Решение № 2395 от 11.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2395 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513522 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20026074/28.01.2021 г., 90 с - в СРС, по гр. д. № 73911/2018 г. е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответниците В. В.

М., ЕГН **********, Ю. Х. М., ЕГН ********** и В. В. М., Е Г Н **********, че ищците П. С. К., ЕГН ********** и С. М. К., ЕГН ********** са собственици на част с площ от 15 кв. от имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта на гр. София, повдигната със зелен цвят на Скица № 1 от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза (л. 152), която представлява неразделна част от решението, която погрешно е нанесена в кадастралната карта вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор ***, като част от имота на ответниците с идентификатор ***.

С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС относно частта с площ над 15 кв. м. до 60 кв. м. от източната част на имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта на гр. София, която погрешно е нанесена в кадастралната карта вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор ***, като част от имота на ответниците с идентификатор ***, както и последните да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху част с площ от 60 кв. от източната част от имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта на гр. София, която владеят без основание. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищците П. С. К. и С. М. К., чрез процесуалния им представител, в частта, в която исковете са отхвърлени. В жалбата се излагат доводи, че решението в тази част е незаконосъобразно и 1 необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Неправилно СРС е направил извод, че частта над с п л о щ над 15 кв. м. до 60 кв. м. от източната част на имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта на гр. София е придобита от ответниците по давност към 2008 г. Сочат, че съгласно чл. 200 ЗУТ владението върху реална част от парцел може да доведе до придобиване на реалната част от парцела, но не и на идеалната част от целия парцел, само ако са спазени условията на благоустройствения закон за минимална площ и лице на парцела. Поддържат, че в случая тези условия не са спазени, понеже площта от 60 кв. м. не отговаря на изискванията за минимална площ и лице. Съдът не е посочил с каква давност е придобита реалната част от парцела – 5 или 10 годишна. В отговора на исковата молба ответниците са посочили, че присъединяват и владението на своите праводатели, но в чл. 59 от ЗТСУ (отм.) е предвидено, че по време на неговото действие не могат да се придобиват по давност или чрез правни сделки на реални части от дворищно регулационни парцели. Поддържат, че неправилно СРС е приел, че частта е придобита по давност към 2008 г., тъй като 10 годишната давност би текла по време на действието на ЗТСУ, което е недопустимо, поради посочената забрана в чл. 59 от закона. Сочат, че според СТЕ по кадастралния план отпреди 1966 г., старата къща на ответниците навлиза в имота на ищците и пресича имотната граница. По КП отпреди 1970 г. до кадастралната карта от 2011 г. къщата на ответниците е на разстояние от имотната граница, без да навлиза в имота на ищците, но самото имотна граница навлиза в имота на ищците и го намалява. Молят да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Не претендират разноски за въззивното производство, но правят възражение срещу размера на претендираните от насрещните страни разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - ответниците В. В. М., Ю. Х. М. и В. В. М., чрез представителя си, оспорват жалбата. Поддържат, че в оспорените части решението е обосновано и постановено при съобразяване със събраните доказателства в тяхната цялост и на материалния закон. Законосъобразно СРС е отхвърлил изцяло иска за предаване на владението на 60 кв. м., който е останал недоказан от ищците в производството. Основателно съдът е приел, че частта от имот с идентификатор ***, е придобита по давност от ответниците - собственици на имот с идентификатор *** и по отношение на нея искът следва да се отхвърли.

Сочат, че изводите за придобиване по давност на реалната част от имота за законосъобразни по различни от изложените от СРС съображения. Поддържат, че реалната част от източната граница на имота с идентификатор *** е придобита от тримата ответници чрез присъединяване на владението на техните праводатели и наследодателя на праводателите Л.К. през периода 1956 г., в който имотът е обособен чрез делба, и до настоящия момент, чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. На границата на имотите още преди 1960 г. са посадени дръвчета и е поставена телена мрежа, според показанията на свидетелите.

Според свидетелят Н. тази ограда не е местена от тогава и до момента. Този факт не е оспорван от ищците и съдът е отделил като безспорно, че от момента на закупуване на имота през 1998 г. до настоящия, оградата не е местена. Излагат доводи, че дори с поставянето на оградата имотът на ответниците да е увеличил площта си чрез присъединяване на реална част от имота на ищците, това е станало още по време на делбата през 1956 г. и тази част и придобита по давност от ответниците. Сочат освен това, че след като според редакцията на чл. 59 ЗТСУ (отм.) до 2001 г. реална част от УПИ не могат да се придобиват по давност, по аргумент за противното, реална част от неурегулирани ПИ могат да се придобиват и по давност. Позоват се на чл. 181, ал. 1 2

ЗТСУ (отм.) и по – стара практика на ВС, според която ако до влизане в сила на ЗТСУ е изтекла необходимата давност върху реално определените части от даден парцел, владелецът придобива идеалната част, съответстваща на реалната част от парцела.

