Решение № 304 от 11.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Плевен, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕК. Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. З.

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. З. Въззивно гражданско дело № 20244400500309 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 176/16.02.2024г. по гр.д. № 4050/2023г. на ПлРС съдът е прогласил за нищожен Договор за паричен заем № 866571 от 23.05. 2023г., сключен между К. В. Ц., ЕГН **********, като заемател и "СИТИ КЕШ"ООД, ЕИК **********, като заемодател, на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със Закона.

Осъдил "СИТИ КЕШ"ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********, представлявано от Н.П.П., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Плевен сумата от 468,65лв. за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Осъдил "СИТИ КЕШ"ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********, представлявано от Н.П.П. да заплати на адв. А. Д. от САК, ЕИК **********, сумата от 720лв. с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищцата по делото на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С определение № 1241/27.03.2024г., постановено по същото дело по 1 реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищцата чрез адв.А. Д. за изменение на решението в Частта за разноските.

Недоволни от решението са останали „Сити Кеш“ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********, които чрез юрк. М. И. го обжалват в срок.

Излагат съображения, че са неоснователни доводите на първоинстанционния съд, с които е приложено разширително тълкуване на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, като същото се явява недопустимо, защото води до прилагане по разширителен начин на чл.10, §.2, б."ж" от Директивата.

Посочват съдебна практика, че в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от Договора.

Навеждат доводи, че неправилно е твърдението, че в ГПР следва да бъде включен и размерът на уговорената в чл.11 ал.1 от Договора за паричен заем неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Посочват в жалбата, че подобно твърдение е в пряко противоречие, както с разпоредбата на чл.19, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, така и на транспонираната в същия смисъл разпоредба на чл. 19 ал.3 т.1 ЗПК, според която разпоредба при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по Договора за потребителски кредит.

Молят съда да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли искът с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 866571 изцяло като неоснователен и да им присъди разноските, вкл. 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Претендират за присъждане на сторените разноски в настоящото производство, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

От въззивното дружество правят възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

2

Въззиваемата К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, **********, чрез адв. А. Д. от САК възразява в отговор на депозираната жалба, като твърди, че същата е неоснователна.

Счита решението № 176 от 16.02.2024г. по гражданско дело № 20234430104050 по описа за 2023г. на РС – Плевен за правилно, съобразено както с материалния, така и с процесуалния Закон, и оспорва аргументите, изложени от въззивника "СИТИ КЕШ"ООД във въззивната жалба.

Твърди, че неоснователно въззивника счита, че не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че процесната неустойка е следвало да бъде, но не е включена в ГПР. Навежда доводи, че по своето естество това дали една неустойка следва да е включена или не в ГПР, е правен извод, а не фактическо обстоятелство - фактическо обстоятелство е уговарянето на процесната неустойка в отделна клауза на Договора за потребителски кредит, а не определянето й като част или не от ГПР.

Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба и да потвърди Решение № 176 от 16.02.2024 г. по гражданско дело № 20234430104050 по описа за 2023г. на РС - Плевен.

Претендира се минимално адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 1 във вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата по двата иска, както следва: по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 884,60лв. без ДДС, респективно 1 061,52 лева с ДДС; по иска с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на недействителност на клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 847774 минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 550,72 лева без ДДС, респективно 660,86 лева с ДДС.

Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение както в първата, така и във въззивната инстанция от страна на въззивното дружество.

В частната въззивна жалба на ищцата против Определението, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищцата чрез адв.А. Д. за изменение на решението в Частта за разноските се навеждат оплаквания, че по делото са разгледани два иска и съдът е следвало да определи съгласно чл.7 3 ал.2, т.1 НМРАВ възнаграждение по всеки един от тях, като се позовава на чл.2 ал.5 НМРАВ - възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Твърди се, че първоинстанционният съд в своето решение не е съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността на адвокатското възнаграждение, а именно цената на първия иск от 8 226,00 лева, и иск, предявен в условията на евентуалност с цена в размер на 4 862,28 лева Следва да се вземе предвид, че върху тези възнаграждения адвокатът дължи данък в размер на 10 % от стойността, т.е. гореспоменатите суми, като заедно с това върху съответните суми се дължат и осигуровки, т.е. на практика нетното възнаграждение за адвоката е по-ниско от присъденото.

