Решение № 104 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20241100514676 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, със седалище: гр. София, ул. *******, срещу постановление за приети по делото разноски от 25.09.2024 г. на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 в КЧСИ, по изпълнително дело № 20249240402821.

Жалбоподателят Столична община твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лева били прекомерни с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Процесуалният представител на взискателя не извършил никакви действия в рамките на производството извън подаване на молба за неговото образуване. Този размер на възнаграждението рефлектирал и върху размера на определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Претендира разноските за настоящото производство.

С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Ц. Л.Н. оспорва жалбата като неоснователна.

В мотивите на ЧСИ, изготвени в съответствие с чл. 436, ал. 3 ГПК, жалбата е квалифицирана като преждевременно предявена, поради факта, че жалба срещу размера на разноските би била допустима след възражение на длъжника с искане за намаляването им, но отправено до съдебния изпълнител и неговото произнасяне било обект на съдебен контрол.

Именно защото правото на жалба е упражнено срещу акта на съдебния изпълнител, с който са определени като дължими сторените от взискателя разноски, без съдебният изпълнител да се е произнесъл по инкорпорираното в жалбата искане на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно, по съображения, че в производството изпълнителни действия не са извършвани и задължението 1 е погасено чрез плащане в срока за доброволно изпълнение, с определение № 17718/05.11.2024 г. настоящият състав е приел производството по ч. гр. дело № 12380/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-Б състав, за преждевременно образувано и е върнал делото на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 в КЧСИ за произнасяне по искането на длъжника Столична община за намаляване на разноските, приети за дължими в постановлението за разноски от 25.09.2024 г. по изпълнително дело № 20249240402821, поради прекомерност, съответно за ревизиране на таксите по ТТРЗЧСИ.

С разпореждане, изх. № 89462/15.11.2024 г. ЧСИ Г.К., рег. № 924, е постановил отказ да намали приетото за удовлетворяване адвокатско възнаграждение, както и начислените такси по изпълнително дело № 20249240402821. Срещу този акт длъжникът е депозирал допълнена жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение и недължимост на начислените такси по ТТРЗЧСИ, която има допустим предмет, тъй като с оглед постановеното изрично разпореждане от съдебния изпълнител, правото на жалба е упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 20249240402821, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, по молба на Ц. Л.Н., депозирана чрез процесуален представител адв. В.Т., въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2024 г., издаден по гр. дело № 8834/2024 г. на СРС, ГО, 36 състав, за принудително събиране на сумата от 50 лева - присъдени разноски, заедно със сумата 5 лева – такса за издаване на изпълнителния лист, за която сума взискателят изобщо не разполага с изпълнителен титул. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил като изпълнителен способ запор върху банкови сметки. Към иницииращата молба е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен на 24.09.2024 г., видно от който за провеждане на принудителното изпълнение се дължало възнаграждение от 200 лева, заплатено чрез банков превод, като банковият превод е нареден от самия упълномощен процесуален представител – В.В.Т..

До длъжника СТОЛИЧНА ОБЩИНА е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 200 лева - разноски за адвокатско възнаграждение и 152,21 лева – такси по ТТРЗЧСИ, която покана е получена от задълженото лице на 27.09.2024 г., съответно на 17.10.2024 г. длъжникът е извършил плащане на дълга, независимо, че подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение, с искане за неговото намаляване и обосновал недължимост на начислените му такси.

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят оспорва отговорността за разноски по отношение на таксите за прекратяване по т. 5 в размер на 48 лева и размера на таксата по т.

26.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

2

В обясненията на съдебния изпълнител се твърди приетото за релевантно възнаграждение на взискателя да е минималното, определено в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която обаче в резултат на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. е призната за нищожна и не следва да намери приложение, тъй като ограничава правото на конкуренция.

Заплащането на адвокатско възнаграждение (с цялата условност на израза, тъй като плащане е извършено не от взискателя, който е задълженото по договора за правна помощ и съдействие лице, а от упълномощения адвокат) в размер 4 пъти надхвърлящ размера на присъденото вземане от 50 лева, съдът счита за несъответен на правната и фактическа сложност на спора, тъй като процесуалното действие на упълномощения адвокат се е изразило в едно единствено действие – подаване на бланкова молба за образуване на изпълнителното производство и нищо повече.

Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК. В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, която е с установено от закона съдържание, не се установява от страна на процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени никакви други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Паричното притезание на взискателя е удовлетворено без полагане на каквито и да било усилия от процесуалния представител на Ц. Л.Н.. И това обуславя изключително ниска правна и фактическа сложност на извършеното процесуално действие.

Това от своя страна не следва да обуславя дължимост на възнаграждение над размера от 50 лева, при отчитане на размера на принудително събираното вземане и качеството на задълженото лице – община, която принципно разполага с бюджет и платежните сметки са публично известни. В този смисъл опр. № 2995 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г.о., съгласно което „зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен”, както в процесния случай.

По изложените съображения, разпореждането на съдебния изпълнител от 15.11.2024 г., с което е отказано намаляването на определеното в размер на 200 лева в полза на взискателя Ц. Л.Н. адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 50 лева, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 50 лева, която съставлява справедлив размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, с оглед конкретиката на случая.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена върху събрано вземане в размер на 258,37 лева, т.е. при включено адвокатско възнаграждение на взискателя от 200 лева. Размерът на тази такса се обуславя от размера на действително дължимото възнаграждение за процесуално представителство на взискателя, затова след неговото намаляване от страна на съда, като необходима и закономерна последица се налага и ревизирането на тази такса, за което от длъжника е направено и съответното искане, което не е преклудирано, тъй като е последица от разрешаване на спора, повдигнат с жалбата по чл. 435 ГПК.

При отчитане на обстоятелството, че събраната в хода на изпълнението сума е в размер на 108,37 лева (50 лева - присъдени с издадения изпълнителен лист разноски, 5 лева – издаване на изпълнителен лист и банкова такса от 3,37 лева + 50 лева – адвокатско 3 възнаграждение), то пропорционалната такса по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ е в размер на 10,84 лева, без ДДС или 13 лева с ДДС, съответно изчислената от съдебният изпълнител такса – 31,01 лева следва да бъде приведена в съответствие с релевантния размер на събраното вземане, което включва присъдените с изпълнителния лист разноски и адвокатско възнаграждение от 50 лева.

Няма основание за начисляване на таксата по т. 5 ТТРЗЧСИ, дефинирана като такси за прекратяване, тъй като такова действие не се установява да е извършено. Така размерът на таксите по ТТРЗЧСИ възлиза на сумата 86,20 лева, а не на включената в поканата за доброволно изпълнение сума от 152,21 лева.

При този изход на спора в полза на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 25 лева – заплатена държавна такса и сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, със седалище: гр. София, ул. *******, разпореждане от 15.11.2024 г. на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 в КЧСИ, по изпълнително дело № 20249240402821, с което е оставено без уважение възражение на длъжника за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ц. Л.Н. и ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите с постановление от 25.09.2024 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ц. Л.Н. по изпълнително дело № 20249240402821 до сумата 50 (петдесет) лева и таксите по ТТРЗЧСИ до размера от 86,20 лева.

ОСЪЖДА Ц. Л.Н., ЕГН **********, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА , БУЛСТАТ *******, със седалище: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 (петдесет) лева – разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4