Решение № 273 от 18.02.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 273 гр. Пловдив, 18.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО

ДИЧЕВ при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 856 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ЕМ ДЖИ СЪРВИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Д. Д., с посочен в жалбата съдебен адрес:***, адв. Б., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619006413-091-001/07.12.2020г., издаден от А.

Д. - началник сектор, възложил ревизията, и П. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 148/02.03.2021г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив относно допълнително установения размер на задълженията за данък върху добавената стойност от 797 640,45лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220 142,63лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени ревизионния акт, като навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на административно процесуални правила при ревизионното производство, включително и това, че спирането на ревизията е продължило повече от установения в чл. 34, ал. 8, във връзка с чл. 22, ал. 4 от ДОПК максимален срок от 8-месеца. Поради тази причина, не могат да се приемат за валидно извършени действията по събиране на доказателства, извършени след изтичането на този срок, включително уведомяване на РЛ за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

На следващо място, се твърди, че неправилно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Точно обратното, твърдението, че не е представена счетоводна отчетност е опровергано с представяне при повторната ревизия на главна книга и оборотни ведомости към 30.09.2018г., както и вторични счетоводни регистри, съдържащи хронологични и синтетични записвания. При издаването на РА има явно неправилно интерпретиране на събраните доказателства и умишлено игнориране на тези от тях, които не са в интерес на органа по приходите. По-конкретно се възразява срещу различния размер на приходите от ВОД, извършени от българското дружество към италиански търговци, като се твърди, че не са събрани несъмнени доказателства за тяхно некоректно поведение.

При позоваване на съдебна практика на ВАС се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени от пълномощника на жалбоподателя адв. Б..

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция

"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. В нарочна молба вх. № 10402 от 10.06.2021г. се заявява претенция за присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и се прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по смисъла на чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от процесуалния представител юр. Г..*** изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да отхвърли оспорването.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ревизията се явява повторна такава, след като с решение № 534 от 17.09.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.

Пловдив е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001618007221-091-001/21.06.2019г. и на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов РА.

Началото на повторната ревизия е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619006413-020-001/02.10.2019г., издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, връчена по електронен път на РЛ на 07.10.2019г. Предмет на ревизията са данъчни задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.02.2017г. до 30.12.2017г. и от 01.01.2018г. до 30.09.2018г. Първоначално издадената ЗВР е изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001619006413-020-002/07.01.2020г. и Р-16001619006413-020-003/05.02.2020г., като е определен краен срок на ревизията до 06.03.2020г.

Преди изтичане на крайния срок на ревизионното производство, със заповед № Р-16001619006413-023-001/28.02.2020г. същото е спряно на основание разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК до получаване на информация от компетентните органи в Италия по изпратени 5бр. SCAC за обмен на информация. Със заповед № № Р-16001619006413-143-001/29.10.2020г. ревизионното производство е възобновено и е посочен краен срок след възобновяването до 05.11.2020г.

В хода на производството е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619006413-092-001 от 17.11.2020г., против констатациите в който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден и обжалваният РА.

Този резултат е обжалван от дружеството - жалбоподател, като с Решение № 148/02.03.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив РА е потвърден, в частта, предмет на настоящото съдебно производство.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите на длъжност „началник сектор“ като възложил ревизията и на длъжност главен инспектор, определен да изпълнява функциите на ръководител екип като „ръководител на ревизията“. По делото са приложени оправомощителна заповед № РД-09-1/03.01.2017г., изменена със заповеди №№ РД-09-21/10.01.2017г. и заповед № РД-09-1230/11.07.2017г. и заповед № РД-09-2433/16.12.2019г.; заповед № РД-09-332/28.02.2017г., изменена със заповеди №№ РД-09-2409/11.12.2017г., РД-09-363/01.03.2018г., РД-09-786/10.05.2018г., РД-09-1215/29.06.2018г. и заповед № РД-09-1801/28.09.2018г., изменена със заповед № РД-09-400/11.03.2019г. и заповед № РД-09-1530/30.09.2020г.; заповед № РД-09-1233/15.07.2019г., заповед № РД-09-2428/13.12.2019г., изменена със заповед № РД-09-1602/08.10.2020г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив (л. 3 – 35). Представени са и доказателства за валиден КЕП на всички участници в ревизиращия екип (л. 36 – 40) Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че срокът на спиране на ревизията надвишава законово регламентираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от ДОПК, тъй като спирането във връзка с петте производства по обмен на информация е започнало да тече на 28.02.2020г. и изтича на 28.10.2020г., съответно е възобновено на деня, следващ края на 8-месечния срок. В тази връзка, неправилно се твърди да са извършвани ненадлежни ревизионни действия след 28.10.2020г., доколкото в заповедта за възобновяване е посочен крайният срок на ревизионното производство – 05.11.2020г.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.

