Решение № 56 от 28.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Благоевград, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20201200101334 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от Р. Н. К., с ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС”, АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени при ПТП, станало на 09.07.2020 г., както и на сумата от 4 206 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, свързани с извършеното лечение.

Ищцата сочи, че на 09.07.2020 г. л.авт. „Фиат Мултипла“, с рег. № Е 2059 МН, управляван от Б.К. при движение по ул. „Димитър Солунски“, на кръстовището с ул. „Иван Гарванов“ и извършване на маневра завой наляво я блъска като отнема предимството й при пресичане отдясно наляво на обозначената с пътна маркировка „М82“ пешеходна пътека. Сочи, че за нанесените й телесни увреждания за болките и страданията, на които и за проведеното лечение претендира обезщетения - за имуществени и за неимуществени вреди. Подробни факти са изложени в исковата молба. В ДИМ ищецът оспорва възражението на ответника за съпричиняване на инцидента от ищцата, както и твърдението за завишен размер на разходите за имуществени вреди. Изтъква, че самостоятелната стая била наложителна предвид епидемиологичната обстановка в страната, поради което разхода не е луксозен или ненужен.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“, АД депозира отговор, с който оспорва основателността на претенциите и размера им. Оспорва механизма, при който се твърди настъпването на ПТП-то, както и че е причинено виновно и противоправно от водача на застрахования при тях л.авт. Счита 1 претендирания размер за прекомерен. Оспорва, че сумата за избор на екип и за самостоятелна стая след като не е задължителен разход, а е по желание на пациента, следва да й присъжда, както и . претенцията от 350 лв. за адвокат за предявяване на щета пред застрахователното дружество. Прави възражение за съпричиняване от 50%, посочвайки, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека, а дори и да е пресичала на такава, то за нея е съществувала обективна възможност да избегне удара. Сочи, че за водачът е налице случайно деяние по см. на чл. 15 от НК.

За да се произнесе БлОС съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка.

Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника застрахователното дружество, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

На 09.07.2020 г. л.авт. „Фиат Мултипла“, с рег. № Е 2059 МН, управляван от Б.К. при движение по ул. „Димитър Солунски“, на кръстовището с ул. „Иван Гарванов“ блъска ищцата Р.К..

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че при приближаване към кръстовището, където е станало ПТП-то, водачът на автомобила се е престроил в лентата за завой наляво по ул. „Иван Гарванов“ като в момента на отклоняването по посока наляво лекият автомобил се е намирал на разстояние около 13,66-13,70 м. спрямо мястото на удара. В същия този момент /при който автомобилът се е отклонил наляво/ пешеходката – тъй като вече е предприела пресичане на пешеходната пътека - е отстояла от мястото на удара на около 5.30 м. Автомобилът се е движил със скорост от около 19,3 км/ч, като и самия водач, при разпита си заявява, че е карал със скорост под 20км/ч. Движейки се с равномерна скорост от около 19,3 км/ч, според вещото лице - водачът своевременно не е видял пресичащата пешеходка, въпреки съществуващата техническа възможност за това и съотв. не е задействал спирачната уредба, което ако е сторил 2 своевременно автомобилът би спрял на разстояние 1,30 м. преди мястото на удара. Категорично в.л. сочи, че за водачът на автомобила са били налични всички технически възможности, както да възприеме пешеходката, така и да спре автомобила преди мястото на удара. Пояснява, че няма как да е в мъртвата му зона /както сочи при разпита си водачката К./, тъй като пешеходката идва от дясната й страна. В първоначалния момент на движение на автомобила пешеходката е била фронтално срещу водача; имали са пряк визуален контакт. Експертът изключва пешеходката да е тичала, както сочи водачката К. при разпита си, тъй като ако пешеходката е била на линията на паркираните на платното автомобили, в което е следвало да се движи автомобилът след завиването по ул. „Иван Гарванов“ /т.е. тя да не е на тротоара, а на платното/ и при завиването на автомобила е предприела пресичане тичайки /както твърди при разпита си К./, то при скоростта на автомобила от 19,3 км.ч. ударът е нямало да настъпи, тъй като пешеходката ще е преминала преди автомобила да стигне пешеходната пътека респ. мястото на удара. Ако обаче водачът я е възприел на тротоара, то тогава, ако не е предприел спиране, то и при пресичане на пешеходеца с тичане ударът би настъпил. Съдът съобрази, че посочения механизъм, се потвърждава и от останалите обстоятелства, сочени от водача на автомобилът ,според които ударът е настъпил в средата на пътното платно; че пешеходката е пресичала от дясно на ляво спрямо него, от които факти логично произтича, че ударът е настъпил в лявата част на автомобила.

