Решение № 288 от 29.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Димитър Фикиин

Емилия Колева при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Д. Анг. Д. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за възобновяване № 20241000600293 по описа за 2024 година въз основа на закона и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на наказателно дело № 9803/2023 г. по описа на Районен съд - София. В искането се поддържа, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила. Твърди се, че допуснатите нарушения са съществени и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното дело. Прави се искане да бъде възобновено НОХД № № 9803/2023 г. по описа на Районен съд - София, да се отмени постановеното определение от 26.10.2023 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С Определение от 06.03.2024 г. Софийският апелативен съд като взе предвид, че е налице надлежно искане за възобновяване на наказателното производство от оправомощено за това лице, в срока по чл.421 ал.3 НПК, насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото по исканото възобновяване.

В съдебно заседание, проведено на 08.05.2024 г., в присъствието на осъдения М., са 1 разяснени правата му по настоящото производство, дадена му е възможност да се запознае с делото и да организира защитата си. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 17.07.2024 г., осъденият С. М. М., редовно призован, не се е явил. Съдът е приел, че не е налице пречка за разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице.

Представителят на прокуратурата, в съдебно заседание, поддържа направеното искане. Моли същото да бъде уважено по изложените в искането съображения. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, след като не са налице законовите предпоставки за това. С одобряване на споразумението, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване на производството.

Апелативен съд-София, след като прецени данните по делото и взе под внимание становището на представителя на държавното обвинение, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено от компетентен орган по чл.420, ал.1 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, искането се явява ОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

С определение от 26.10.2023 г. по НОХД № 9803/2023 г. Софийски районен съд/CPC/ е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Софийска районна прокуратура/СРП/ и защитника на подсъдимия С. М. М..

С одобреното споразумение подсъдимият С. М. се е признал за виновен за извършено на 12.12.2021 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4/четири/ месеца.

На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Определението е влязло в сила на 26.10.2023 г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

Определението на Софийски районен съд, с което е одобрено споразумението, е постановено при съществени нарушения на закона и процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

От приложената по делото справка за съдимост /л.18-19 от съдебното производство/ е видно, че С. М. е осъждан многократно, както следва:

1. С влязло в сила на 10.05.2005 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 6361/2004 г. на СРС, за извършено на 05.01.2004 г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване 2 от свобода“ за срок от 1/една/ година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/години.

2. С влязло в сила на 07.12.2005 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №8983/2005 г. на СРС, за извършено на 25.03.2005 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/ години.

3.С влязло в сила на 23.06.2008 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 9787/2007 г. на СРС, за извършено за времето от м. юли 2004 г. до 22.10.2004 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/ години.

4. С влязла в сила на 03.02.2010 г. присъда по НОХД № 1427/2009 г.. на СРС, за извършено на 25.01.2009 г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най- тежко наказание измежду тези по НОХД№6361/04 г. на СРС, по НОХД№8983/05 г. на -СРС и по НОХД№9787/07 г. на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно определеното му общо найтежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година по НОХД№6361/04 г. на СРС, по НОХД№8983/05 г. на СРС и по НОХД№9787/07 г. на СРС.

5.С влязло в сила на 08.03.2017 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 5285/2016 г. на СГС, за извършено на 29.06.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години.

По първото осъждане не е настъпила реабилитация по право в хипотезата на чл. 86, ал.1, т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок осъденият С. М. е извършил друго престъпление/по НОХД № 1427/2009 г. на СРС/, поради което е постановено на основание чл.68, ал.1 от НК да изтърпи отделно определеното му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година по НОХД №6361/04 г. на СРС, по НОХД №8983/05 г. на СРС и по НОХД №9787/07 г. на СРС.

Основателно е твърдението в искането, че невъзможността осъденият да бъде реабилитиран по право за първото осъждане е пречка за настъпването на последваща реабилитация по право /Решение № 116/29.03.2001 г. по НД № 621/2000 г. на ВКС, I н.о./.

Това е така, защото хипотезите на чл. 86, ал.1 от НК са предвидени за лица, осъдени за 3 престъпления с по-ниска степен на обществена опасност и които нямат трайни престъпни наклонности.

Неправилно обаче в искането е посочено, че по делото няма доказателства, кога е изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 5285/2016 г. на СГС, както и че не са събрани и доказателства, кога е изтърпяно наказанието по НОХД № 1427/2009 г. на СРС и определеното общо най-тежко наказание измежду тези по НОХД №6361/04 г. на СРС, по НОХД №8983/05 г. на СРС и по НОХД №9787/07 г. на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година. На л. 58 и л. 59 от досъдебното производство са приложени справки от ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието, от които е видно, че наказанието по НОХД № 1427/2009 г. на СРС в размер на една година лишаване от свобода и определеното общо най-тежко наказание измежду тези по НОХД №6361/04 г. на СРС, по НОХД №8983/05 г. на СРС и по НОХД №9787/07 г. на СРС, също в размер на една година лишаване от свобода, са изтърпени и двете и осъденият е бил освободен на 21.09.2011 г. по изтърпяване. От същите справки е видно още, че наказанието „лишаване от свобода“ в размер на две години по НОХД № 5285/2016 г. на СГС е било изтърпяно на 12.07.2018 г..

От гореизложеното е видно, че в конкретния случай съдът, одобрил въпросното споразумение, не се е съобразил с хипотезата на чл. 88а, ал. 2 НК, тъй като наложеното наказание по НОХД № 5285/2016 г. на СГС е било в размер на две години лишаване от свобода и същото не е било отложено на основание чл. 66 НК, поради което от изтърпяване на това наказание/от дата 12.07.20218 г./ е следвало да изтече срок не по-малък от 10 години, за да може осъждането и последиците му да бъдат заличени и лицето да се счита за реабилитирано. От данните по делото е видно обаче, че осъденият М. е извършил престъплението, за което е било постигнато и одобрено от съда споразумение, на 12.12.2021 г.. Видно е също така, че от изтърпяване на наказанието по НОХД № 1427/2009 г. на СРС в размер на една година лишаване от свобода и определеното общо най-тежко наказание измежду тези по НОХД №6361/04 г. на СРС, по НОХД №8983/05 г. на СРС и по НОХД №9787/07 г. на СРС, също в размер на една година лишаване от свобода, а именно дата 21.09.2011 г., не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 НК срок, който в конкретния случай е следвало да бъде пет годишен, а осъденият е извършил престъплението, за което е осъден по НОХД № 5285/2016 г. на СГС, на 29.06.2015 г..

С гореизложените пропуски съдът, постановил определението по НОХД № 9803/2023 г., не е изпълнил задължението си по чл.14 от НПК да вземе решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като не е подложил на обективно и пълно изследване всички обстоятелства относно предходните осъждания на осъдения М., за да може да направи преценка и за основанията за реабилитация по чл.88а от НК.

Съгласно чл. 88а, ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, 4 за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания. Няма и данни по делото за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК.

С оглед гореизложените обстоятелства по делото, може да се заключи, че към момента на извършване на престъплението по НОХД № 9803/2023 г. на Софийски районен съд /12.12.2021 г./, М. е бил осъждан на лишаване от свобода, за престъпление от общ характер и не са били налице условията на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години. Като е одобрил споразумението за решаване на делото, с което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на осъдения М. наказание лишаване от свобода, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК. Съдът не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 от НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила. По своя процесуален характер, допуснатите от решаващия съд нарушения са съществени по смисъла на чл.

348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.

Водим от горното, Софийски апелативен съд, 7–ми състав, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. с чл. 422, ал.1, т.5, вр. с чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК , РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №9803/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 21 състав, като