Решение № 260 от 19.06.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Ловеч, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20224310101237 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на клаузи от договор за паричен заем, и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл.

79 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на суми по договора.

Постъпила е искова молба от М. Ц. А. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. Д. М., против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД – гр. София, в която се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем Standard 14 № 5730590 от 08.09.2021 г., подписан с ответното дружество, като съгласно чл. 1 ал. 3 от договора трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 349.69 лева. Съгласно чл. 2 от договора, ищцата получила сумата в размер на 1100.00 лева, при ГПР 49.34%, годишен лихвен процент – 40.32% и лихвен процент на ден 0.11, при срок на кредита от 11 вноски. Наред с това, в чл. 4 ал. 2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 233.09 лева, като по този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати била в размер на 1787.72 лева.

Ищцата счита, че клаузата, съдържаща се в чл. 1 ал. 3 от договора за паричен заем, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 349.69 лева и клаузата, съдържаща се в чл. 4 ал. 2 от договора, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 233.09 лева, са нищожни, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Изтъква, че тези клаузи на чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 2 от договора са нищожни като противоречащи на добрите 1 нрави по смисъла чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като общата сума, която се претендира чрез тях в размер на 582.78 лева, е прекомерна и кредитът се оскъпява почти двойно. Това води до значителна нееквивалентност на насрещните престации, до злепоставяне интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Освен това, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ищцата счита, че същите клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като са необосновано високи. Посочва, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Ищцата счита също, че в случая уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, при което и на това основание е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като в тази връзка се позовава на съдебна практика.

Ищцата изтъква още, че с горепосочените клаузи за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Същевременно, посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, ищцата моли съда да приеме за нищожни клаузата на чл. 1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5730590 от 08.09.2021 г., която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 349.69 лева и клаузата, съдържаща се в чл. 4 ал. 2 от договора, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 233.09 лева.

Претендира присъждане и на направените разноски в настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Вива Кредит“ ООД, чрез пълномощник адвокат А. Н., с който моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на разноските по делото. В отговора са изложени подробни аргументи срещу доводите на ищцата за нищожност на процесните клаузи на заявените основания.

2

В същия срок ответникът, чрез адв. А. Н., е предявил насрещен иск срещу ищцата, за присъждане на сума в общ размер от 913.88 лева по същия договор за паричен заем, от която: 855.79 лева – главница по договора и 58.09 лева – договорна лихва за периода от 03.11.2021 г. до 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Посочва, че срокът на договора е изтекъл, като заемателят е изплатил само първите три вноски по заема, като са останали незаплатени претендираните с насрещния иск вземания за главница и договорна лихва.

С Определение № 998 от 14.10.2022 г. съдът прие, на основание чл. 211 ал. 1 от ГПК, за разглеждане в настоящото производство предявения от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД – гр.

София срещу М. Ц. А. от гр. Ловеч, НАСРЕЩЕН ИСК.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от М. Ц. А., чрез адв. М., с който е изразено становище, че насрещният иск е допустим, но неоснователен, като са доразвити аргументи за нищожност на договора за паричен заем като цяло.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. В депозирано писмено становище, процесуалният й представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, а насрещният иск – отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Направено и възражение за прихващане в следния смисъл: в случай че договорът за паричен заем бъде обявен за нищожен, да се прихванат сумите, заплатени от ищцата като неустойка – 63.57 лева, такса експресно разглеждане – 95.37 лева и лихва – 46.85 лева, с търсимата по договора главница, а в случай че договорът не бъде обявен за нищожен, да се прихванат посочените суми, заплатени от ищцата като неустойка и такса експресно разглеждане с търсимите по договора главница и лихва. Моли, за присъждане на разноските по делото, а в негова полза да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева по първия иск за нищожност и 400.00 лева по втория иск за нищожност, на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗА. Представен е списък на разноски, в което е включено определяне на адвокатско възнаграждение по чл.

38 ал. 1, т. 2 от ЗА и във връзка с насрещния иск. С допълнително писмено становище, адвокат М. е представил актуален списък на разноските и моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде присъдено заедно с 20 % ДДС, тъй като вече е регистрирано по ЗДДС лице.

Ответникът и насрещен ищец, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба на процесуалния му представител адвокат Н., се поддържа становището, изразено в отговора, както и насрещния иск, като моли същият да бъде уважен изцяло и в тяхна полза се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.

80 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че на 08.09.2021 г. е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за паричен заем Standard 14 № 5730590 между ответника „Вива 3

Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, и ищцата М. Ц. А., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя паричен заем в размер на сумата от 1100.00 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ 49.34%, фиксиран годишен лихвен процент – 40.32% и лихвен процент на ден – 0.11%, с посочен общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 1554.63 лева, които се дължат на 11 броя седмични вноски, с дата на първо плащане – 22.09.2021 г. и дата на последно плащане – 09.02.2022 г. /видно от чл. 2, в който са посочени параметрите на отпуснатия заем/.

Съгласно чл. 1 ал. 3 от договора, за извършената от кредитора /заемодател/ допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, е уговорено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 349.69 лева.

Според клаузата на чл. 4 ал. 1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор: поръчител – физическо лице, отговарящо на определени изисквания, или банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по същияя.

В чл. 4 ал. 2 от договора страните се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 233.09 лева. Страните уговорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 162.52 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1787.72 лева.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г. включително, ищцата е извършила плащания по процесния договор за паричен заем в общ размер на 650.00 лева, с която сума са погасени следните задължения: 200.00 лева – лихви, поради забавено плащане на вноски по паричния заем за периода от 26.09.2021 г. до 21.03.2022 г., 244.21 лева – главница по заема, 46.85 лева – договорна лихва, 63.57 лева – неустойка по чл. 4 ал. 2 от договора и 95.37 лева – такса експресно разглеждане по чл. 1 ал. 3 от договора. Неплатената главница по договора останала в размер на 855.79 лева, а неплатената договорна лихва – 58.09 лева.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Вива Кредит“ ООД, като заемодател, и ищцата, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем Standard 14 № 5730590/08.09.2021 г., по силата на който заемодателят е предоставил на ищцата паричен заем, а тя се е задължила да го върне. Безспорен е и факта на уговорената в чл. 1 ал. 3 от договора такса за експресно разглеждане на документи, която се дължи от заемателя за отпускане на заема, както и уговорената в чл. 4 ал. 2 от договора неустойка, която се дължи от заемателя в случай, че не изпълни договореното задължение за предоставяне на обезпечение.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на 4 горепосочените клаузи от договора за паричен заем относно заплащането на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка.

Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 855.79 лева – главница по договора за заем и 58.09 лева – договорна лихва.

Съдът счита, че първо следва да разгледа насрещния иск, тъй като за основателността му от значение е да се направи преценка по действителността на процесния договор за паричен заем като цяло, за която съдът следи служебно.

Следва да се отбележи, че възникналото между ищцата и ответника „Вива Кредит“ ООД правоотношение по договор за паричен заем се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.