Определение № 1987 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1987 гр. София, 19.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501494 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 402 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 263951/30.03.2026 г. на З. И. З., ЕГН **********, С. К. Д., ЕГН ********** и И. З. И., ЕГН **********, тримата чрез адв. Р. Г., със служебен адрес гр. София, ул. „Ангел Кънчев“, № 29, вх. Б срещу Определение № 260660/11.03.2026 г., по гр.д. № 13488/2011 г. на СГС, 2-Д с., с което е оставена без разглеждане молбата на З. З. за отмяна на обезпечението на бъдещ иск, допуснато с Определение от 14.10.2011 г., по делото.

Твърди се в жалбата, че в атакуваното определение е направен неправилен извод, че З. не е активно легитимиран да иска отмяна на обезпечението, тъй като не се явява заинтересована страна по см. на чл. 402 ГПК. Сочи, се, че легитимирането на молителя с нот. акт № 113/15.12.2021 г., по силата на който имотът му е бил дарен от П. И. и съпругата му С. Д. е достатъчен да обоснове извод, че същият има интерес от отмяна на обезпечението. Считат, че е недопустимо в производство по отмяна на обезпечението съдът да се произнася дали договорът за дарение и предхождащият го договор за покупо-продажба от 2020 г. са произвели вещно действие, тъй като този въпрос подлежи на разрешаване в състезателен исков процес. Сочат, че такова дело за собственост е образувано по искова молба на А. Д.. Излагат доводи и по съществото на въпросите за вещното действие на прехвърлителните сделки, на вписването на исковата молба и решението и за противопоставимостта им. Отделно сочат, че вече не съществува и причината, поради която обезпечението е било допуснато, тъй като исковата молба по обезпечения бъдещ иск е била вписана. По същество молят за отмяна на определението и уважаване на молбата за отмяна на обезпечението.

В границите на предоставения от съда по-дълъг срок от разписания в чл. 402, ал. 1, изр. последно ГПК, насрещната страна А. Н. Д., ЕГН **********, в качеството на наследник на З. Г. Д., поч. на 25.02.2022 г., депозира отговор вх. № 265830/14.05.2026 г., в който изразява становище за 1 частична недопустимост на частната жалба, досежно подаването й от И. И. и С. Д., като акцентира, че молител в производството е само З. З.. Във връзка с искането на З. излага доводи в подкрепа на изложените от съда мотиви, че същият не се явява заинтересована страна. Излага доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. По същество моли за оставяне в сила на атакуваното определение. Претендира разноски.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1 ГПК, при наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 27.03.2026 г., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като наличие на правен интерес от обжалването и легитимиран да обжалва се установява да е само молителят в производството З.. Поради което в тази си част жалбата е допустима.

Що се касае до съвместната жалба на С. Д. и И. И., същата се преценява като недопустима, тъй като е подадена при липса на правен интерес от обжалването. Този извод е възможен от факта, че видно от материалите по делото производството по отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск, по реда на чл. 402 ГПК, е инициирано от молба вх. № 260199/08.01.2026 г. на З. И. З.. Именно по това негово искане е постановеното и атакуваното Определение № 260660/11.03.2026 г. Вярно е, че по искането С. Д. и И. И. са депозирали становище вх. № 260981/23.01.2026 г., в което не са възразили срещу искането на молителя З.. Посоченото становище обаче и изразеното с него съгласие не обосновават правен интерес на Д. и И. да атакуват определението, с който искането на З. е оставено без разглеждане. Такъв интерес и легитимация има само молителя, като адресат на акта на съда.

Поради което депозираната от посочените лица частна жалба като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане. В тази си част определението ще подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество в останалата си част жалбата се преценява като основателна.

Производството по отмяна на допуснатото с Определение от 14.10.2011 г. по делото, обезпечение на бъдещ иск чрез наложена обезпечителна мярка „Възбрана“ върху Апартамент № 4, находящ се в ***, заедно с мазе, с кубатура 8.89 куб.м. и 5.063 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата, е инициирано от молба вх. № 260199/08.01.2026 г. на З. З..

