Решение № 260256 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 12.02.2021 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесетa година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Алина

Тодорова, като разгледа т.д.N

918/2020 г., докладвано от съдия Никола Чомпалов, установи следното:

СГС е сезиран с искова молба от Н.Т., с която са предявени срещу „М.П.“ ООД искове с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП и чл.84 ал.3 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е професионален фотограф и автор на уеб сайт за професионални фотографии „Sumfinity”, на който публикува свои авторски снимки. Сочи се, че ищецът е създал снимката „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална зала“, която е била публикувана и разгласена на неговия авторския сайт в албума „Букурещ“, в който ищецът е посочен за неин автор.

Поддържа се, че ответникът без съгласие на ищеца и без да го посочи за автор, както и без посочване на източника, е използвал през периода 24.06.2018 г. – 11.02.2020 г. процесната снимка в своя сайт www.*****.bg,разположена на два линка, за визуално представяне на „Двореца на Парламента“, част от статия „7 малко известни чудеса на света“ . От процесното нарушение на авторските права ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и претърпени загуби. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1208,03 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, както и обезщетение за загуби в размер на 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора и стойност на нотариална такса; 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, частично от 1000 лв., както и обезщетение за забава от 233,21 лв. за периода 24.06.2018 г. – 18.05.2020 г. върху вземането за пропуснати ползи и сумата от 193,05 лв. – обезщетение за забава за същия период върху вземането за неимуществени вреди.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че не е налице нарушение на авторско права, както и че ищецът не притежава авторско право, защото публикуването на снимката на сайта на ищеца не доказва, че той е заснел балната зала на Двореца на парламента и че е нейн автор. Посочват се други сайтове, на които е публикуване процесната снимка, но без ищецът да е посочен за автор на фотографията. Снимката е широко публикувана в Интернет, поради което е невъзможно ответникът да узнае, че неин автор е ищецът. Поддържа се, че не е налице обект на авторско право, защото е изобразена многократно заснемана архитектурна забележителност, поради което липсва оригиналност и не е налице творческа дейност, както и няма художествена стойност. Сочи се, че не е доказано ищецът да е претърпял вреди. Средната цена за ползване на фотографията е с /12 по-ниска от посочената в сборник „Съюз на професионалните търговци на фотографии“.

Представена е разпечатка от електронен портал „Whois”.

Представени са фотоснимки от албум „Букурещ“, сред които „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална зала“.

Представени са разпечатки на сурови файлове.

Представени са разпечатки от електронен сайт „www.*****.bg“.

Установява се от заключението на съдебно-авторската експертиза, че суровите файлове сочат датата на заснемане – 19.04.2013 г., както и че фотографията е била заснета с устройство „Canon EOS 500D, след което е суровият файл е бил допълнително обработен за публикацията му на 20.10.2013 г. по отношение качеството на цялостното изображение, от което следва изводът, че фотографията и резултат от творческа дейност. Според вещото лице възнаграждението за ползване на процесната фотография възлиза на 2310 лв., а за процесният период средната пазарна цена за ползване възлиза на 633,05 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.95 ал.1 ЗАПСП.

От страна на ищеца, който е гражданин на ФР

Германия, са повдигнати фактически твърдения, че притежава авторско право върху създадено извън страната произведение, което е обект на нарушение, извършено от регистрираното в България ответно дружество. Това означава, че спорното материално правоотношение съдържа международен елемент, произтичащ от гражданството на лицето, търсещо закрила, както и от факта, че по твърдения произведението е създадено извън територията на България.

Тъй като ищецът е чуждестранно физическо лице, което търси пред български съд защита на авторско право върху произведение, което по твърдения е ползвано неправомерно в България, приложение следва да намери Конвенция за закрила на литературните и художествени произведения

– „Бернска конвенция“, ратифицирана от България в Парижката й редакция от 1971 г. с Указ на Държ.съвет на НРБ № 1389/29.VІ.1974 г. (Д.в. бр. 53/6.VІІ.1974 г.), която урежда въпроса кое лице е носител на авторско право. Нормата на чл. 5 ал. 1 от Конвенцията предвижда, че авторите, по отношение на произведения за които им е предоставена закрила от конвенцията, се ползват в страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят на своите граждани, а от своя страна нормата на чл. 5 ал. 2 изр. 2-ро от предвижда, че обемът на закрила, както и средствата, които се предоставят на автора за защита на правата, се уреждат изключително от законите на страната, в която се търси закрила.

За отношенията между страните следва да се прилага материалноправната уредба на ЗАПСП, независимо от обстоятелството, че носителят на авторското право е германски гражданин, който е публикувал за първи път процесното произведение на чужда територия. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.71 ал.1 КМЧП, според която възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право се уреждат от правото на държавата, в която се търси закрила, както и нормата на чл.99 ал.1, т.2 ЗАПСП.

Това означава, че носителят на авторското право има право да получи закрила и на територия извън собствената си държава въз основа на междудържавни споразумения на многостранна основа, по силата на които, по принципа на взаимност чуждестранните носители на права се приравняват на местните, т.е. чуждестранните носители на права се ползват от националния режим - от правата, които ЗАПСП е предоставил на местните лица.

По въпроса за това дали процесната фотография има качеството на закрилян обект по чл. 3 ал.

