Решение № 102 от 26.07.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Търговище, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Въззивникът Ш. И. е останал недоволен от действията на частен съдебен изпълнител А. Загорова от гр. Търговище, по изп. дело № 941/2024 г., изразяващи се в изпращане на покана за доброволно изпълнение, като оспорва в нея определените от ЧСИ разноски.

Освен това възразява и против дълга към Община Попово и към НАП. Излага съображения, че данъкът върху лекия автомобил е вземане, което е погасено по давност, посоченият лек автомобил отдавна не се ползвал.

Освен това по отношение удостоверението от НАП и посочените там вземания, ЧСИ бил нарушил Закона за личните данни. ЧСИ не следвало сам да инциира събирането на вземанията на държавата, а тя следвало сама да предприеме съответните действия. Нямало акт, от който да се установи дали тези суми са дължими или не, освен това били начислявани лихви за отделни месеци, а по-голямата част от вземането също било за лихви. Не е ясно как е формиран сборът на сумата от 594,66 лв. и какви точно са тези задължения, защото общият сбор е посочен на сумата от 297,33 лв., която се удвоява. Защо е направено това и откъде идва това задължение не било ясно.

1

Иска се съдът да обърне внимание на тези закононарушения, като отхвърли и прекрати претенцията за заплащане на сумата от 1086,33 лв.

Препис от жалбата е връчен на взискателя Община Попово. Постъпил е отговор от администрацията, в който жабата се оспорва. Посочва се, че след издаването на акта за установяване на задълженията на жалбоподателя, същият му е бил съобщен, като връчването е станало на 30.03. 2024 г. Не е постъпила жалба против този акт, поради което същият е влязъл в сила. Излагат се съображения по същество, че давността за посочените вземания не е изтекла.

В обясненията си ЧСИ Загорова посочва, че по силата на чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3 от ДОПК съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение за започнатото изпълнение до ТД на НАП, както и да изиска справка за публичните задължения на длъжника. Именно на основание отговора на НАП към вземането на взискателя е присъединено и това на НАП. В поканата са посочени и суми по ТТРЗЧСИ. По отношение възраженията за давността посочва, че същата не се прилага служебно и тези възражения следва да бъдат отправени към компетентните органи – Община Попово и ТД на НАП.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е частично допустима, относно обжалването на разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение.

В останалата част е недопустима. Както неведнъж съдът е имал възможност да посочи, страните в изпълнителния процес имат право да обжалват само определени и изчерпателно посочени в закона действия на съдебния изпълнител. В чл. 435, ал. 2 от ГПК са изброени действията, които могат да бъдат обжалвани от длъжника.

Възраженията за изтекла давност по отношение на вземането за данък МПС, както и възраженията относно присъединяването на НАП в производството не са действия, които длъжникът може да обжалва. Изложените от него съображения, касаещи размера на вземанията, начина на тяхното определяне и това дали действията на тези взискатели са законосъобразни, подлежат на разглеждане по друг ред.

Както е видно от приложеното по делото изпълнително основание – актът на Община Попово за установяване на данъчни задължения, същият подлежи на обжалване по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, пред директора на ТД на НАП. Именно той е компетентен да се произнесе и по възраженията на жалбоподателя. Той обаче не се е възползвал от това си право и актът е влязъл в сила, за което има приложени и съответните доказателства.

По отношение възраженията за присъединяването на НАП като взискател, макар жалбата също да е недопустима, съдът следва да напомни, че законът е спазен от ЧСИ. За всяко започнато изпълнение, всеки съдебен изпълнител е длъжен да изпрати съобщение до НАП и да изиска удостоверение за задълженията на длъжника към държавата. И когато НАП изпрати съобщение и уведоми изпълнителя за тези задължения, държавата се смята винаги присъединен взискател. Това е предвидено и в чл. 191, ал. 3 от ДОПК, като в ал. 4 и ал. 5 е посочено в какви срокове се издава удостоверението и това, че преди да се представи то или 2 да изтекат 30 дни от уведомяването, СИ не може да продължи изпълнението. Както е видно от самото удостоверение там е посочено, че има образувано изпълнително дело още през 2013 г., като длъжникът е имал възможност да обжалва и действията по това дело.

С оглед на това жалбата в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По отношение на разноските жалбата е допустима. По същество е основателна в поголямата част.

Видно от поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ А. Загорова е посочила, че общият размер на задължението е 1086,33 лв., от които главница 167,82 лв., законна лихва в размер на 2,12 лв. за периода 26.04.2024 г. – 29.05. 2024 г., 84,80 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви), 50 лв. разноски по изпълнителното дело, 186,93 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 594,66 лв.

Според задължителната съдебна практика – ТР № 3/ 2015 г. на ОСГТК – т. 2, всеки акт, с който съдебният изпълнител се произнася по отношение на дължимите в процеса разноски, подлежи на обжалване, независимо дали е обективиран в постановление, съобщение или друг акт, включително и ПДИ. В случая това е обективирано в поканата за доброволно изпълнение.

Безспорно в това производство длъжникът дължи както разноските на взискателя, така и разноските по Тарифата по ЗЧСИ. В случая взискателят е поискал да се заплатят 50 лв. ю.к. възнаграждение и то е включено в поканата. В тази част жалбата е неоснователна, защото общината има право на такова според правилото на чл. 78, ал. 8 и размерът съответства на извършената работа.

По отношение обаче разноските от 186,93 лв. – такси по принудителното изпълнение, съдът не може да извърши правилна преценка относно законосъобразното им определяне и размера. Липсва каквато и да било мотивировка и съставена подробна сметка от ЧСИ за това какво включва тази сума. До изпращане на ПДИ са извършени няколко действия, за които се дължат такси, но след като не е ясно как са определени и на какво основание, актът на ЧСИ към този момент е незаконосъобразен.

С оглед на това произнасянето на ЧСИ по отношение на разноските – такси по изпълнителното дело в размер на 186,93 лв. следва да се отмени като действие, като се укаже на ЧСИ, че следва да изготви подробна аналитична и мотивирана сметка относно дължимите такси и да я съобщи на длъжника, като има предвид осъществените до този момент действия, а по отношение на таксата по чл. 26 от тарифата – да я определи като дължимост, ако задължението бъде изпълнено доброволно и то само върху вземането, без да включва разноските.

В останалата част жалбата срещу разноските следва да се остави без уважение – относно ю.к. възнаграждение от 50 лв.

Разноски не следва да се присъждат.

3

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ АКТА НА ЧСИ А. Загорова по нейно изп.д. № 941/2024 г., касаещ разноските в изпълнителното производство, обективиран в ПДИ от 02.05. 2024 г., в ЧАСТТА, в която се определят дължимите такси по изпълнението по тарифата по ЗЧСИ в размер на 186,93 лв., като в тази част ВРЪЩА делото за ново произнасяне, според дадените в мотивите указания.

ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата, в частта, в която в ПДИ се определят дължимите на взискателя разноски от 50 лв. ю.к. възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ш. А. в останалата част, касаеща възраженията против дължимостта на публичните вземания на Община Попово и НАП по посоченото изпълнително дело, като недопустима и в тази част ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в частта, В КОЯТО СЪДЪТ СЕ

ПРОИЗНАСЯ ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ. В частта, в която съдът прекратява производството, решението може да се обжалва, в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, от съобщаването му на жалбоподателя, пред АС – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4