП, тъй като цената на паричния ресурс се влияе от колебанията на посочените в отговора индекси и курсове.

Ответникът прави възражение, че претенциите на ищцовата страна са погасени по давност. Счита за приложима специалната 3- годишна давност, тъй като се касае за периодични плащания за лихви. Евентуално прави възражение за изтекла обща петгодишна давност.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2007 год. в гр. Р* между ищците и ответната банка е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот – HL 22427, съгласно който банката предоставя кредит в размер на 19 000.00 евро за покупка на недвижим имот и за други разплащания при условията на чл. 1 от договора, а съгласно чл. 5 от последния кредитополучателят следва да върне кредита за срок от 120 месеца при равни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на всяка вноска 31.67 евро през първата година, включваща само лихва и 241.49 евро за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита. Годишната лихва съгласно чл.

3 от договора е в размер на 2 % през първата година, а за всяка следваща година до издължаване на кредита- сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.4 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 6 %. Действащият БЛП според чл. 3, ал. 5 от договора не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката поема задължение да уведоми кредитополучателите за новия му размер и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят. Противно на уговореното, според вещото лице договорената надбавка е променена два пъти- от 1,40 % на 1,15 % и от 1,15 % на 0,90 %.