1 т. 7 ЗАПСП. Нормата на чл. 3 ал. 1 т. 7 ЗАПСП предвижда, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като фотографски произведения. Водещо значение за наличието на защитим обект по чл.3 е обстоятелството дали произведението представлява резултат от положен творчески труд. Процесната фотоснимка/фотография представлява създадено чрез техническо средство изображение, даващо поглед върху „Балната зала“ от „Двореца на парламента“ в Букурещ, а снимката е направена от „дълбочина“ и разкрива вътрешното разположение на помещението - обхваща пода, голяма част от тавана и три стени с изнесени пред две от тях вътрешни колони. Вниманието на зрителя се привлича от изображението на страничните колони, от разстоянието между пода и тавана на помещението, висящите полилеи както и от усещането за разстояние между гледната точка на фотографа и дъното на помещението, което създава впечатление за пространство, организирано по определен естетически начин. Вътрешното разположение на „Балната зала“ е възможно да бъде пресъздадено на фотографска снимка по множество начини, определени по субективната преценка на фотографа в зависимост от неговото местоположение, избраната от него гледна точка, дали да се ползва дневна или изкуствена светлина, по кое време от светлата част на денонощието се заснема, както и от избора на фотографа кои части от помещението да попаднат в снимката и каква да е композицията на кадъра. В този смисъл съдът приема, че процесната фотография във вида, в който е създадена, е резултат от положения от фотографа творчески труд и изразява неговите артистични/художествени виждания за начина, по който следва да изглежда пресъздадената от него композиция и какво тя да обхваща. Начинът, по който фотографското произведение изобразява заснетия ефект, цели постигане на точно определен ефект у зрителя и въплъщава вложеното от фотографа творческо/идейно виждане.

На процесната снимка е придадено от нейния автор определено естетическо, пространствено и композиционно изражение, поради което е налице фотографско произведение, което е обект на авторско право. В този смисъл съдът приема, че фотографската снимка представлява артистична проява на нейния автор и отразява вложения от него художествен замисъл, защото изразява неговото вътрешно чувство и разбиране за красота. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на съдебно-авторската експертиза, в което се сочи от в.лице, че фотографията е резултат от творческа дейност. Процесната фотография е резултат и израз на авторовата идея да представи с помощта на техническото средство друго архитектурно произведение и е плод на неговия творчески труд, поради което има качеството на закрилян обект по чл.3 ал.1, т.7 ЗАПСП /в този смисъл „Авторско право и сродните му права в Република България“, Саракинов, Г., „Сиби“, 2013 г., стр. 50 – 51/.

По отношение на авторството. От писмените доказателства се установява, че фотографията е възпроизведена /“качена“/ на интернет сайт www.sumfinity.com, на който изрично ищецът е посочен за автор на публикуваните в сайта фотографии. Освен това на тази сайт е публикувано под фотографиите, включително и процесната, текстово съдържание, което по несъмнен начин сочи, че ищецът се манифестира спрямо неограничен кръг лица като техен автор. Следва да се спомене, че от заключението на съдебно-авторската експертиза и от обясненията на в.лице Я.-З., дадени в съдебното заседание на 17.12.2020 г., се установява, че на в.лице е осигурен достъп до „суровия“ файл през електронния сайт на ищеца, а връзката на в.лице е предоставена от процесуалния защитник именно на ищеца. Това фактическо обстоятелство сочи, че ищецът е лицето, което разполага и може да предостави пряко или чрез друго лице достъп до „суровия“ файл, съдържащ изображението, създадено със заснемащо устройство „Canon EOS 500D”, което е бил предмет на допълнителна обработка преди първата публикация на 20.10.2013 г. Фактическото държане на оригиналния файл от ищеца е основание за доказателствения извод, че ищецът е създател на процесното фотографско произведение, което го определя и за негов автор.

До доказване на противното за автор на фотографското произведение се смята лицето, което съхранява оригинала на негативите на фотографията, респ. на компютърния „суров“ файл, съдържащ авторския фотографичен материал. При тези факти съдът приема за доказано, че ищецът е автор на процесното фотографско произведение. Тук следва да се спомене, че не са наведени твърдения, а и липсват данни, ищецът неправомерно да държи „суровия“ файл. Освен това ответникът не е противопоставил на ищеца собствени права, доколкото не твърди да е страна по сключен с друг автор договор по чл. 36 ЗАПСП. В писмения отговор се сочи, че снимката е публикувана и в други сайтове, но това обстоятелство не означава, че други лица имат авторски права. Посочването в един от изброените сайтове на друго лице за автор не представлява факт, който е в състояние да отрече авторството на ищеца, за който по настоящето дело се установи, че притежава „суровия“ файл.

Ответникът не оспорва, че е публикувал процесното произведение на своя електронен сайт, поради което съдът приема за установен този факт.

По отношение на разпечатката от електронен сайт, която е с нот.заверка, следва да се спомене, че нормата на чл. 591 ГПК не предвижда възможност нотариусът да удостоверява съдържанието на електронен сайт към определен момент чрез снемането на хартиен носител. Нотариусът не разполага с обща удостоверителна компетентност, а само по отношение на изрично посочени в закона факти.

Както се спомена по-горе, ответникът не твърди да е сключил договор, с който да му е представено правото да ползва процесното произведение, което означава, че е публикувал фотографията на своя електронен сайт, без да притежава правото да ползва произведението на ищеца. В случая е налице извършено от ответника неразрешено ползване на чуждо авторско произведение. От разпечатките на публикации в електронния сайт на ищеца се установява, че публикуваните фотографии, включително и процесната, са показани от ищеца в качеството му на техен автор, от което следва, че той отрича свободното ползване на публикуваните негови авторски произведения.

Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65c6bac0-23ed-4d63-af5e-86262fa0f700