В молбата молителят е твърдял, че към момента се легитимира като собственик на имота, предмет на наложената възбрана, по силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 113, т. VII, д. № 1170/2021 г. По силата на договора е придобил процесния имот, а вписаната върху него възбрана смущава правото му на собственост, от което извлича качеството на заинтересована страна, по смисъла на чл. 402 ГПК, да иска отмяна на обезпечението. Излага доводи в подкрепа на извода, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато.

След депозирани становища от страна на С. Д., И. И. и А. Д., в качеството на наследници на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението – З. Г. Д., поч. на 25.02.2022 г., съдът с атакуваното Определение № 260660/11.03.2026 г. е оставил без разглеждане искането на молителя З. З.. Произнасянето е обосновано с мотиви, че искането е отправено от лице, което не е страна в производството по допускане на обезпечението и 2 което твърди да е придобило имота по силата на договор за дарение от 2021 г.

Още съдът е приел, че представените доказателства не установяват молителя да е придобил права върху имота, тъй като сделките, на които основава легитимацията си, са сключени приживе на З. Д., която е била собственик на имота и не са произвели вещно-прехвърлително действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1 ГПК отмяна на обезпечение се допуска по молба на заинтересованата страна ако са налице предпоставките по чл. 402, ал. 2 ГПК. Понятието "заинтересована страна" не е дефинирано в закона, но в съдебната практика е възприето разрешението, че обезпечението засяга правните сфери на страните в обезпечителното, респ. исковото производство и по правило те са заинтересовани да искат отмяна на обезпечението, а съответно и да обжалват определението по чл. 402, ал. 2 ГПК. Тълкувателните разяснения дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК правят възможен извода, че всяко трето лице, което не е страна в обезпечителното и в исковото производство, е легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка "възбрана" върху недвижим имот или да иска отмяната й, ако е действителен собственик на възбранения имот, неправилно посочен като имот на ответника по обезпечения иск или ако правната му сфера е засегната от обезпечителната мярка.

В случая молителят се легитимира като собственик на процесния имот по силата на надлежен титул за собственост – договор за дарение, обективиран в нотариална форма, което е достатъчно да обоснове качеството му на заинтересована от отмяната на обезпечителната мярка, страна. Всички останали спорни между страните въпроси досежно правото на собственост върху имота и в чий патримониум е то, подлежат на разглеждане в спор за собственост, какъвто страните са посочили да е налице.

Останалите предпоставки за отмяна на обезпечението подлежат на обсъждане при разглеждане на молбата по чл. 402 ГПК по същество.

В заключение от изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено, по жалбата на З. З. и делото върнато за произнасяне по съществото на молбата с правно основание чл. 402 ГПК.

Въпросът за разноските в настоящото производство и присъждането им ще следва да бъде разрешен при произнасянето по съществото на молбата.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалбата на С. К. Д., ЕГН ********** и И. З. И., ЕГН **********, двамата чрез адв. Р. Г., със служебен адрес гр. София, ул. „Ангел Кънчев“, № 29, вх. Б срещу Определение № 260660/11.03.2026 г., по гр.д. № 13488/2011 г. на СГС, 2-Д с., с което е оставена без разглеждане молбата на З. И. З., ЕГН **********, за отмяна на обезпечението на бъдещ иск, допуснато с Определение от 14.10.2011 г., по делото, по реда на чл. 402 ГПК.

ОТМЕНЯ Определение № 260660/11.03.2026 г., по гр.д. № 13488/2011 г. на СГС, 2-Д с. И ВРЪЩА ДЕЛОТО за произнасяне по същество на молба вх. № 260199/08.01.2026 г. на З. И. З., ЕГН **********, чрез адв. Р. Г., със служебен адрес гр. София, ул. „Ангел Кънчев“, № 29, вх. Б, с правно 3 основание чл. 402, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване само в частта за оставяне без разглеждане, в отменителната част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4