Решение № 1102 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в заседА.е при закрити врати на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100900710 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по молба с правно основА.е чл.625 вр. с чл.608 ТЗ, респ. с чл.742 ТЗ.

Подадена е молба с вх.№42881/07.04.2025 година от „ЗОРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 206273431, в която се съдържат твърдения, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност, респ. свръзадлъжнялост и поради това не може да покрие свои изискуеми парични задължения към НАП за данъци, осигуровки, чийто общ размер е сумата от 176 285, 41лв.; към други кредитори в размер на 200лв. и към собственика на капитала – в размер на 226 230лв. Твърди, че тези задължения са парични и изскуеми и са свързА. с търговската му дейност. Липсата на плащане на тези парични и изискуеми парични задължения е състоянието на неплатежспособност, респ. в състояние на свръхзадължение. Моли съда, след като установи верността на изложеното, да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ, тъй като не разполага с парични средства за издръжка на производството понесъстоятелност.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Настоящият молител „ЗОРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е вписан в ТР на 02.01.2020г., с предмет на дейност търговия на дребно и едро с промишлени и друг вид стоки, както и всички сделки и услуги, които не са забранени от закона.

Ведно с посочените в нормата на чл.628 ТЗ документи, към молбата по чл.625 ТЗ е представен ревизионен акт №16001624000172-091-001/11.09.2024 година, съобразно който е установено, че за фиксирА.я в него период от време, който обхваща времето от август 2021година до юли 2023 година, търговецът 1 има задължения от данъчно естество – ДДС, от 137 248,87лв.- главница и лихви върху нея към датата на съставяне на акта – в размер на 28 235,05лв., като размерът на този дълг е нараснал към 01.04.2025 година до 176 285,41лв., видно от представената справка от НАП.

От изпратеното до молителя писмо от НАП от 11.12.2024година може да се направи категоричен извод, че спрямо дружеството е образувано изп.дело№241625523/2024г., поради което НАП отправя покана за доброволно изпълнение на установените и изискуеми публични задължения на търговеца.

Молителят твърди, че няма парични средства да изпълни тези изискуеми задължения към фиска.

Към молбата по чл.625 ТЗ е представен опис и оценка на активите и пасивите на дружеството, съобразно която дружеството има актив, който формира стойност 303 872,40лв. Структурата му е от вземА.я от клиенти и вземА.я от гаранции в размер на 950лв.; пасиви, които са на стойност от 318 239,77лв., формирА. от задължения за данъци, осигуровки, към собственика, към др. кредитори и др.

С молбата по чл.625 ТЗ е представен счетоводен баланс към датата на молбата, както и финансови отчети на предприятието за изследвА.я период от време от 2021 до 2025година.

Съобразно този счетоводен баланс активите на дружеството са формирА. вземА.я от 304 хил.лв., други вземА.я от 1 хил. лв., а пасивите са формирА. от загуби от 21 хил.лв.; задължения към доставчици от 8 хил.лв., други задължения от 280 хил.лв.; данъчни и осигурителни задължения над 1 година от 54 хил.лв.

Представени са и финансовите отчети за периода от 2022- 2024година.

Въз основа на финансовите отчети, представени от молителя, съдът приема за установени следните показатели за ликвидност на молителя за изслудвА.я период от време, а именно:

За 2022 година: КОЛ -1, 05; КБЛ – 0,815; КНЛ – 0,815; КАЛ – 0,006.

За 2023 година: КОЛ-1,08; КБЛ – 0,135; КНЛ и КАЛ – 0,000.

За 2024 година са същите.

Тези показатели са изчислени от съда служебно, тъй като молителят отказва да заплати депозит за вещо лице, обосновавайки с липса на парични средства.

В изпълнение на задълженията си по чл.621а, т.2 ТЗ съдът служебно е изискал от Агенция по вписвА.ята и СДВР, отдел „ПП“ сведения относно това дали на името на търговеца има вписвА.я касателно вещни права върху недвижими имоти и ППС/МПС.Третите лица са дали сведение, че на името на молителя не са налице извършени вписвА.я на тежести върху притежаван от него недвижими имоти, както и МПС.

При така установеното съдът достига до следните изводи:

Подадената молба намира правното си основА.е в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл. 608 ТЗ, при условие на евентуалност – 2 чл.742 ТЗ.