160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове, е задължен да разреши материално правния спор по същество. Поради това, дори и да се констатират несъществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизионното производство, които сами по себе си не обосновават извод за недействителност или незаконосъобразност на административния акт, респективно за съществено нарушение на принципа на участие и защита на страната в производството, Съдът няма правомощието да отмени РА само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

При ревизионното производство са направени следните констатации, довели до определяне на данъчни задължения за данък върху добавената стойност:

През ревизирания период „ЕМ ДЖИ СЪРВИС ГРУП“ ЕООД е извършвал търговия на едро с различни видове потребителски стоки – автомобилни гуми, хигиенни и козметични стоки, рибни консерви и др. Стоките основно са закупувани чрез ВОД от търговци в Италия и са реализирани също на италиански дружества. Налице са единични доставки от търговци в Австрия и Германия. РЛ не е декларирало данни за мястото, от което осъществява дейността си на територията на България, както и склад за търговия на едро. Не са наети лица по трудови правоотношения и няма регистрирани ФУ. Същевременно, съгласно данните в баланса към 31.12.2018г. жалбоподателят притежава активи на обща стойност 2 811 хил. лева, в т.ч. стоки за 2 327 хил. лева, съоръжения за 269 хил. лева, вземания от клиенти на стойност 198 хил. лева и касова наличност на стойност 17 хил. лева. В пасива на баланса са посочени задължения към доставчици в размер на 1 872 хил. лева и други задължения на стойност 627 хил. лева. Текущата печалба за периода възлиза на 198 хил. лева, а неразпределената печалба от предходни години – на 113 хил. лева.

При анализ на движението на парични средства по банкови сметки на РЛ в „Прокредитбанк“ АД и „Алианц банк България“ АД е констатирано, че са постъпвали парични суми на високи стойности от италиански търговци. При съпоставка на тези суми с издадените инвойси към тези търговци се установява по-голям размер на постъпленията, спрямо документираните доставки. В отговор на ИПДПОЗЛ не са депозирани писмени обяснения на какво се дължи това несъответствие. Получените парични суми са осчетоводявани по сметка 411 Клиенти, аналитично за съответните контрагенти, като сметката е кредитни остатъци (т.е. не са отчетени продажби).

В таблица на л. 83 – 84 са посочени постъпленията на парични средства хронологично за всеки отделен доставчик в евро и левова равностойност. По банковата сметка в „Алианц България“ АД, за периода от месец февруари до месец ноември включително са постъпили парични суми от следните италиански дружества:

DI LILLO MARIO – 3 000 евро (левова равностойност 5 867,49лв.); GLOBAL

SERVIZIO SOCIETA A RESPONSABILITA – 13 500 евро (левова равностойност 26 403,71лв.); MA.

COM S.R.L. – общо

57 920 евро (левова равностойност 113 281,67лв.); MEMOLI GIANPIERO – общо 18 000 евро (левова равностойност 35 204,94лв.); MEROLA

PSSQUALE – 14 500 евро (левова равностойност 28 359,54лв.); MORELLI FRANCESCO – общо 20 290 евро (левова равностойност 39 683,79лв.) и S.M. SERVICE SOCIETA RESPONSABILITA общо 117 670 евро (левова равностойност 230 142,53лв.).

По банковата сметка в „Прокредитбанк“ АД, за периода от месец декември 2017г. до месец декември 2018г. са постъпили парични суми от следните италиански дружества: S.M. SERVICE SOCIETA RESPONSABILITA –

12 500 евро (левова равностойност 24 447,88лв.); ANFORA COMCETA – 24 000 евро (левова равностойност 46 939,92лв.); C

§

D S.R.L. – общо 380 950 евро (левова равностойност

745 043,45лв.); DI

LILLO MARIO

TERLIZZI LORELLA ANTONIET – общо

75 228 евро (левова равностойност 147 133,18 лв.); GLOBAL SERVIZIO SOCIETA A RESPONSABILITA – общо 520 700 евро (левова равностойност 1 018 400,68лв.); IMASS S.R.L. – общо 79 150 евро (левова равностойност 154 803,94лв.); MGROUP