Решение № 279 от 07.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Перник, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720100895 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР.

Образувано е по искова молба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 4, представлявано от Николай Пенчев Пенчев – управител срещу Е. В. Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **.**. **** * ********№ **,вх.*,ет.*,ап.**.

Ищецът твърди, че между него и ответницата на 26.02.2023 г. е сключен договор за паричен заем № *******. Излага, че чрез поддържаната от него платформа на електронна страница https://credirect.bg ответницата е подала заявление, като е предоставила личните си данни, електронна поща, телефон за връзка и е посочила параметри на желания заем, едно лице за контакт и желания начин за изплащане на заемната сума. Сочи, че на посочения електронен адрес са изпратени общи условия и проект за договор за заем, с което е изпълнено изискването за предоставяне на преддоговорна информация. С натискане на бутон изпрати заемателят се е съгласил с условията на договора, като се счита че е подписал всяка негова страница.

Ищецът сочи, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който е изпратил същия, ведно с погасителен план на електронния адрес на потребителя.

Излага, че предоставената в заем сума е 1700 лв., като ответницата се е задължила да я върне до 28.08.2024 г., ведно с договорна лихва на 18 месечни погасителни вноски. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба погасената част от заетата сума е в размер на 821.00 лв., като дължима е 1 останала сумата от 879.00 лв., представляваща главница.

Ищецът твърди, че за спорното вземане е подал заявление за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа, на което е образувано ЧГД № 6019/2024 г. по описа на ПРС и е издадена исканата ЗИПЗ, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.

Искането към съда е да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 449.43 евро /879.00 лв./, представляваща невърнатата главница по договор за заем № *******/26.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.10.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6019/2024 г. по описа на ПРС.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Ответницата твърди, че между нея и ищеца не е сключван процесният договор за заем. Сочи, че е постигнато съгласие за рефинансиране на друг кредит в размер на 293.59 лв. по договор за паричен заем № ******/17.10.2022 г. Излага, че по твърдения договор за кредит ищецът не и е предоставял парични средства.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Заявена е претенция за присъдените разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмени молби е заявил, че поддържа предявения иск по изложените в тях съображения. Искането към съда е да го уважи и да присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ответницата, чрез пълномощника и адв. А. Ц. поддържа отговора. Допълва оспорванията си, като твърди, че между страните не е сключен процесния договор за кредит № *******/26.02.2023 г. и ищецът не е предоставял в заем парична сума на ответника. Излага, че между тях не е сключван и договор за паричен заем № ******/17.10.2022 г., за който ищецът твърди, че е рефинансиран със заетата сума. При условията на евентуалност прави възражения за нищожност на спорния договор, поради несъответствие на същия с разпоредбите на ЗПК и за погасяване на цялата дължима главница с внесените от ответницата сума при съобразяване, че същата дължи връщане само на заетата сума. Искането към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди направените съдебни разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства, в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

По заявление на ищеца срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ЧГД № 6019/2025 г. по описа на ПРС, по което е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК. С него ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 1700 лв., представляваща главница, дължима по договор за паричен заем № ******* от 26.02.2023 г., сумата от 512.46 лв. – възнаградителна лихва за периода от 2

27.02.2023 г. до 28.08.2024 г., сумата от 398.96 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.08.2023 г. до 01.09.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2024 г. до окончателното плащане. Заповедта е връчена на длъжника на 21.01.2025 г. и срещу нея на 28.01.2025 г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.

Настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Предвид изложеното, предявеният иск е за част от вземането, предмет на издадената ЗИПЗ, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК и е процесуално допустим.

За частта от вземането, за която не е предявен иск, ЗИПЗ е обезсилена с определение № 3981/09.12.2025 г., влязло в сила на 22.01.2026 г.

Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са следните:

С исковата молба е представен договор за паричен заем кредирект № *******/26.02.2023 г., ведно с лог файл към него и общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми. От тях се установява, че между страните по електронен път е сключен договор за кредит № *******/26.02.2023 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 1700 лева, която последният се е задължил да върне, ведно с договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент – 40.05% на 4 броя месечни вноски от по 56.74 лв. и 14 броя месечни вноски от по 153.98 лева, с първо плащане на 28.08.2024 г. и краен срок на договора – 28.08.2024 г. В договора е посочен размер на ГПР – 48.06%. Общата сума за плащане е 2382.68 лв.

