Решение № 711 от 20.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Бургас, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120106609 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от З. Ж. С. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искова молба, с която са предявени следните искове: за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 90 лв., представляваща недължимо платена от нея сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ****/****г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 400 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 03.03.2021 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се и присъждане в полза на ищцата на направените разноски по делото.

Ищцата твърди, че на 03.03.2021 г. между нея и „КРЕДИСИМО" ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който тя е получила кредит в размер на 406,53 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за обезпечаване на същия ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На 03.03.2021 г. между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по който ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 500 лв.

Ищцата твърди, че е платила на „КРЕДИСИМО“ ЕАД по договора за кредит сумата от 90 лв., както и на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по договора за поръчителство сумата от 400 лв. Счита, че сключеният с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според ищцата договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общо дължимата сума, не е ясно по 1 какъв начин е формиран ГПР, неясни са както включените в него компоненти, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. В ГПР не е включена сумата, която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство, а ако същата бъде включена в ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над два пъти, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложени са и твърдения за нарушаване правата на потребителя и за противоречие на договора с добрите нрави и заобикаляне на закона. Изложени са сходни доводи и по отношение на сключения с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство, като се твърди също така, че този договор е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, че е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, същият не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Поради нищожността на договора за поръчителство се претендира връщане на платената по него сума като възнаграждение. В съдебно заседание ищцата не се явява лично и не се представлява, но с писмена молба процесуаният й представител е заявил, че поддържа исковете. Ангажирани са доказателства.

Така предявените главни искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а акцесорните искове за законна лихва са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, в който е оспорил предявения против него иск като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото, вкл. ЮК вънаграждение. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит с ищцата, но твърди, че главницата по него е била в размер на 4 000 лв. и е била усвоена изцяло от ищцата. Дължимите суми по договора били в общ размер на 4 877,52 лв., но кредитът е бил погасен доброволно предсрочно от ищцата, поради което тя не е заплатила в цялост уговорената възнаградителна лихва. Признато е, че ищцата е платила по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата от 90 лв., която е била разпределена за погасяване на възнаградителна лихва по кредита. Оспорени са твърденията на ищцата, че договорът за потребителски кредит е нищожен, като са изложени подробни доводи в подкрепа на твърденията за неговата валидност. Не се оспорва, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, а в него е включена само възнаградителната лихва.

Твърди се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, поради което разходът за него не представлява част от общите разходи по кредита и не следва да се включва в ГПР. Сочи също така, че към момента на сключване на договора за потребителски кредит „КРЕДИСИМО“ ЕАД не е знаело какъв е размерът на възнаграждението по договора за поръчителство, тъй като този договор се сключва впоследствие. Изложени са и други доводи във връзка с твърдяната валидност на двата договора. Моли се да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски по чл. 38, ал.

2 от ЗАдв, като се оспрова твърдението, че ищецът е материално затруднено лице. В условията на евентуалност се моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на делото, включително под определения размер в Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждение, като е посочен справедлив размер на адвокатски хонорар от 150 лв. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмено становище е заявено поддържане на отговора. Ангажирани са доказателства.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е подал отговор в законоустановения срок, в който е оспорил предявения против него иск като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Не оспорва плащането на сумата от 400 лв. от ищцата като възнаграждение по договора за 2 поръчителство, дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита – до предсрочното му погасяване. Изложени са подробни доводи във връзка с валидността на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, които са идентични с твърденията, съдържащи се в отговора на първия ответник. Направени са възражения по дължимостта, евентуално по размера на дължимото на адвоката на ищцата възнаграждение, които са аналогични на възраженията, направени в отговора на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмено становище е заявено поддържане на отговора. Ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит № ****/****г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищцата З. С., ведно с Приложение № 1 към него, с който на ищцата е бил предоставен потребителски кредит в размер на 4 000 лв., който е следвало да бъде погасен на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 203,23 лв., при годишен лихвен процент в размер на 19,82 %, годишен процент на разходите в размер на 21,72 % и общ размер на всички плащания – 4 877,52 лв. Представени са и общите условия за предоставяне на кредити от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, които са неразделна част от договора за кредит, съгласно чл. 2 (1) от същия, като в р-л VII, т. 11 на общите условия са посочени допусканията, които са взети предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Съгласно чл. 4 (1) на договора за кредит, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва: 1/ да представи на КРЕДИСИМО банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2/ да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице (поръчител) в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

По делото не е представено подаденото от ответницата до „КРЕДИСИМО“ ЕАД заявление за отпускане на кредит, но е представен Договор за предоставяне на поръчителство от 03.03.2021 г., сключен между З. С. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с КРЕДИСИМО, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения по договора за потребителки кредит. С оглед на това съдът намира, че в случая кредитът е бил отпуснат именно при условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от него - с предоставяне на обезпечение от кредитополучателя чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице (поръчител), а именно с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

От търговския регистър се установява, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, т.е. кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Видно от договора за предоставяне на поръчителство, З. С. се е задължила да заплати на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД възнаграждение в размер и при условия, посочени в Приложение № 1 към договора, а именно по 183,99 лв. на месец за периода на действие на договора за потребителски кредит, като сумите са дължими на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В приложение № 1 е инкорпориран и погасителния план по договора за потребителски кредит, както и е посочено, че погасителните вноски са 24 броя. В договора за предоставяне на поръчителство не е посочен общият размер на дължимото възнаграждение по него, но същият би могъл да бъде изчислен чрез прости аритметични пресмятания, а именно 24 вноски по 183,99 лв. = 4 415,76 лв.

3

В чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че потребителят заплаща възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. по банкова сметка на поръчителя (чийто IBAN не е посочен) и 2. по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД (с конкретно посочен IBAN) или по начините, установени в договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, а в ал. 5 изрично е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. С оглед на така уговорения начин на плащане на възнаграждението на поръчителя, а именно чрез кредитора, на месечни вноски на падежите, на които се дължат вноските по погасителния план по договора за кредит, както и предвид обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, съдът намира, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение на поръчителя по съществото си представлява скрито възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, което би следвало да е включено в размера на ГПР по този договор, но това не е сторено. Поради това следва да се приеме, че в случая е налице несъответствие между посочения в договора и действителния размер на ГПР, което представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на осн. чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора за потребителски кредит.

Предвид горното и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е признал, че ищцата е заплатила по негова сметка процесната сума от 90 лв., която е била разпределена за погасяване на възнаградителната лихва по договора. Поради това и тъй като се установи, че ищцата дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи, съдът намира, че тя е платила без основание на „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата от 90 лв., поради което тази сума следва да й бъде върната. С оглед на това и тъй като искът е предявен в този размер, същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.