Определение № 2776 от 09.11.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2776 гр. Бургас, 09.11.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА в присъствието на прокурора Г. Д. Ч. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20262120203915 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 65, ал. 1 от НПК и е образувано по повод молба на Д.

К. Г., ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство № ***/2026 г. по описа на Ч.

РУ при ОД на МВР - Бургас, за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на молбата. Пледира, че към настоящия момент не са отпаднали предпоставките за налагане на МНО „Задържане под стража”, поради което и моли съда да остави молбата без уважение и да потвърди наложената спрямо обвиняемия най-тежка МНО.

Защитникът на обвиняемия - адв. Р. от БАК поддържа молбата, като счита, че при установено влошено здраве на обвиняемия, и отказана адекватна медицинска помощ в затвора, мярката следва да бъде изменена в по-лека. Предлага да му бъде наложена МНО „Домашен арест“.

Обвиняемият поддържа молбата и претендира за уважаването й, като наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража” да бъде изменена в „Домашен арест“.

С оглед събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

С Постановление от ******** г. обвиняемият е привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години. С оглед размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ следва извод, че Г. е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Предвид вида на наказанието („лишаване от свобода“), е налице първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“.

Именно с определение от ******** г. по НЧД № ****/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, спрямо обвиняемия Г. е била взета МНО „Задържане под стража“, като съдът е преценил, че са налице предпоставките за налагане на най-тежката мярка.

В производството по чл. 65 от НПК, съдът следва да прецени дали е налице 1 предвиденото в чл. 63, ал. 1 от НПК „обосновано предположение“, че обвиняемият е извършил престъпление, като под „обосновано предположение“ следва да се разбира, че от събрания доказателствен материал може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество на ДП. На следващо място следва да се прецени дали продължава да е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие, както и да се прецени дали от вземането на МНО, чието изменение се иска, са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното изменение. С Определение от ******** г., потвърдено с определение на Окръжен съд – Бургас, районният съд е оставил без уважение молба на обвиняемия за изменение на наложената му МНО „Задържане под стража“, като е приел, че не се установяват нововъзникнали обстоятелства, които да определят най-тежката МНО като несъответна и неподходяща. На ******** г. е постъпила нова молба с искане за изменение на МНО, като в съдебно заседание отново съдът е приел, че не са налице предпоставки за налагане на по-лека МНО по отношение Г.. Непроменени остават изводите на съда за неоснователност и на настоящата поредна трета молба с правно основание чл. 65 НПК, подадена в рамките на задържането на лицето за период от почти 4 месеца от ******** г. до подаването й – ******** г.

Към настоящия момент продължава да е неразколебимо заключението на съда, за достатъчно събрани доказателства на този етап в ДП, които обосновават наличието на предположение, че обвиняемият вероятно може да е съпричастен към извършване на престъплението, за което е привлечен в това качество. Както при предходното произнасяне на състава, така и в настоящото производство този извод е следствие от извършен анализ на събраните доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо да се обсъждат детайлно. Събрани са достатъчно доказателства, които обосновават наличието на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Разпитани са свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към повдигнатото настоящо обвинение срещу Г.. Събрани са и писмени доказателства, които заедно със свидетелските показания установяват вероятната съпричастност на обвиняемия към извършване на деянието. След произнасянето на съда по внесеното искане по чл. 64, ал.

1 НПК и по чл. 65 НПК от ******** г., и от ******** г., са били събрани и допълнителни доказателства – гласни и писмени, включително е била изготвена и графическа експертиза, които затвърждават извода на съда за наличие на обосновано предположение за вероятно осъществено от обвиняемия престъпление. Безспорно в рамките на настоящото производство, заключението на съда за наличие на обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към процесното престъпление, не е равнозначен на извода за доказаност на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението.

Събраните на този етап от ДП доказателства, съдът счита за достатъчни, за да се приеме, че обвиняемият може да е извършил престъплението, за което му е повдигнато процесното обвинение.

На следващо място следва да се провери дали не са отпаднали предвидените в чл. 63, ал. 1 НПК опасности, а именно обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, като не е необходимо да са налице едновременно и двете опасности, тъй като не са предвидени кумулативно. Що се отнася до наличието на посочените в чл. 63, ал. 1 от НПК опасности, настоящата инстанция поддържа становището на съда, изразено в предходните съдебни заседания при произнасяне по искането по чл. 64, ал. 1 НПК и по предходните две молби за изменение на МНО. Към настоящия момент не са налични нови обстоятелства, които да установяват, че са отпаднали опасностите обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, които бяха изведени като реално съществуващи при вземане на най-тежката МНО спрямо обвиняемия, включително по мнение на съда не е намалял и техният 2 интензитет.

Законодателят е предвидил четири случая (чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 НПК), в които се презюмира наличието на опасността, но това изброяване не е изчерпателно, поради което с оглед доказателствата по делото съдът може да направи извод, че е налице реална опасност обвиняемите да извършат престъпление и извън хипотезите на чл. 63, ал. 2 НПК.

