Решение № 598 от 16.04.2025, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 598

Ямбол, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20257280700064 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Ю. Т. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, депозирана чрез адвокат С. Г. С. от *, против Решение № 2153-28-1 от 10.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-136 от 17.12.2024 г. против Разпореждане № 281-00-1547-3 от 05.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването по безработица при ТП на НОИ-Ямбол. С разпореждането на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Твърди се, че органите на НОИ са направили неправилна преценка досежно правото на обезщетение в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Излагат се и доводи за неизяснена фактическа обстановка в разрез с изискването на чл. 35 и чл. 36 от АПК; сочат се нарушения на чл. 9, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Излагат се доводи, че престоят на оспорващия в чуждата държава е бил временно до прекратяване на трудовото му правоотношение, във връзка с което е пребивавал там; лицето няма намерение да се установява в тази държава, а желае да се завърне в държавата си по произход. Неправилно според жалбоподателя е прието, че държавата му на обичайно пребиваване в случая е тази по последната заетост на оспорващия. Твърди се, че е следвало да бъде взето предвид и намерението на лицето да живее в България, като причината за преместването в Белгия е била единствено трудовата заетост. Иска се да бъде отменено решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, ведно с потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол. Претендират се направените разноски по производството.

В съдебно заседание оспорващият Ю. Т. П., редовно призован, се явява лично и с адвокат С. Г. С. от *, редовно упълномощен. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания. В допълнение се сочи, че П. е живял част от периода на трудовата му заетост с част от неговото семейство в Белгия, но там той е прекратил брака си; другите две негови деца са живели постоянно в България. След като е прекъснал тази връзка със съпругата и с едното си дете, той се прибрал в държавата си на пребиваване. Сочи се също, че в периода от 01.11.2018 г. до 23.10.2020 г. оспорващият е бил осигуряван от български осигурител, т.е. бил е на трудов договор в България, изпълнявал е най-вероятно задължения като командировано лице в Белгия, което свидетелства, че през този времеви период той не е пребивавал в Белгия по смисъла на Регламент 883, включително и към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представените по делото писмени бележки. Иска се отмяната на решението, ведно с потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на длъжностното лице за ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.

Ответната страна - Директора на ТП на НОИ–Ямбол, се представлява в процеса от Главен юрисконсулт С. Г. М., надлежно упълномощена. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна по изложените в депозираните по делото писмени становища, които поддържа. Сочи, че и от доказателствата по делото се установява, че П. няма намерение да остане в Република България, защото той не е представил съответния структуриран документ Е 104, с който да потвърди осигуряването в държава-членка на Европейския съюз – такъв документ се изисква от всяко лице, работило в държава-членка на ЕС след приключване на трудовата дейност в друга държава, с цел последващо включване в осигуряването в Република България. Сочи също, че е налице дублиране на осигурителните периоди в двете държави (България и Белгия) за годините 2018, 2019 и 2020 г. Заявена е претенция за разноски, обективирана в представените по делото писмени становища. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт. В качеството на свидетел е разпитана М. Р. М. (съседка на оспорващия), която сочи, че към настоящия момент жалбоподателят се е завърнал в България, работи в [населено място], област Варна, а преди това за около 5-6 години е работил в Белгия, където е живеел със съпругата си и детето си. Свидетелката заявява, че след раздялата със съпругата, П. се е завърнал в България, а преди около 15 години е закупил къщата на неин роднина в [населено място]; не знае да притежава имоти в чужбина. М. твърди, че винаги при завръщането си от Белгия в периода на ползван отпуск П. й е гостувал, отбивал се и при родителите си, за да ги види; не е споменавал, че иска да се установи трайно в Белгия – целта на заминаването била по финансови подбуди. По реда на чл. 176 от ГПК оспорващият е дал обяснения в следната насока: за Белгия заминал през месец септември 2018 г. и работил там по трудов договор, сключен с български работодател за около 7 месеца, въз основа на което са плащани осигуровки, но не е проверявал. След това започнал работа по сключен с белгийски работодател трудов договор, но за по-кратък период, под пет години, ако се зачита времето от 7 месеца, през което е работил в Белгия въз основа на сключения с българския работодател договор. Потвърждава показанията на свидетелката, че двете му деца, които са семейни, винаги са живели в България и понастоящем също живеят в тук, ходели са в Белгия за не повече от няколко месеца също за да работят, но не им харесало и се завърнали в България, където развили собствен бизнес. Най- малкият му син Д. е в Белгия при майка си, тъй като учи. Заявява, че със съпругата си вече са разделени, но са се уговорили, че след като детето завърши образование в Белгия, ще се завърнат в България.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административната преписка е постъпила с Писмо изх. № 2133-28-2 от 30.01.2025 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол. От съдържащите се в нея писмени доказателства се установява следното:

Със Заявление № ЗПОБ-210-1396 от 11.10.2023 г. Ю. П. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица с отбелязване в заявлението, че е полагал трудова дейност в Белгия за периода от 2018 г. до 2023 г. Във връзка с подаденото заявление и на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане на паричните обезщетения за безработица до заявителя е изпратено Писмо изх. № У-281-00-1355-1 от 12.10.2023 г., с което лицето е уведомено да представи липсващи документи, както следва: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС (СЕД U002 и U004); декларация във връзка с прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и документи от Белгия. Писмото е получено лично на 19.10.2024 г., но в установения срок П. не представил в ТП на НОИ – Ямбол изисканите от него липсващи документи. Произнесено е Разпореждане № 281-00-1355-1 от 07.11.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 4 от КСО и чл. 1, ал. 1 и чл. 8 от НОИПОБ е отказано отпускане на ПОБ по съображение за непредставени от заявителя документи, необходими за извършване на преценка относно правото на ПОБ.