От показанията на разпитания син на ищцата св. Св. Р. се установява, че майка му, по неин разказ на случилото се - е пресичала на пешеходна пътека. Дори и да не е така това не води до извод до съпричиняване за произшествието и от страна на ищцата в настоящия случай, тъй като не се установи поведение от ищцата, с което да е допринесла за настъпване на сблъсъка. Съдът съобрази, че ПТП-то е станало в населено място, в час, в който хората се прибират от работа, в район където се придвижват хора, което налага проява на по-голяма бдителност от шофьорите. Освен това само по себе си нарушението на установените в закона правила за движение по пътищата, в случая на непресичане на обозначените за целта места - не е основание да се приеме съпричиняване, водещо до намаляване на дължимото обезщетение, тъй като е необходимо увреждането да е пряка последица от това поведение, като приносът трябва да е конкретен и доказан, какъвто не се установи, а не да е хипотетичен и предполагаем. Затова несъстоятелно се твърди, че е налице съпричиняване поради нарушение от ищцата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДв.П.

От представената медицинска документация, обобощена от назначената медицинска експертиза се установява, че от удара на ищцата е причинено счупване на дясната ключица, констатирано в МБАЛ Благоевград в деня на произшествието и охлузна рана в областта на дясната гръбна половина. Вещото лице сочи, че тези увреждания са в пряко причинноследствена връзка от удара с кола. На следващия ден по желание и със собствен транспорт ищцата е постъпила за лечение в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“, София. Констатирано е наличие на оток и деформация в областта 3 на дясната ключица, болестно изкривяване на дясно от средната линия на гръбначния стълб на нивото на седми и осми гръдни прешлени – сколиоза, окръглени и овални вкалциявания по хода на сухожилията на някои мускуликвалифицираща тендинопатия.

По отношение на установеното счупване на ключицата, сочи експерта е проведено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза, която е била фиксирана с винтове. Металната плака е отстранена след приключване на оздравителния процес на 23.1.21 г.

Причинено й, според експерта - трайно затруднение на движението на дясната ръка за около 2,5-3 месеца, като пострадалата е била в домашен отпуск по болест поради неработоспособност общо 167 дни.

Счупването на ключицата й е причинило болка с голям интензитет, която е преминала в следващите дни, като е възможно да е имала болка и след това при движение на засегната става, а впоследствие при по-големи физически натоварвания. Обяснява, че носеното на мека превръзка или митела е необходимо и е част от лечебния процес при проведеното оперативно лечение на счупената ключица.

След 3-тия месец ищцата е могла да движи ръката си, основната функция на крайника е била възстановена, без възможност да извършване на тежка физическа работа. Пълно възстановяне е настъпило след около 5-6 месеца.

По-големия интензитет на болката е била в първите няколко дни след счупването, както и усилване на болката е имало при движение на ръката през следващите 2-3 седмици, през които пострадалата е имала нужда от чужда помощ за някои битови дейности. Впоследствие няма пречка и тя е имала възможност да се обслужва в ежедневието си самостоятелно, като се съобрази, че крайникът не е бил обездвижен.

Приложените платежни документи, сочи медика, отговарят на отразеното в медицинската документация за проведено лечение.

От разпита на сина на ищцата – св. Св. Р. се установява, че от инцидента, когато я е видял в МБАЛ Благоевград, където е била за преглед непосредствено след инцидента, тя е била уплашена, притеснена, разстроена, плакала е. Препоръчили са и обезболяващи. След прибирането от болницата в София където е била около седмица, баба му и леля му са й помагали за поддържане на домакинството. Към момента не води пълноценен живот, както по-рано, когато е излизала с приятелки, ходила е на тенис; сега е наплашена, когато се вози в кола или ако трябва да пресича, многократно се оглежда.

Ищцата е депозирала пред застрахователното дружество искане за обезвреда вх. № ОК -456425/7.8.20 г., неудовлетворено до момента.

По фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл.

432 КЗ - наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното 4 застрахователно събитие страните не спорят, като се установява и спазването на изискването на чл. 380 КЗ, визирано в чл. 432 КЗ като условие за предявяване на иска.

От приетите за установени факти, визирани по-горе, съдът счита, че се доказва фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като елемент на застрахователното събитите - по отношение поведението на водача на лекия автомобил. Налице е негово поведение, изразяващо се в късно възприемане на пресичащия пешеходец при обективна възможност за това, логично следствие от което е последвалия удар с пешеходеца, в което се състои противоправността на самото деяние и от което се съди за виновността му за станалото ПТП-то, при което са причинени вредите на ищцата. Причинната връзка между деянието и вредите се установява от заключението на изслушаните експертизи досежно механизма на инцидента и същността на травмите от уврежданията и конкретните прогнози.

Според чл 477, ал. 1 КЗ Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.