Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10096 от 11.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 13040/2024
Вид
Определение № 10096
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Райна Стефанова, Милена Богданова, Даяна Калинова Топалова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10096 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20241100513040 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, на „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд., със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, ********, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.08.2024 година, в частта за разноските, издадена по ч.гр.д. № 44082 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., 127-ми състав. Частната жалба е администрирана повторно в СГС след връщане на делото на първоинстанционния съд и изпълнение на указанията, дадени по настоящото дело, за произнасяне от заповедния съд по постъпилото възражение от длъжника по чл. 414а ГПК.

Жалбоподателят намира присъденото адвокатското възнаграждение по ч.гр.дело № 44082/2024 г. по описа на СРС за прекомерно предвид материалния интерес по делото и моли да бъде намалено до предвидения минимум от 240 лева с ДДС за всеки един от заявителите, а издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да бъде обезсилена в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за присъдения размер над 240 лева.

Заявителите в заповедното производство - В. Б. и С. Б.а, са изразили становище, че длъжникът е заплатил част от присъдените с процесната заповед за изпълнение суми, а именно за главница, лихви и разноски до размера на 480 лева от общо присъдените 960 лева.

Заявителите в срок са подали отговор на частната жалба, с който намират същата за неоснователна. Сочат, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, като отчита обема на извършената работа, сложността на делото и обстоятелството, че случая касае вземания на две лица, което изисква отделен анализ на фактите спрямо всеки заявител. Молят съда да остави жалбата без уважение.

1

Съдът, за да се произнесе, взе предвид от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 44082/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от В. А. Б. и С. В.Б. против „Уиз Еър Унгария Црт.“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ КЧТ, за сумата в общ размер на 1564,66 лева, ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 от 11 февруари 2004 г., за закъснение с над 3 часа на полет W64628 от летище Брюксел, Шарлероа, до летище София, както и за направените разноски в размер общо на 50 лева за внесена държавна такса.

Със заявлението е направено искане в полза на процесуалния представител на заявителите да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в общ размер на 960 лева. Приложен е и договор за правна защита и съдействие, с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК и процесуално представителство по делото.

Заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 26019/19.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за всички претендирани суми, включително за разноските за държавна такса (50 лева) и за адвокатско възнаграждение (960 лева). Заповедта е връчена на длъжника на 26.08.2024 година.

На 18.10.2024 г. по делото е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от длъжника, в което са изложени твърдения, че на 07.10.2024 г. дружеството е заплатило суми в общ размер на 2150,66 лева, от които 1564,66 лева главница, 56 лева законна лихва, 50 лева държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение във връзка с процесната заповед за изпълнение. Представени са доказателства за извършеното плащане.

С влязло в сила разпореждане от 29.12.2025 г. възражението на длъжника „Уиз Еър Унгария Црт.“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. клон България“ КЧТ, по чл. 414а ГПК, е върнато като просрочено.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното от правна страна:

Частната жалба от на „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд., е допустима – подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие, сключени със заявителите, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, в които е 2 уговорено предоставянето на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица.

С оглед изложените оплаквания в частната жалба, следва да бъде преценено дали присъденото в процесната заповед за изпълнение адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

При определянето на справедливия размер на възнаграждението по чл.

38, ал. 2 ЗА съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции разяснения, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, според което националната правна уредба, предвиждаща, че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение на адвокат в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Поради това, единственият критерий за изчисляването му не следва да бъде материалният интерес по делото, а следва да се извърши преценка на съразмерността на претендирания адвокатски хонорар, като се отчете предметът на делото, действителната му правна и фактическа сложност, обема и естеството на извършената работа и всички други относими факти, като процесуалното качество на страните, вида и обема на извършените процесуални действия от страната; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, и други.

Заповедното производство по чл. 410 ГПК е опростена съдебна процедура, която цели бързина и проверка дали претендираните права се оспорват от длъжника. Изявленията на страните се правят в утвърдени за целта образци, които се попълват. В това производство трудът на адвоката се свежда до запознаване с казуса и за изготвяне на заявление за издаване на заповедта за изпълнение по типов образец. Заповедното производство, образувано срещу авиокомпания за заплащане на обезщетение за закъснял полет не разкрива висока фактическа и правна сложност, още повече, че по сходни казуси е налице обилна съдебна практика. В случая не се установява да са били положени допълнителни усилия, които да обусловят заплащането на възнаграждение в полза на адвоката на всеки от двамата заявители в размер по-висок от 240 лева или общо 480 лева.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА заповедният съд неправилно е съобразил единствено минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страна на адвоката на заявителите процесуални действия.

Поради това, дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде потвърдено за сумата от 480 лева (по 240 лева за всеки от двамата заявители) и отменено за присъдената сума над този размер до 960 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд., със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, ********, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, Заповед № 26019/19.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 44082/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на заявителите, в общ размер над сумата от 480 лв. до общата претенция от 960 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4