Решение № 11 от 11.02.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Чирпан, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20255540200316 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от В. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч.г., общ. Братя Даскалови, ул. И. **, чрез адвокат Георги Вълчев Жеков, адв. № ********** от АК – Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Чирпан, ***А против Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000337/ 17.07.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. –Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с което е наложена глоба на В. Г. С., с ЕГН: ********** в размер на 200 лв., равняващи се на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000337/17.07.2025 г. , като моли съдът да постанови решение, с което да изцяло да отмени Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000337/17.07.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. –Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Претендират се и разноски в размер на 500,00 лева, равняващи се на 255,65 евро адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и обосновано. Същото отговаряло на императивните изисквания на осн. чл. 57 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Установи се по делото, че с Наказателно постановление № 25 – ***/17.07.2025 г., издадено Недялко Сребрев П. –Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, затова че: “На 03.05.2025 г. в 18,47 часа в община Чирпан, на път Трети клас № 3- 565 като неправоспособен водач при обстоятелства на 03.05. 2025 г. Около 18:49 часа В. Г. С., ЕГН: в с. Ч.г., общ. Братя Даскалови на земен път намиращ се на 50 м. северно от път 3-565 – 41 км, в посока север юг управлява мотоциклет SUZUKI GS500 без поставена рег. табела с неустановена собственост с номер на рама ***, като същият управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По случая е образувана преписка с № 375 ЗМ-130/2025 г., която е докладвана в РП - Стара Загора, ТО - Чирпан. на 30.06.2025 г. В РУ - Чирпан е постъпило постановление за отказ от образуване на наказателно производство с № 5583/30.06.2025 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО - Чирпан с мнение за налагане на административно наказание. Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. При идивидуализиране на наказанието е съобразен чл. 27 от ЗАНН, е извършил: Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП“ Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

В конкретния случай първоначално е било издаден АУАН № 1392584 / 03.05.2025 г.

,като административното производство по този АУАН впоследствие и въз основа на Мотивирана Резолюция № 25-0375-М000037/ 09.06.2025 г. е било прекратено.

От описателната част на обжалваното НП може да се предположи, че то се постановява въз основа на Постановление за отказ от образуване на наказателно производство с № 5583/30.06.2025 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО – Чирпан.

Следователно в случая Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН ("Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган").

Фактическото описание на нарушението в НП не отговаря на изискванията на чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - в него не е посочено ясно и точно установеното нарушение откъм час, и място, както и релевантните обстоятелства. Съществено процесуално нарушение при постановяване на акт, с който се налага наказание представлява всяко неспазване на императивни правила, гарантиращи правото на защита. Правния характер на изискването за съдържание на наказателното постановление досежно описание на нарушението, правната 2 му квалификация и обстоятелствата при които е извършено, е изяснен в теорията и съдебната практика еднозначно - императивно правило, гарантиращо правото на защита.

Нарушаването му е винаги основание за отмяна на наказателното постановление, дори да е в резултат на техническа грешка. Фактите, в чието осъществяване е обвинено лицето трябва да бъдат индивидуализирани по време и място, за да е възможно не само да се разбере обвинението и да се организира защита, чрез доказване сбъдването на други факти по същото време и място, но и да се гарантира реализиране на отговорността за деяние, което е въздигнато в състав на нарушение към същия момент и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. както и да се избегне налагане на второ наказание за същото неправомерно поведение, включително по реда на НПК. Изложеното сочи на особено същественото значение на времето на нарушението, което не може да бъде преценявано различно във всеки конкретен случай на липса или на нееднозначно определяне на момента на сбъдване на съставомерните факти.

В случая липсва яснота и еднозначност относно времето на нарушението - на ред 6 от Наказателното постановление е изписано: „ ... за това, че на 03.05.2025г. в 18:47 часа, докато на ред 8 е изписано: „при обстоятелства: на 03.05.20025 г. около 18:49 часа" - час, различен както от записания в заглавната част на постановлението, така и от записания в представения по делото АУАН № 1392584/03.05.2025 г. Изложеното в предходния абзац сочи на особено същественото значение на времето на нарушението, което не може да бъде преценявано различно във всеки конкретен случай на липса или на нееднозначно определяне на момента на сбъдване на съставомерните факти.

В атакуваното НП липсва яснота и еднозначност относно мястото на нарушението.