Със Справка вх. № 281-00-1355-2 от 09.11.2023 г. П. представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС със СЕД 002, както и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент/ЕО/№883/2004 г. и 6 броя документи от Белгия. Със Справка вх. № 281-00-1547-1 от 16.11.2023 г. е прието ново заявление, с което Ю. П. е поискал да му бъде отпуснато ПОБ на основание чл. 54а, ал. 1 от КСО, като посочил трудова заетост в Белгия за периода месец септември 2018 г. - 06.10.2023 г.

Чрез Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI) към компетентната институция на Белгия са отправени искания за: осигурително досие (със СЕД U001 на 16.11.2023 г.); за заплата от осигурителната институция (със СЕД U003 на 17.11.2023 г.); пребиваването на лицето (със СЕД Н005 на 27.11.2023 година).

С Разпореждане № 281-00-1547-1 от 16.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -Ямбол на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 за удостоверяване на осигурителна заетост и СЕД U004 за удостоверяване на доход от осигурителната институция на Белгия по съображения, че данните са необходими за преценка правото, размера и периода за отпускане на парично обезщетение за безработица.

На 21.11.2023 г. са получени СЕД U017 за удостоверяване на осигурителен стаж от компетентната институция на Белгия с потвърдени периоди на осигурена заетост от 13.09.2018 г- 07.10.2023 г. и основание за прекратяване „прекратяване на договора по взаимно съгласие“, както и СЕД U004 за удостоверяване на дохода от Белгия, а на 06.12.2023 г е постъпил СЕД Н006, в който не е посочена държава на пребиваване, тъй като институцията няма достъп до такава информация.

В хода на производството е установено дублиране на осигурителни периоди по законодателството на държава членка на ЕС и България за времето от 17.09.2019 г. до 30.11.2019 г.; от 09.12.2019 г. до 01.02.2020 г.; от 05.02.2020 г. до 05.05.2020 г.; от 08.06.2020 г. до 23.10.2020 г. В тази връзка с Писмо № 1056-28-544 от 29.11.2023 г. е направено искане към контролните органи по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София град за извършване на проверка на дублираните периоди. Отговор по запитването е постъпил с Писмо № 1043-21-706#3 от 21.12.2023 г., в което е посочено, че административното производство няма да приключи в едномесечния инструктивен срок. Впоследствие, на 25.04.2024 г. органът е уведомен, че проверката е приключила с Доклад изх. № 4009-21-401 от 22.04.2024 г., според който е установена обективна невъзможност за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за извършване на назначената проверка поради невъзможност за контакт с осигурителя.

С Разпореждане № 281-00-1547-2 от 31.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол производството по отпускане на ПОБ е възобновено. Произнесено е Разпореждане № 281-00-1547-3 от 05.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отказано отпускането на ПОБ по съображение, че българската институция не е компетентна по отпускането на паричното обезщетение за безработица. Този извод органът обосновал с разпоредбите на чл. 61 и чл. 65, § 2 и ал.5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., както и с трайната практика на СЕС, обективирана в съответни - т. 19 от решението по дело С-76/76. В тази връзка посочил в разпореждането, че в получения СЕД U017от компетентната институция на Белгия са удостоверени периоди на осигурена заетост от 13.09.2018 г. до 06.10.2023 г., както и основание за прекратяване на заетостта „прекратяване на договора по взаимно съгласие“; общата продължителност на заетостта е 4 години 02 месец и 11 дни. Органът се позовал и на констатираното дублиране на български и белгийски осигурителни периоди за времето от 01.11.2018 г. до 01.11.2018 г., от 17.07.2019 г. до 30.11.2019 г., от 09.12.2019 г. до 01.02.2020 г., от 05.02.2020 г. до 05.05.2020 г. и от 08.06.2020 г. до 23.10.2020 г. Посочено е още, че прекъсванията между отделните периоди на заетост в Белгия са незначителни в сравнение с упражняваната заетост. Направено е позоваване на направената справка в информационната система на НОИ, от която се установило, че липсва трудово-правна връзка на лицето с България от месец октомври 2020 г., т.е П. не е извършвал трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО, както и че до настоящия момент няма принос към системата на социалното осигуряване в Република България. Направено е и позоваване на подадената от оспорващия декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., в която посочил, че през периода на последната заетост децата му (до 18 години) са живели в Белгия и е плащал данъците върху доходите си там, както и че се е завръщал само по време на празници, почивки и за издаване на документи. При тези данни органът приел, че България не е компетентната институция, която да извърши преценката на правото на паричното обезщетение за безработица, респ. на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. § и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 Република България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, съответно - няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство. В разпореждането се съдържат указания за начина и срока на обжалване. То е получено на 04.12.2024 г. (л. 35).