Този казус е именно такъв. От справка за съдимост се установява, че обвиняемият е осъждан, като настоящото обвинение е за извършено деяние в изпитателен срок на предходно осъждане по НОХД № ***/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас за извършено тежко умишлено престъпление, за което е бил осъден на наказание 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода“, отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебния акт - ******** г. По тази причина съдът намира, че обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност, което неминуемо води до извод, че може да се допусне съществуване на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Този извод на съда намира опора и в обстоятелството, че след постановяването на условното осъждане, подсъдимият е извършил две престъпления, за които е бил осъден с влезли сила съдебни актове по НОХД № ****/2025 г. и по НОХД № ****/2026 г. и двете на БРС. Несъмнено обвиняемият е личност с формирани престъпни навици, която не зачита установения правов ред и според съда опасността да извърши престъпление не е предполагаема, а реална. Отделно от това като се вземе предвид, че в случай че обвиняемият бъде признат за виновен по настоящото дело освен наказанието, което му бъде наложено, ще се наложи и изтърпяване и на отложеното наказание, което е в сравнително висок размер. Именно с цел да избегне ефективно да търпи наказание „лишаване от свобода“, според съда обвиняемият би се укрил. В тази връзка се покриват и признаците и на втората опасност – обвиняемият да се укрие. В случай че обвиняемият се укрие, това ще затрудни разследването и ще осуети възможността наказателното производство да приключи в разумен срок. Също така в показанията на свидетеля Ш.Ш. се съдържат данни за отправени заплахи от обвиняемия срещу него и пострадалия Х.М., което насочва на опасност обвиняемият да се опита да осуети процеса по събиране на доказателства. За да се обезпечи дейността по събирането на доказателствената съвкупност и за да се препятства възможността на обвиняемия, да затрудни разследването, адекватна мярка за неотклонение и към настоящия момент продължава да е „задържането под стража“.

От представена по делото докладна записка се установява, че обвиняемият води скитнически начин на живот, не обитава постоянно един адрес, на който да бъде установен при необходимост, поради което се потвърждава извода на съда за наличие и на опасност от укриване на обвиняемия. В случай че обвиняемият се укрие, това ще препятства възможността наказателното производство да приключи в разумен срок.

На последно място съдът трябва да извърши и преценка дали от задържането на лицето и последното произнасяне на съда по чл. 65 НПК от ******** г., са настъпили нови обстоятелства, които да мотивират съда да приеме, че престоят на обвиняемия в ареста е несъвместим с настъпили фактически промени след задържането му и които да налагат изменение на мярката в по-лека. В настоящата молбата, както и в предходните две с правно основание чл. 65 НПК се сочат твърдения, за влошено здравословно състояние на обвиняемия. Поддържат се фактически твърдения за преминали лечения на обвиняемия в ЦПЗ гр. Бургас и ЦПЗ гр. Варна, както и че се води на отчет поради влошено психично здраве. Дори да се приеме, че обвиняемият е бил лекуван в минал период поради възникнал психически здравословен проблем, към настоящия момент не се установява обостряне на състоянието му, което да налага неговата хоспитализация. В случай че са налице смущения в психичното здраве на обвиняемия, същият следва да получи необходимата медицинска грижа съгласно правилата на ЗИНЗС, включително да бъде прегледан от външен лекар специалист – психиатър. По отношение на останалите общи оплаквания за здравословни проблеми на обвиняемия, споделени и в днешно съдебно заседание, от изявление на 3 обвиняемия се установява, че е поискал оказване на медицинска помощ за проблем с движението на ръката му, като не се установява дали такава помощ му е била отказана или предстои да бъде прегледан от медицинско лице. Настоящият състав намира за необходимо отново да се напомни, че настанените в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ или МНО „Задържане под стража“ не са лишени от правото да получат медицинско обслужване и необходимото лечение при влошаване на здравето им. Поради това съдът е на мнение, че при наличие на обективно съществуващ сериозен медицински проблем, т.е. който да създава реален риск от увреждане на физическата и психическа годност на обвиняемия, същият ще получи дължимата медицинска грижа. Безспорно при възникнала значима необходимост за медицинско лечение, а не ежедневно неразположение, провокирано от обстоятелствата, че спрямо обвиняемия е наложено най-тежкото процесуално ограничения – задържане и е настанен на места, където се предполага, че се търпят лишения и неудобства, характерни при изтърпяването на най-тежката МНО и наказание „лишаване от свобода“, при спазване на разпоредбите на ЗИНЗС, спрямо обвиняемия ще бъде положена адекватна медицинска грижа, като включително може да бъде изведен от ареста и да бъде прегледан в болнично заведение и да му бъдат извършени необходими изследвания. Също така прави впечатление, че именно от момента на привличане на Г. в качеството на обвиняем и иницииране на производство за вземане на МНО „Задържане под стража“, същият проявява упорита загриженост за здравето си, като акцентира, че именно поради влошеното му здраве не следва да бъде задържан. Същевременно от свидетелските показания на разпитани в ДП свидетели се установява, че процесната парична сума е била изхарчена от обвиняемия за закупуване на наркотични вещества, което обстоятелство насочва на умишлено увреждане на здравословното си състояние и пренебрегване на здравословен проблем ако е имало наличен такъв. Именно в тази връзка съдът намира, че в условията на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ обвиняемият ще получи при необходимост медицински грижи, за които съдът има съмнение, че биха му били оказани по негова инициатива, в случай че не е задържан.