Посочени са места: „на ... в община ЧИРПАН, на път ТРЕТИ КЛАС № 565“, а по късно е посочено - „с. Ч.г. Общ. Братя Даскалови на земен път намиращ се на 50 м. северно от път 3565 - 41км, в посока север -юг... “ , т.е. посочени са две различни взаимоизключващи се места на нарушение. Всъщност в самото село Черна гора няма „земен път“ с посочените характеристики. Тълкувайки описанието в НП: „земен път намиращ се на 50 м. северно от път 3-565 - 41км, в посока север - юг“ се стига до извода, че местонарушението всъщност е на полски / черен / път в землището на с.Черна гора, а не в селото - както е посочено в обстоятелствената част и не е и не може да бъде „в Община Чирпан на път трети клас № 3565“. Нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на обжалваното НП противоречиво е посочено мястото на нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя.

В представения по делото АУАН № 1392584 също е допуснато различие в описанието на мястото - така например, в началото на акта: „в обл. СТАРА ЗАГОРА, общ.ЧИРПАН, път И.в. „Рогош“ - Маноле - Оризово - Черна гора (Чирпан – Братя Даскалови) - километър 41“, докато в обстоятелствената част е записано: „С. Черна Гора общ. Братя Даскалови на земен път намиращ се на 50 м. северно от път 3-565 - 41 км, в посока север - юг ... “. Действително в случая НП не е постанове въз основа на цитирания АУАН, но горното съдът посочва като пример за цялостното объркване, породено от 3 неправилното или грешно посочване на местоизвършване на деянието.

Видно от свидетелските показания на актосъставителя на цитирания АУАН, разпитан в качеството на свидетел, и свидетеля по Акт под „ земен път намиращ се на 50 м. северно от път 3-565 - 41км, в посока север - юг“ същите са имали предвид, че местонарушението всъщност е на полски (черен) път в землището на с.Черна гора, който е извън селото, а не „в с.Черна гора“ както е посочено в обстоятелствената част на НП, включително не е и на посоченото място - „в Община Чирпан на път трети клас № 3-565“.

Въпреки извършеното по- горе тълкуване на събраните поделото писмени и гласни доказателства, съдът е в невъзможност да определи, а от тук и да упражни ефективен съдебен контрол, точното местоизвършване на нарушението.

Това обстоятелство обаче е важно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. “ Ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е управлявал МПС първо по път, но път отворен за обществено ползване. В издадено НП не е конкретизирано това обстоятелство, което е съставомерно към обективната страна на нарушението по ЗДвП. Т.е. като не е посочено дали упоменатият земен път е път отворен за обществено ползване, на път от платената пътна мрежа или е на път, предназначен за обслужване на конкретен земеделски имот, постройка или др. обект, следва да се приеме, че липсва изискуемото от чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН описание на обстоятелство, съставомерно спрямо вмененото нарушение. Не е посочено дали водачът не е управлявал мотоциклета извън пътищата за обществено ползване, например на поляната до ромската махала „да го изпробва“, както посочва самия извършител в приложеното негово обяснение, което би насочило АНО към евентуално приложение и обсъждане на приложението на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН / а не бланкетно, както в случая /.

При тази липса на точност около мястото на извършване на деянието, Прокурорско постановление въз основа на което е постановено и обжалваното НП, не може да внесе допълнителна яснота, тъй като по прокурорската преписка по същество има приложенени една докладна записка, телеграма, обясненията на самия жалбоподател и отменения с МР АУАН.

Дори и да се приеме обратното на всичко гореизложено и да се твърди, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, то следва да се има предвид и че съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т. е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има малозначителността на деянието, като материално правен институт, изключващ обществената опасност. В тази връзка следва да се посочи, че според настоящият състав на 4 районния съд по делото са налице обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Според посочената разпоредба не е адм. нарушение деянието, което, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Това означава, че за да бъде едно деяние малозначително, то въобще не трябва да оказа отрицателно въздействие върху обществените отношения, чиято защита се дава чрез конкретния престъпен състав или засягането на съответните обществени отношения трябва да е в такава ниска степен, която е недостатъчна, за да може извършеното да се третира като адм. нарушение, т. е. преценката за наличие на чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 НК е свързана по правило само с обществената опасност на деянието, а не и тази на дееца.