Решение № 76 от 08.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Благоевград, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Мария Сп. Чакърова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210201323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН..

Образувано е по жалба, подадена от В. В. К. с ЕГН **********, с адрес ж.к. „Епротив Наказателно постановление № 01-2300290 от 04.08.2023 г, издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Б. с което на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изцяло описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Навежда се, че АУАН и НП не отговаряли на предвидените към съдържанието им изисквания, като не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението и липсвало изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Акцентира се, че жалбоподателят е физическо лице, което не осъществява търговска дейности и няма качеството на работодател. Твърди се и липса на виновно извършено деяние.

По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Б., като поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Допълват, че събраните по делото доказателства установявали, че посоченото в НП лице не е осъществявало трудова дейност, а извършвало услуга на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк.Стоянова, която счита, че доказателствената съвкупност установявала по несъмнен начин извършването на описаното в НП административно нарушение. Подчертава, че С. попълнил лично предоставената му от служители на ДИТ Благоевград декларация, която съдържала данни за наличието на условия за съществуване на трудово правоотношение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 19.05.2023 г. свидетелите В. Н., Л. Д., С. А. и Б. И. - служители на Д, извършили проверка по работни места за спазване на разпоредбите на трудовото законодателство на строителен обект – „жилищна сграда”, находяща се в имот с идентификатор №77.2484 по плана на новообразуваните имоти в местността „Крушите” в землището на с. Рилци, общ.

Благоевград - ниско свободно жилищно застрояван. Строежът се изпълнявал от В. В. К..

Служителите установили, че на строежа работят няколко лица, като свидетелят Б. С. връзвал арматура.

В предоставената му за попълване декларация по образец, С. собственоръчно отразил, че от 1 месец работи при В. К. като строител с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., почивни дни – събота и неделя и почивка за хранене от 12.00ч. до 13.00ч. и уговореното трудово възнаграждение в размер на 780 лв. Посочил също, че последното трудово възнаграждение в размер на 780 лв. му е изплатено на ръка на 20.04.

До К. на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена призовка, в която са указани документите, които следва да представи на проверяващите органи.

На 25.05.2023 г. К. предоставил изисканата с призовката документация, като не бил представен писмен трудов договор, сключен между него в качеството му на работодател и С.. От служебно извършената справка чрез информационната система на ИА „ГИТ“ в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП е установено, че К. не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 КТ за регистриране на трудов договор, сключен със С. за полагания от него труд на 19.05.2023 г.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ., с който на К. са дадени и предписания за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения.

От направените при извършената проверка констатации, служителите на ДИТБлагоевград, приели че в случая били налице условията за съществуване на трудово правоотношение, поради което е следвало за предоставяната от С. работна сила, с него да бъде сключен трудов договор, по силата на който страните да уредят правоотношенията между тях като трудови.

Направен е извод, че жалбоподателят в качеството си на работодател, като на 19.05.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с Б. С. за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от него строителен обект, е извършил нарушение чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.

Н. в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Д. съставила АУАН № Актът бил връчен на К., който го подписал без да обективира възражения. В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок са депозирани писмени възражения пред наказващия орган.

Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 15.08.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели, В. Н., Л. Д., С. А., Б. И., Б. С. и Н. от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: заповед №г., АУАН от 31.05.2023 г., протокол от извършена проверка от 31.05.2023 г., призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК от 19.05.2023 г.,декларация от Б. С. от 1г., копие от регистър на уведомление за трудови договори на лист 14 от делото, предписание от 31.05.2023 г., постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 31.05.2023 г., разрешение за строеж № нотариален акт за покупко[1]продажба на недвижим имот №28, дело №11/2023 г.,възражение от В. К..

Съдът подложи на критичен анализ обясненията на жалбоподателя като съобрази двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита. Ето защо преценката за тяхната достоверност следва да се основава на наличието на противоречия и 2 логически несъответствия, както и на съответствието им с доказателствената съвкупност по делото. При извършване на посочената преценка, съдът не констатира вътрешни противоречия в обясненията на жалбоподателя, както и такива с показанията на останалите свидетели. В обясненията му не се съдържат и логически несъответствия, като К. последователно и пълно излага детайли за строежа на проверения обект, включително и конкретни такива за извършвани от неговите познати отделни строителни дейност /демонтиране на хюнебеци на предходна дата и връзване на арматура в деня на проверката/.

Обясненията на жалбоподателя в частта им за извършваната от С. дейност се потвърждава от показанията на С. и Г, като по делото /извън попълнената от С. декларация/ не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават или да внасят съмнение в тяхната достоверността, независимо от заинтересоваността на жалбоподателя от изхода на делото.

Предвид горното съдът се довери на обясненията на жалбоподателя и използва същите при изграждането на фактическите си и правни извод.

Като достоверни следва да се приемат и показанията на свидетелите С. и Г. с оглед тяхната последователност, хронологична издържаност и непротиворечивост. Показанията на двамата свидетели са доказателствен източник за уговорките между тях и жалбоподателя за извършваните от тях строителни дейности на стопанисвания от К. строителен обект.

Районният съд кредитира и показанията на служителите на ДИТ – Б..., които възпроизвеждат преките си възприятия за обстоятелства относими към предмета на делото.

Показанията на тази група свидетели съдържат данни за датата и мястото на извършената проверка, констатираните резултати и процедурата по съставяне и връчване на А Показанията на служителите на ДИТ –Благоевград и на свидетелите С. и Г установяват, че към датата на проверката не е съществувал сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и С..

Преди да пристъпи към анализа на писмените доказателства, съдебният състав намира за необходимо да посочи, че в административнонаказателното производство нито едно от доказателствата не притежава предварително определена доказателствена сила, като доказателствената им стойност се оценява наред с останалите приети по делото доказателства.

Предвид горното независимо, че попълнената от свидетеля С. декларация предпоставя извод за наличието на типичните за трудовото правоотношение характеристики, тази декларация не следва да има водеща роля в преценката за съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и С.. На първо място следва да бъде съобразено липсата на правна култура на С. относно конкретното значение на попълнените от него данни. На следващо място не може да бъде пренебрегнато и състоянието на притеснение от присъствие на проверяващи при попълване на декларацията, както и логичността на показанията му, че същият попълнил полученото си от работодателя му трудово възнаграждение.

Предвид горното съдът приема,че посочената декларация не установява по категоричен начин наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя и С..

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 15.08.2023 г., а жалбата е от 21.08.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

3

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ във връзка със Заповед № на Изпълнителен директор ИА"Главна инспекция по труда".

Съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на предвидените към съдържанието им изисквания, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от неговия състав, включително датата на неговото извършване, както и съответстващата му правна квалификация. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, при спазване на процедурата по съставянето и връчването им.

Предвид горното съдът намира, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на санкционния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 КТ –отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като с чл.61, ал.2 КТ законодателят е предвидил трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа, а разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвидената писмена форма е такава за действителност, като трудовият договор обективира изявленията на двете страни в писмен акт, който трябва да съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ.

В практиката си АдмС Благоевград е направил разграничението между „трудов договор" и "граждански договор", основавайки се на правните характеристики на двата вида договори. В решение № 1807 от 6.11.2018 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 541/2018 е разяснено, че трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл.68, ал. 1, т. 2 КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира "изработването на нещо", без да е ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Ако между съответната организация и физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ОСГК).