Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 07.06.2021, Районен съд - Трявна

Съд
Районен съд - Трявна
Дело
Гражданско дело 224/2020
Вид
Решение № 33
Подписан
07.06.2021
В сила
16.09.2021
Състав
ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.174 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229 ал.1 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.230 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.637 ал.1 · Търговски закон
  • чл.637 ал.3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Трявна , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря Христина Ц. Тунева като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20204240100224 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД.

В исковата молба на Е. Б. Т. против „Планинец–2010“ЕООД се излага, че се предявява във връзка с подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №142/2019 г. по описа на Районен съд – Трявна. Твърди се, че на 02.06.2015 г. ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 9000,00 лв., със задължение за връщането й в срок до 22.06.2016г. заедно с дължимо възнаграждение, в общ размер от 15 000,00 лв.

За предоставения заем бил подписан договор за заем от 02.06.2015 г., а като обезпечение на него подписан запис на заповед в полза на ищеца като заемодател, с падеж 22.06.2016 г. В предвидения в договора срок сумата не била върната, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и се снабдил с изпълнителен лист, който присъединил с молба към образувано от него изпълнително дело срещу ответника под №20167320400208 по описа на ЧСИ с рег.№ 732 В. Ц..

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 000,00 лв.

– неизпълнено задължение по запис на заповед от 02.06.2015 г., както и да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез адв. Д. В. като пълномощник, е 1 представил писмен отговор, в който оспорва предявеният по делото установителен иск. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства са неверни. Сумата по договора за заем и записа на заповед от 02.06.2015 г. не била предавана в патримониума на дружеството. Записът на заповед бил антидатиран и подписан от лицето М. К. много, след като тя била освободена като управител на дружеството. Към датата на подписването му М. К. не била негов управител и нямала власт да представлява дружеството. Ето защо двата документа били недействителни. Освен това, валидността на договора за заем била оспорена и отречена веднага от дружеството, чрез жалба-сигнал, инициирала пр. пр. №1979/2016 г. по описа на РП – Габрово. Твърди също така, че ищецът не е притежавал сума в размер на 9000,00 лв., която да предаде на ответника. В действителност от него били подписани общо 3 недействителни договора за заем с М. К., действаща като управител на дружеството, обезпечени с недействителни записи на заповед – на 23.01.2015 г. за сумата от 9000,00 лв.; на 24.01.2015г. за сумата от 8000,00 лв. и на 02.06.2015 г. за сумата от 9000,00 лв., или общо за сумата от 26 000,00 лв., с каквато ищецът не разполагал. Сумата по договора за заем и записа на заповед от 02.06.2015 г. на била постъпвала в счетоводството на дружеството и за нея нямало счетоводни отразявания. Към 2015 г. ищцовото дружество нямало задължения към НАП и НОИ, както и нямало необходимост от парични средства от общо предоставените 26 000,00 лв. В писмения отговор се прави възражение за нередовност на записа на заповед – нищожност поради липса на съгласие за сключването му, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради липса на основание. В писмения отговор се прави възражение за погасяване на вземането по записа на заповед по давност. В писмения отговор се прави възражение за това, че договорната клауза по възнаградителна лихва по чл.3 е нищожна, поради нейната прекомерност и като противоречаща на морала и добрите нрави, както и поради това, че с нея се постига забранен от закона резултат и поради това противоречи на закона. В писмения отговор се оспорват: автентичността, датата и съдържанието на договора за заем и записа на заповед и положения печат от дружеството.

В писмения отговор се прави искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. Д.

2

С., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез управителя П. В. и упълномощения от него адв. В., поддържа направените в писмения отговор оспорвания.

В хода на делото, по отношение на ответника „Планинец-2010“ЕООД е открито производство по несъстоятелност /с решение №260015/04.03.2021 г. по дело №49/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово/, поради което и на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр. чл.637 ал.1 ТЗ производството по делото е спряно, а на ищеца Е. Б. Т. указано да представи доказателства дали вземането му е включено или не в списъка на приетите одобрени вземания.

След възобновяването му на основание чл.230 ал.1 ГПК вр. чл.637 ал.3 ТЗ, на негово място е конституиран И. А. М., като синдик на „Планинец-2010“ЕООД /в несъстоятелност/. Същият, чрез упълномощения адв. В., оспорва предявения иск по изложените в писмения отговор съображения.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Със заявление вх.№604/05.06.2019 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника.

Със заповед №78/05.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №142/2019 г. по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца СУМАТА от 15 000,00 лв. - неизпълнено задължение по запис на заповед от 02.06.2015 г.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение, в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение – поради това, че записът на заповед обезпечава несъществуващо каузално правоотношение и поради погасяване по давност на вземането.

Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Ответникът „Планинец–2010“ е образувано през 2011 г. като дружество с ограничена отговорност, със съдружници П. П. В. и Н. Х. М.. На 17.11.2013 г. е вписано прехвърляне на дружествените дялове в полза на ищеца Е. Б. Т. и М. З. К., а на 20.09.2013 г. дружеството е преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност, с едноличен собственик на капитала М.

З. К.. М. З. К. е управител на „Планинец–2010“ през периода от 17.11.2011 г. до 20.01.2016 г., като от тази дата насетне се представлява от П. П. В.. На 3

20.01.2016 г. е вписано и прехвърляне на дружествения дял от М. З. К. на П.

П. В., въз основа на решение от 04.06.2015 г.

Като основание за вземането си в размер на сумата от 15 000,00 лв. ищецът Е.