Сочат, че в случая давностното владение е осъществено преди влизане в сила на ЗТСУ – след 1960 г. до 1973 г. от владелецът Л.К. и неговите наследници, които са придобили по давност реалната част (до телената ограда) от ПИ на праводателите на ищците.

Молят да се потвърди решението. Претендират разноски за въззивното производство, съгласно списък.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Решението е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Според въззивният състав решението в оспорената част е валидно и допустимо постановено, след обсъждане на събраните доказателства от страна на СРС и при изяснена фактическа обстановка. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС се произнесъл по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За основателността на иска се изисква кумулативно наличието на следните предпоставки : ищецът да е собственик на имота; имотът да се владее или държи от ответника; ответникът да владее или държи имота без правно основание. Доказателствената тежест за пълно и главно установяване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт, че съществува правно основание да владее имота.

Ищците са предявили права на собственост върху реална част от имот с идентификатор ***, собствен на ответниците, който граничи с техния, като са поддържали, че е налице погрешно заснемане на 60 кв. м. между имотите.

Установителната част от иска по чл. 108 ЗС е уважена за размер от 15 кв. м., като в тази част решението не се оспорва, влязло е в сила и не подлежи на въззивна проверка.

Предмет на контрол по жалбата на ищците е останала само частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици на реална част от ПИ с размер над 15 до 60 кв. м., както и изцяло е отхвърлена осъдителната част от исковете за предаване владението на 60 кв. м., реална част от имота на ответниците с идентификатор ***.

В производството не е спорно и се установява от нат. акт № 136, т. ХХІХ, дело № 7298/24.06.1998 г., че П. С. К., по време на брака си със С. М. К., е закупил празно дворно място, представляващо ПИ пл. № 14, кв. 12 (стар 171) по плана на гр. София, м.

Военна Рампа - запад, цялото от 490 кв. м., при описаните в акта съседи, което е с идентификатор *** по КККР към момента.

Установява се също така и не е спорно, че с нот. акт № 142, т. LXIII, дело № 18659/1994 г. за покупко продажба на недвижим имот, В. В. М., по време на брака си с Ю. Х. М., е придобил дворно място от 475 кв. м., съставляващо ПИ, пл. № 12, в кв. 12 (стар 171) по плана на гр. София, м. Военна рампа - Запад, при описаните съседи, 3 заедно с масивна жилищна сграда в него на един етаж, с описанието по нотариалния акт. Не е спорно съща така, че сградата в имота е построена в близост до източната му граница.

С нот. акт № 117, т. № І, дело №109/28.07.2003 г. В. В. М. и съпругата му Ю. Х.

М. са продали на сина си В. В. М. 1/2 ид. част от неурегулирания ПИ, находящ се в гр.

София, на ул. *******, с площ от 475 кв. м., съставляващо ПИ, пл. № 12, в кв. 12 (стар 171) по плана на гр. София, м. Военна рампа – Запад. Не е спорно, че този имот вече е с идентификатор *** по КККР.

Според заключението на СТЕ, прието пред СРС, в стария кадастрален план, изготвен между 1959 г. и 1966 г., действащ към момента на регулацията и предхождаш КК, процесните имоти са нанесени с планоснимачни номера 12 и 14 в кадастрален лист № 199. Този кадастрален план е използван като основа за изготвяне на регулационните планове за територията на имотите, но както основния регуалционен план от 1959 г., така и последващите му изменения - ЧИРП от 1978 г., ИРП 2003 г., не са предвиждали обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти (УПИ) за процесиите два имота и съответно - не са придавани площи по регулация между имотите. Според експертизата в архивите на СО - НАГ се съхранява и архивен кадастрален план от 1970 г., който е бил поддържан до влизането в сила на кадастралната карта. Съгласно този план, границата между двата имота преминава по стената на къща изградена в имот № 88, който е идентичен с имот пл. № 11 от кадастралния план от 1966 г.

Процесните имоти са отразени в КККР одобрени със Заповед № РД-1848/12.10.2011 г. на ИД на АГКК с идентификатори *** (на ответниците) и *** (на ищците), като първият е с площ от 514 кв. м., а вторият с площ от 436 кв. м. При извършен оглед на място вещото лице не е установило следи от скорошни промени в местоположението на оградата между имотите. Констатирало е, че оградата представлява телена мрежа на метални колове и очертаната от нея материализирана граница между имотите не съвпада с нанесените граници в кадастралната карта и предхождащите я кадастрални планове. Площта заключена между оградите, източната снета на триетажната жилищна сграда в имот с идентификатор *** и имотната граница между имоти с идентификатори *** и *** съгласно КККР е в размер на 15 кв. м. и е повдигната в зелен цвят на скица, находяща се на л.152 от делото на СРС, и очертана със зелено и черно на скица, находяща се на л.155 от делото на СРС.

Като съобрази установените по делото факти и възраженията на страните в въззивното производство, настоящият състав намира следното от правна страна :