В т. 6.1 и т. 6.4 от договора, страните са се съгласили с част от предоставения заем, а именно сумата в размер на 293.59 лв. да бъде рефинансирано задължението на ответника по сключен между тях договор за паричен заем № ******/17.10.2022 г., а останалата част в размер на 1406.41 лв. да бъде изплатена на заемателя.

В т. 6.5 от договора страните са се съгласили, че заемът ще бъде обезпечен от от кредитополучателя в тридневен срок от сключването му по начин и ред, и отговарящо на условията по чл. 33 от Общите условия, с банкова гаранция или поръчител. В т. 6.6 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6.5 обезпечение дължи неустойка в размер на 3449.32 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване и същата се плаща разсрочено съгласно погасителния план, а именно на 18 броя равни месечни вноски от по 170.02 лв., дължими на падежа на вноските по кредита.

От представени от ищеца по реда на чл. 190 от ГПК писмени доказателства – договор за паричен заем кредирект № ****** от 15.10.2022 г. и лог файл към него, се установява, че на 15.10.2922 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата, на който на ответницата е предоставен заем в размер на 1000 лв., които тя се е задължила да върне на ищеца на общо 5 бр. вноски, ведно с договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент от 40.05%, една от които в размер на 33.38 лв. и 4 бр. – от по 271.20 Във връзка направените от ответника възражения, че между страните не са сключвани както процесния договор за кредит, така и договорът за кредит, който е рефинансиран с него, е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. М., която като пълна, обективна и 3 обоснована, дадена от вещо лице с необходимите специални знания и професионален опит се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав. От нея се установява, че във връзка със спорните договори за потребителски кредит, ищецът – „Сити Кеш“ ООД е изпратил на ответницата, на заявена от нея електронна поща: [email protected] електронни писма, съдържащи информация за параметрите на кредитите – стандартен европейски формуляр, общи условия, договори за заем № ****** и № *******. Дружеството е извършило проверка за валидността на личната карта на потребителя и са го верифицирали. Обработили са заявките за заем и плащания. Е. Т. във връзка с договор № ******/17.10.2022 г. е въвела информация във формуляр за кандидатстване за кредит, маркирала е съответните полета за съгласие и е инициирала изпращане на въведената от нея информация в сървър на дружеството. Във връзка с договор за паричен заем № *******/26.02.2023 г. тя е посочила своите данни по телефон и те са въведени в системата от служител на дружеството. Е. Т. е приела условията по двата договора за кредит и сключването на договорите.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Я. А.. Съдът кредитира изцяло заключението на експерта, като пълно, обективно и обосновано, дадено с необходимите знания и професионален опит. От него се установява, че по договор за паричен заем № *******/26.02.2023 г. ищецът е предоставил на ответницата сумата от 1700 лв., като 296.42 лв. са платени за рефинансиране на договор за паричен заем № ******/17.10.2022 г. и 1403.58 лв. – преведени с платежно нареждане от 27.02.2023 г. по банкова сметка, разкрита на името на ответницата с основание „заем съгласно договор за заем“. За погасяване задълженията си по договора ответницата е заплатила на ищеца сумата от 821.00 лв./419.77 евро/, с която е погасена само дължимата главница и е останала дължима такава в размер на 879.00 лв., която се равнява на 449.43 евро.

При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:

При доказателствена тежест на ищеца, произтичаща както от общата разпоредба на чл. 154 от ГПК, така и от специалната на чл. 18 от ЗПЕУР от ангажираните по делото доказателства безспорно се установи, че при спазване изискванията на чл. 9 – чл. 11 от ЗПЕУР между страните е сключен договор за кредит № ******/17.10.2022 г. за сумата от 1000 лв. и договор за кредит № *******/26.02.2023 г. за сумата от 1700 лв. С част от предоставената в заем сума на ищцата по по-късно сключения договор, е погасена оставащата част от непогасените задължения по предходния договор за кредит в размер на 296.42 лв. Остатъкът от 821.00 лв. е преведен по банкова сметка на ответницата.

Спорният договор за заем № *******/26.02.2023 г. е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗПЕУР и договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а страните по него са съответно потребител и доставчик, и потребител и кредитор съгласно чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от ЗПЕУР и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Затова, за да бъде действителен трябва да отговаря както на общите изисквания на ЗЗД, така и на специалните по ЗПК, ЗПЕУР и ЗПП.

По аргумент от чл. 22 от ЗПК, за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да съответства на императивните разпоредби на: чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на 4 договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора и на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК / да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, стоката или услугата и нейната цена в брой когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 , както и за размера на лихвения процент на ден.