За уважаване на молбата следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

Съгласно т.4 на чл.608, ал.1 ТЗ, с която са допълнени основА.ята за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност ( ДВ, бр.

102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.), се счита неплатежоспособен и търговец, който не е в състояние да изпълни задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца / чл.608 ТЗ/.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки – сезирА.ят съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от активно легитимирана за това страна.

По отношение на състоянието на неплатежспособност.

Твърдението на молителя е за наличие на публични задължения, парични и изискуеми, свързА. с осъществяваната от него търговска дейност- данъчни и осигурителни задължения, които попадат в обхвата на чл.608 ТЗ.

Поради липса на изпълнение на указА.ята на съда, свързА. с необходимостта от разноски по изслушване на допусната от съда ССчФИЕ, съдът е заличил същата, а това е довело до необходимост съдът самостоятелно да изследва въпроса относно това дали за този търговец е налице състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост посочено от него, за да бъде уважена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност.

Въпреки липсата на специални знА.я у съда, въз основа на представените финансови отчети и на основа своите базови познА.я в тази област приема следното:

Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това състояние се извършва на база на притежавА.те от предприятието краткотрайни активи, като възможност същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавА.я от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Въпрос на изследване е и дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите активи.

Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна 3 ликвидност. Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи активи- цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това съотношение.

Ликвидността се дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Като количествена характеристика платежоспособността дава представя за способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността на активите на предприятието да се обръщат в налични пари.

Поради това се приема, че ликвидността е показател за финансовото равновесие между активите и краткосрочните задължения. Ето защо тя има характер на количествен показател за способността на предприятието да посреща своите краткосрочни и текущи задължения.Под текущи плащА.я се има предвид сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през съответната година. Преценката на способността на предприятието да обслужва дълговете си от краткосрочен и текущ характер се гради, след изясняване на въпроса кога предприятието може да обърне тези активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на активите.

Коефициент на обща ликвидност се определя като отношение между стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни вземА.я, финансови активи и налични парични средства) на предприятието и стойността на краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на ликвидност може да се говори тогава, когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетният оборотен капитал е положителна величина.Прието в практиката за референтна стойност на този показател „1“-та.

Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземА.я, финансови активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така защото, за да се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на предприятието.

Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и краткосрочните вземА.я, които са по-бавно ликвидните от финансовите активи и паричните средства. ВземА.ята, като разчетни отношения, имат по - слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.

Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност.

Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични 4 парични средства. В този случай от числителя се приспадат и ценните книжа, притежавА. от фирмата.

Въз основа на тези критерии и така изяснените показатели за ликвидност и въз основа на финансовите отчети, представени от молителя, съдът е приел за установени следните показатели за ликвидност на молителя за изследвА.я период от време, а именно:

За 2022 година: КОЛ -1, 05; КБЛ – 0,815; КНЛ – 0,815; КАЛ – 0,006.

За 2023 година: КОЛ-1,08; КБЛ – 0,135; КНЛ и КАЛ – 0,000.

За 2024 година са същите.

За 2025година към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ КОЛ и КБЛ е 1, 05, а КНЛ и КАЛ- 0,00.

Посочените от съда коефициенти следва да бъдат коригирА., тъй като съдът констатира, че финансовите отчети за 2023 и 2024 година са абсолютно идентични. Самият молител признава, че е осъществявал дейност до септември 2023 година, а през 2024 година проверяващият орган – НАП – е констатирал липса на материални запаси, което е дало основА.е да се издаде и представеният по делото ревизионен акт, както и да се начисли данък на молителя за приходи от продажби на липсващите активи, представляващи материални запаси.

Следователно от структурата на краткотрайните активи следва да бъдат изключени материалните запаси и изчисляване на коефициентите за ликвидност следва да се извърши без включване на стойността на материалните запаси. Изключването на тези активи от структурата на краткотрайните активи на молителя се налага, тъй като страната не е подкрепила направените записвА.я във финансовите си отчети с представяне напр. на инвентаризационни описи за изследвА.я периода от време, въз основа на които съдът би направил съпоставка относно физическата наличност на тези активи. Ето защо съдът приема, че още през 2023 година тези активи не са били налични като част от активите на предпиятието.