В частната въззивна жалба се оплакват също така, че присъдените разноски от 720,00 лв. не са и пропорционални на главния уважен иск с цена от 8 226,00 лева, както и този предявен в условията на евентуалност с цена от 4 862,0028 лева, тъй като не покриват значителна и подходяща част от разходите, направени за осъществяване на дейността, още повече и че тяхната разумност изобщо не е преценена.

Моли съда да съобрази, че ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски в производството на основание чл.83 ал.2 ГПК.

С оглед горните аргументи, моли съда да отмените Определение №1241 от 27.03.2024 г. по гр. дело № 20234430104050 по описа за 2023 година на РС Плевен, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което се потвърждава постановеното по делото решение в частта за разноските, като неправилно и необосновано.

Ответникът по частната жалба – „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК **********, със седалище в град София и адрес на управление: **********, чрез юрк.М.

И. изразяват становище в указания от съда срок, че същата е неоснователна.

Считат, че така определеното възнаграждение за адвокат е съобразено от съда при спазване на законовите правила, както и намират че исковото производство не е било с фактическа и правна сложност и съобразявайки найновата практика на Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 година по дело С438/22г. определението е правилно.

4

Смятат, че съдът няма задължение да определя възнаграждението по чл.38, ал. 2 ЗАдв. съобразно правилата на НМРАВ. Посочват, че в практика на ВАС е прието, че размера на възнагражденията за адвокат се обосновават с два обективни критерия – обемът и сложността на извършената работа, величината на защитаваният интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията на Дружеството – въззивник и частната жалбоподателка, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и следва да бъде разгледани.

По същество ВЖ и ЧВЖ са неоснователни.

Не е спорно между страните, а и от представения Договор и приложения се установява, че същите са сключили Договор за паричен заем № 866571/23.05.2023г. и Общи условия – от л.11 до л.26 от делото пред РС Плевен, със следните параметри: заем от 2400лв., погасяване при 18 месечни вноски, ГПР: 47,91% и ГЛП: 40,05%, като общата сума за плащане до 25.11.2024г. е в размер на 3 373,54лв.

Съгласно чл.6 от Договора заемателят се е задължил в три дневен срок от усвояването на кредита да представи обезпечение, отговарящо на чл.33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл.6.2. от Договора при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4852,46 лв., която се начислява разсрочено в Погасителния план към Договора. Видно от погасителния план към договора е, че неустойката е разсрочена към всяка погасителна вноска на Договора, по 457,00лв. месечно, като общата дължима сума по Договора е в размер на 8 216,18 лв.

Между страните не е налице спор, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ към ДПК, обезпечението може да е 1) поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на условията: да имат осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – размерът на осигурителния им доход следва да е най-малко 4 пъти размер на минималната работа заплата на страната и др.

5 изисквания; или 2) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана банка в БНБ за период, покриващ този на ДПК, и до изтичане на 6 месеца на неговия падеж, и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума по ДПК.

Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ – л.22 от делото пред РС Плевен, заемодателят има право да откаже сключване на договора за заем, докато не бъде предоставено обезпечение или да откаже сключването при непредставяне на обезпечение.

Спорни по делото са въпросите нищожен ли е процесния Договор за паричен заем от 23.05.2023г. поради противоречие със Закона и правилно ли е определено възнаграждението по чл.38 ЗАдв на адв.А. Д. за осъществената безплатна правна помощ на ищцата.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че на 23.05.2023г. ищцата подала молба за предоставяне на заем при ответника, като предоставила своите лични данни. В молбата не се съдържа искане за предоставяне на обезпечение.

Приел също така, че не е спорно между страните, а и от представения договор и приложения се установява, че са сключили договор за паричен заем № 866571/23.05.2023г., със следните параметри: заем от 2400лв., погасяване при 18 месечни вноски, ГПР: 47,91% и ГЛП: 40,05%, като общата сума за плащане до 25.11.2024 г. е в размер на 3 373,54лв.

Съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължил в три дневен срок от усвояването на кредита да представи обезпечение отговарящо на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 6.2. При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 4852,46 лв., която се начислява разсрочено в погасителния план към договора. Видно от погасителния план към договора е, че неустойката е насрочена към всяка погасителна вноска на договора, по 457,00 лв. месечно, като общата дължима сума по договора е в размер на 8 216, 18 лв.