Б. Т. представя два документа – договор за заем от 02.06.2015 г. и запис на заповед от същата дата.

С представения договор за заем от 02.06.2015 г., ищецът Е. Б. Т. /като заемодател/ е предоставил на ответника „Планинец-2010“ЕООД, представлявано от управител М. З. К. /като заемополучател/, сума в размер на 9000,00 лв., която заемополучателят се е задължил да върне в срок до 02.07.2016 г., ведно с дължимо възнаграждение, или общо сумата от 15 000,00 лв. Съгласно чл.2 от договора, сумата е предоставена в брой на заемополучателя, като подписването му е доказателство за предаване на сумата. Според чл.9 ал.1 от договора, задълженията на заемополучателя се обезпечават чрез запис на заповед.

С представения запис на заповед от 02.06.2015 г., издателят му „Планинец- 2010“ЕООД, представлявано от М. З. К., безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на поемателя Е. Б. Т., без протест сумата от 15 000,00 лв.

В записа на заповед са посочени: дата на падеж – 02.07.2016 г.; място на плащане – гр. Трявна; дата на издаване – 02.06.2015 г. и място на издаване – гр. Трявна.

Ответното дружество оспорва реалното предаване на сумата по договора за заем и посочената в него дата, като ангажира доказателства, от които се установява следното:

Според заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице К. Н. Д., в счетоводството на ответното дружество няма налични документи за сключен договор за заем с ищеца, поради което такъв не е осчетоводен. Няма представени в счетоводството касови ордери за внесена сума в размер на 9000,00 лв., както и документ за внасяне на такава сума по банков път от лицето М. К.. Също така, към м. юни 2015 г. дружеството е разполагало в каса със сумата от ***** лв., като през месеца има постъпление от 510,00 лв., а не са правени разходи. Салдото в края на месеца е било ***** лв. През м. юни 2015 г. „Планинец-2010“ЕООД е имало разкрита една разплащателна сметка в левове, в Банка ДСК. В началото на този месец наличността е била ***** лв. и разход в размер на ***** лв.

Салдото по разплащателната сметка към 30.06.2015 г. е ***** лв.

4

Дружеството е разполагало и със средства в размер на ***** лв. в „Първа инвестиционна банка“, като по нея няма движение. Това показва, че през процесният период дружеството не е имало активна дейност, а сумите с които разполага по разплащателни сметки и налични в каса, са били достатъчни за покриване на текущите разходи. През цялата 2015 г. не е имало назначени лица на трудов договор.

От основното и допълнително заключения на съдебно техническа експертиза от вещото лице И.З. се установява, че отпечатъците от печати с текстове „Планинец-2010 ЕООД Трявна“, положени върху всяка от страниците на договор за заем от 02.06.2015 г., не са идентични с никой от отпечатъците от печати с текстове „Планинец-2010 ЕООД Трявна“, положени върху представените на експертизата документи за сравнителен материала, а това са: РКО №340/17.12.2014 г.; молба от 09.04.2015 г.; нотариално заверено пълномощно от 20.11.2014 г.; анекс IV от 17.10.2014 г.; протокол /акт образец 19/ №4/23.10.2014 г.; договор за кредит №61/13.11.2014 г.; протокол /акт образец 19/ №3/19.09.2014 г.; протокол /акт образец 19/ №2/10.02.2014 г.; протокол /акт образец 19/ №1/16.12.2013 г.; дневник на сметка 501 със суми по номер на документ за период от 01.12.2014г. до 31.12.2014 г. и двата броя печати на дружеството приложени по делото. Върху документите, използвани като сравнителен материал в заключението, са положени отпечатъци от някой от приложени по делото печати. Отпечатъците от печат върху договора за заем от 02.06.2015 г. съвпадат с отпечатъците от печати върху другите договори за заем, сключени от М. З. с Е.Т..

От показанията на разпитаната като свидетел Ц. Д. Л. – счетоводител на ответното дружество от създаването му, се установява, че договорът за заем, заедно с още няколко други такива договори, е бил получен от нея в плик по пощата, донесен в офиса на кантората от куриер – през м. март или април 2016 г. Всички договори били сключени от М. З. с Е.Т.. В телефонен разговор свидетелката Л. уведомила управителя П.В. за получените договори. Няколко дни по-късно П.В. и Н. М. посетили счетоводната кантора, където се запознали лично със съдържанието им. П.В. се обадил по телефона, както на М. З., така и на Е.Т. и им казал, че договорите са фалшиви. Тези договори не били осчетоводени, тъй като годишната данъчна декларация във връзка с дейността на „Планинец-2010“ЕООД била подадена от дружеството по електронен път, от свидетелката Л.. Принципно можело да се подаде 5 коригираща данъчна декларация, но П.В. й завил, че такива заеми няма и няма да се прави корекция на подадената декларация. Според свидетелката Л., когато била управител на дружеството М. З. не се занимавала с дружествените работи и не тя се занимавала фактически с управлението, а П.В. и Н. М., като В. имал пълномощно за това.

Като свидетел е разпитан и бившия съдружник на „Планинец-2010“ЕООД – Н. Х. М., който заявява, че дружеството е било учредено от него и П.В., с цел извършване на реконструкция на хижа „П.“ по европейска програма.

Дружеството било собственик на сградата на хижата. За да получи повече точки по европейската програма, в която участвало то, било необходимо да се прехвърли на други лица. За тази цел свидетелят М. и П.В. потърсили съдействие от М. К., която към този момент била на длъжност „управител“ на хотелски комплекс „Ф.“ и назначена като такава в дружеството „**********“.