Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4663 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1746/2026
Вид
Определение № 4663
Подписан
17.09.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за платежните услуги и платежните системи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4663 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501746 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Общинска Банка“ АД, с ЕИК 121086224, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Врабча“ №6, представлявано от Неделчо Василев Неделчев и Борислав Яворово Чиликов, действащо чрез юрк.Владимира Симеонова, против Решение №1921/18.05.2026г. постановено по гр.д.№12603/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД жалбоподателят е осъден да предостави на ищеца Ж. Й. Ш., с ЕГН **********, с адрес: ************, на основание Рамков договор за разплащателна сметка на физически лица №5200501 от 23.07.1999г., пълен достъп до банкова сметка с ************, открита на името на наследодателя му Боряна Й.а Ш.а, починала на 28.06.2024г., в т.ч. да получава справки за движението по сметката от откриването й до смъртта на Боряна Ш.а.

С въззивната жалба се поддържа становище за необоснованост и неправилност на решението, и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен при нарушение на материалния закон и в противоречие с доказателствения материал по делото. Оспорва се възприетото от съда становище, че след смъртта на титуляря на сметката, ищецът е встъпил в облигационното правоотношение с “Общинска банка“ АД.

Сочи се, че разплащателната сметка е открита въз основа на сключен Рамков договор №5200501 от 23.07.1999г., с който е предоставена възможност на клиента да открие и съхранява средства по банкова сметка, както и да ползва различни платежни услуги, в съответствие със Закона за платежните услуги и платежните системи. Излага се, че посоченият договор е сключен с оглед личността на титуляра, тъй като за договора е определяща не спецификата на самото задължение /предоставянето на различни платежни 1 услуги/, а възлагането на тяхното изпълнение на конкретна банка, в която лицето е поискало да му бъде открита сметка. Поради се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че е необходимо в договора да има изрична клауза относно строго личния характер на правата и задълженията по него. Поддържа се, че това произтича от самия предмет на договора. Ето защо твърди, че със смъртта на титуляра на сметката, правоотношението му с банката се прекратява. На следващо място се оспорват изводите на съда, че правата и задълженията по договора имат имуществен характер, респективно че могат да се наследяват. Предмет на договора не е конкретна парична сума, а извършването на различни платежни операции по нареждане на титуляра. Така наследникът може да получи като част от наследствената маса само паричната сума, налична по сметката, но не и права по сключения договор. В продължение сочи, че в т.30 и т.31.1 от Общите условия на “Общинска банка“ АД за платежни сметки и платежни услуги на физически лица, е предвиден ред, по който се уреждат взаимоотношенията с наследниците на починал титуляр.

Ето защо се поддържа, че ако последиците от наследственото правоприемство настъпваха по право, нямаше да има предвидена нарочна процедура. Излага се, че ангажиментът по т.30 от Общите условия за предоставяне на информация за откритите сметки на починал титуляр на неговите наследници, не означава банката да дава информация за движението по тях, а единствено подаване на данни за брой, номер, вид и налично салдо по сметките. Сочи се, че противното би означавало банката свободно да предоставя информация, за която е предвиден специален ред, съгласно чл.62, ал. 5, във вр. ал.2 от ЗКИ. Наред с изложеното се твърди, че неправилен и необоснован е извода на съда, че ищецът Ш. е станал клиент на банката, по силата на наследственото правоприемство, замествайки сестра си в договорното й правоотношение с банката. Сочи, че това правоотношение междувременно е било прекратено със служебното закриване на сметката на 07.03.2025г., поради липса на определената минимална изискуема наличност. Поддържа се, че доколкото се касае за рамков договор, сключен съобразно предварително изготвена от банката бланка, респективно при липса на индивидуално договаряне, то правата и задълженията във връзка със сметката могат да се наследяват. Сочи се, че сключването на рамковия договор е предвидено в закона - чл.59 от ЗПУПС и чл.2, ал.4 от Наредба №3 на БНБ от 18.04.2018г., но това не значи, че договорът има бланкетно съдържание.

С подадения отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна се поддържа, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна. Счита, че основната теза на въззивника, че договорът е сключен с оглед на личността на клиента, поради което се прекратява с неговата смърт, е оборена от съда в обжалвания съдебен акт. Сочи се, че договорът за разплащателна сметка има имуществен характер, поради което и по силата на наследствено правоприемство правата и задълженията, свързани с него преминават към наследниците на титуляря на сметката. Поддържа се, че застъпеното от жалбоподателя становището в обратна посока, не намира опора в договора или в относимите общи условия. Излага се, че в случая се касае за рамков договор, при който липсва индивидуално договаряне, както и изрични клаузи с личен характер, още по-малко такива прекратяващи договора със смъртта на титуляра. На следващо място се излага, че дори да се приеме за основателна тезата на насрещната страна, 2 това не изключва интересът на наследниците да са информирани за операциите, извършвани със сметката, тъй като те са част от правата и задълженията в наследствената маса и поради което не представляват банкова тайна. Поддържа се, че с непредоставянето на исканата информация, банката препятства защитата на имуществените интереси на наследника. По изложените съображения се моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на “Общинска Банка“ АД, с ЕИК 121086224, против Решение №1921/18.05.2026г. постановено по гр.д.№12603/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД жалбоподателят е осъден да предостави на ищеца Ж. Й. Ш., с ЕГН **********, на основание Рамков договор за разплащателна сметка на физически лица №5200501 от 23.07.1999г., пълен достъп до банкова сметка с ************, открита на името на наследодателя му Боряна Й.а Ш.а, починала на 28.06.2024г., в т.ч. да получава справки за движението по сметката от откриването й до смъртта на Боряна Ш.а.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3