Решение № 12901 от 21.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12901 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110170414 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр чл.432, ал.1 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от [***************] чрез [***************] срещу [***************] установителни искове - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 60261/2022 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на настъпило на 28.10.2021 г. застрахователно събитие на АМ [***************] при км.289+230 ляво (км.289+300 по протокол за ПТП), констатирано с протокол за ПТП № 1537715 от 28.10.2021 г., на Агенцията са нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности – ограничителна система за пътища, банкети, пътни знаци и др., причинено от ППС Ман ТТХ с ДК № [***************], с водач Ч. А. Б.. Сочи се, че общата стойност на вредите възлиза на сумата от 4398,79 лева с ДДС, за които застрахователя на ППС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря. Поддържа се, че към датата на процесното ПТП, гореописаното превозно средство имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, където по повод отправено от ищеца заявление за изплащане размера на нанесената щета, била образувана преписка № 2801-5000-21-000223. Поради неплащане на претендираната сума, ищецът претендира и обезщетение за забава за периода от 23.12.2021 г. до 07.11.2022 г. Твърди, че по подадено заявление в СРС било образувано ч.гр.д.№ 60261/2022 г., по което била издадена заповед по чл.410 ГПК. Тъй 1 като същата била оспорена от длъжника-настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4398,79 лева, представляваща обезщетение за нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности, вследствие настъпило застрахователно събитие на 28.10.2021 г. на АМ [***************] при км.289+230 ляво със застраховано при ответника ППС марка МАН ТТХ с ДК № [***************], ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 391,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 23.12.2021 г. до 07.11.2022 г. Претендирана направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа становище, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на действително претърпените вреди. Сочи, че с платежно нареждане от 09.11.2022 г. на ищеца е заплатената сумата от 4296,79 лева.

С молба с вх.№ 113463/25.04.2023 г. третото лице-помагач на страната на ответника изразява становище, че ищецът претендира суми за дейности, които надхвърлят и не съответстват на посочените увреждания на платното за движение, ската, пътната маркировка и мантинелата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен протокол за ПТП № 1537715 от 28.10.2021 г., от чието съдържание се установява, че на посочената дата, в 22:12 часа служители на ПП, РУ[***************] към ОДМВР – [***************] са посетили местопроизшествие на АМ „[***************], км.289 +300 в посока за гр.София, ПВ „[***************]“ във връзка с настъпило на същата дата, но в 20:15 часа ПТП.

Видно от отразеното в протокола е, че при пристигане на място полицейските служители са установили водачът Ч. А. Б. на товарен автомобил марка „Ман ТГХ с рег.№ [***************], констатирали са пълна деформация на влекач Ман и щети по полуремаркето, увреждания на бетонна отводнителна канавка, деформация на мантинела и пътен знак. В протокола е обективирана схема на ПТП-то на липсват описани обстоятелства като е посочено, че по случая е образувано досъдебно производство.

По делото са приложени изготвения на датата на ПТП протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него.

По делото е приложена количествено-стойностна сметка за щети по гореописания протокол, в която е отразено, че стойността за възстановяване на причинените щети на пътния участък в резултат на процесното ПТП е в общ размер на 2

4398,79 лева.

Видно от приложеното по делото писмо е, че КСС е изпратена на ответното дружество с претенция за плащане, като от известието за доставяне е отразено, че същата е получена от представител на дружеството в гр.[***************] на 01.12.2021 г.

По делото са приложени всички документите по повод възложената обществена поръчка за определяне и сключване на договор с изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно ЗП, както и за определяне на изпълнител за извършване на поддържане на АМ [***************] и други пътни участъци, неотносими към настоящия спор.

По делото е приложен списък на изплатени от ответното дружество на ОПУ [***************] суми по образувани щети, сред които и процесната в размер на 4296,79 лева. По делото е приложено платежно нареждане от 09.11.2022 г. на обща стойност 8859,82 лева

По делото са изслушани и приети заключения на първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза.

В първоначалното заключение вещото лице, изследвайки договорите, сключвани между АПИ и трети за делото дружества през периода от 2018-2019 г., е посочило, че определя пазарна стойност на нанесените имуществени вреди по увредените пътни принадлежности в размер на 4320,01 лева с вкл. ДДС, без да се взема предвид изхабяването. Вземайки предвид други реални оферти при изпълнение на подобни видове строително-монтажни принадлежности, вещото лице е посочило, че стойността на щетите възлиза на 5998,98 лева. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че дори да не са увредени цитираните от ищеца 21 метра от мантинелата, то когато са увредени два или три детайла, е необходимо да се подмени цялостната дължина.

В допълнителното заключение вещото лице, след запознаване с предоставените му от ищеца документи и извършени допълнителни проверки, е посочило, че изградените в процесния пътен участък пътни принадлежности, отговарят на първоначалната и съгласувана проектна документация с надлежно издадено разрешение за ползване. Вещото лице е констатирало още, че хоризонталната пътна маркировка около мястото на настъпване на ПТП-то, напълно отговаря на първоначално приетата, според одобрената проектна /чертожна документация/.

Вещото лице е посочило, че вертикалните пътни значи отговорят на първоначално приетата и одобрена проектна /чертожна/ документация, като е установило различие единствено, че по чертеж от 2003 г. липсва пътен знак „Д5“, а в чертеж на [***************], за който не е ясно през коя година е изготвен, такъм знак е наличен.

3

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Нормата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.

В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 29.11.2022 г. ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователна претенция. Между страните не се спори, видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца, обективирано в протокола от първото по делото открито съдебно заседание е, че ответното дружество превело по банкова сметка на ищеца сумата от 4296,79 лева.

Ответникът не оспорва, а и от обективираното в протокола за ПТП се установява, че увреждащият товарен автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

От събраните по делото писмени доказателства и неоспорени от ответника и третото лице-помагач на негова страна – протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, които имат характера на официален свидетелствуващ документ по чл.179, ал.1 ГПК, съдът приема за установено и настъпването и механизма на процесното ПТП. Следва да се отбележи още, че вината в случая се предполага до доказване на противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода на производството от ответника – застрахователно 4 дружество.

Предвид гореизложеното съдът приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по производството е свързан с размера на настъпилите имуществени вреди.

При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /в този смисъл е решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о на ВКС./.

В разглеждания случай дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди на процесното имущество се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване, като същото възлиза на сумата от 4302,01 лева, съгласно заключението на вещото лице по първоначалната съдебна автотехническа експертиза. При преценката по реда на чл.202 ГПК съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.

№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.