Решение № 3203 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3203 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110150090 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на Л. Л. Б. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. Д.. Ищцата твърди, че през 2012 г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист в полза на третото лице „.“ АД по ч. гр. дело № 61003 по описа на Софийския районен съд за 2011 г. за сумата 4 488 лева и 81 стотинки, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната мораторна лихва от 27. 12. 2011 г. до окончателното плащане, сумата 2 144 лева и 69 стотинки, представляваща договорна лихва за периода 09. 01. 2008 г. – 21. 12. 2011 г., както и разноските за държавна такса в размер на 160 лева и 96 стотинки и за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева. През същата година било образувано изпълнително дело срещу нея въз основа на същия изпълнителен лист при частния съдебен изпълнител М.Б.. На 08. 05. 2012 г. били изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, които съставляват според ищцата последните валидно извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Оттогава насетне изтекъл двугодишния срок и изпълнителното дело се прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 29. 01. 2016 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да го конституира като взискател на мястото на третото лице „.“ АД поради сключен договор за цесия. Всички извършени след това изпълнителни действия се явяват според ищцата извършени по прекратено изпълнително дело и поради тази причина не пораждат правни последици и не могат да доведат до прекъсване на погасителната давност по реда на чл. 110 и сл. ЗЗД (приема за приложима петгодишната погасителна давност, защото става въпрос за вземане по договор за кредит). Прави извод, че паричните задължения по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Позовава се на съдебна практика. Иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество следните задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 61003 1 по описа на Софийския районен съд, 72-ри състав, за 2011 г.: сумата 4 488 лева и 81 стотинки, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната мораторна лихва от 27. 12. 2011 г. до окончателното плащане, сумата 2 144 лева и 69 стотинки, представляваща договорна лихва за периода 09. 01. 2008 г. – 21. 12. 2011 г., както и разноските за държавна такса в размер на 160 лева и 96 стотинки и за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление . действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт М. С.. Ответникът приема предявения иск за допустим, но го оспорва по същество като неоснователен. Признава, че на 09. 05. 2007 г. между ищцата и третото лице „.“ АД е бил сключен договор за потребителски паричен заем № COUR-0208-00000000128, след което третото лице цедирало на 30. 12.

2015 г. вземането в полза на ответника, както и че е било образувано съответно изпълнително дело № 20128380403627 по описа на съдебния изпълнител М.Б.. Твърди обаче, че последното валидно изпълнително действие било всъщност налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 28. 05. 2019 г., като запорното съобщение е било върнато в цялост и следователно работодателят не е бил уведомен и запорът не е бил реализиран и не е породил удържането на суми. Прави извод, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 30. 05. 2022 г., а петгодишната погасителна давност е настъпила на 29. 05. 2024 г. Позовава се на съдебна практика. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Иска от съда да приеме, че не е дал повод за образуването на делото. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищцата да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и точния момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност – в случая влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него основания за прекъсване на давността.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 23. 02.

2012 г. 72-ри състав на Софийския районен съд издал изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение срещу ищцата (тогава с фамилно име А.; идентичността с ищцата се доказва от посочения в изпълнителния лист неин ЕГН) за заплащането на паричните задължения 4 488 лева и 81 стотинки главница, ведно със законовата лихва от 27. 12. 2011 г. до окончателното изплащане на задължението, 2 144 лева и 69 стотинки договорна лихва за периода 09. 04. 2008 г. – 02. 12. 2011 г., 1 414 лева и 53 стотинки „наказателна лихва“ за периода 09. 01. 2008 г. – 21. 12. 2011 г. и 210 лева и 96 стотинки разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 61003 2 по описа му за 2011 г. Третото лице „.“ АД, в чиято полза бил издаден изпълнителен лист, подало на 19. 04. 2012 г. молба за образуването на изпълнително дело въз основа на него. Така било образувано изп. дело номер 20128380403627 по описа на частния съдебен изпълнител М.Б., рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски съд.

Освен искане за проучване на имуществото на ищцата, молбата съдържала и искания за налагането на възбрани върху нейните недвижими имоти и запори върху вземанията й по банкови сметки. На 08. 05. 2012 г. съдебният изпълнител (по-точно негов помощник – съдебен изпълнител) постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на ищцата, както и да се наложат запори върху вземанията по банковите й сметки (30 бр.) и върху трудовото й възнаграждение (ТВ). Поканата за доброволно изпълнение с приложен препис от заповедта за незабавно изпълнение била връчена на адреса на ищцата чрез сина й Л.А.А. на 28. 05. 2012 г. със задължение да предаде книжата на ищцата. Към този момент синът на ищцата бил навършил 17-годишна възраст. Междувременно на 08. 05. 2012 г. съдебният изпълнител разпратил запорни съобщения до множество кредитни и финансови институции. В периода 18. 05. 2012 г.

– 19. 06. 2012 г. му било отговорено от „.“ АД и „.“ АД, че са наложили запор върху банкова сметка на ищцата, по която обаче нямало авоари и имало предходно наложен запор; от „.“ ЕАД потвърдили, че имало открита банкова сметка на името на ищцата, която временно били блокирали, като помолили съдебния изпълнител да потвърди името й или да изпрати ново запорно съобщение; и от „.“ ЕАД, че ищцата е титуляр на безсрочен влог, който бил с нулево салдо и имало предходно наложен запор. След това на 30. 12. 2015 г. третото лице „.“ АД сключило с ответника договор за прехвърляне на вземания, по силата на който придобил паричните притезания по изпълнителния лист срещу ищцата. С молба от 29. 01. 2016 г. ответникът поискал съдебния изпълнител да го конституира като взискател на мястото на „.“ на основание чл. 429 ГПК. Със същата молба възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) освен всички останало и да „определяте начина на изпълнението“, наред с което поискал и да бъдат наложени запори върху наличните вземания по банкови сметки на ищцата в множество кредитни институции. След това с молба от 14. 02. 2017 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да запорира дружествените дялове на ищцата в „.“ ЕООД, както и да извърши опис и оценка на движимите вещи в жилището й. На 20. 02. 2017 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение до ищцата, че пристъпва към описа на двжимите й вещи, ала ищцата не била открита, за да й бъде връчено това съобщение. На 12. 04. 2017 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило съобщение, че „.“ ЕАД служебно е закрила съответната запорирана банкова сметка на ищцата. По-нататък на 18. 10. 2017 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да провери регистрираните трудови правоотношения на ищцата и при наличието на такива да наложи запор върху секвестируемите й доходи; съответно да провери актуалните банкови сметки на ищцата и при наличието на такива да наложи запор върху авоарите по тях. Съдебният изпълнител отново наложил запор върху вече запорираната сметка на ищцата при „.“ АД, „.“ ЕАД и „.“ АД, като изпратил съответните запорни съобщения на 29. 01. 2018 г.

Съответните кредитни институции напомнили за предходно наложените запори. След това на 09. 03. 2018 г. ответникът поискал отново да бъдат проучени актуалните трудови правоотношения на ищцата и при наличието на такива да бъде наложен запор върху секвестируемите й доходи. На 18. 06. 2019 г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до работодателя на ищцата „.“ ЕООД. Най-накрая на 29. 08. 2024 г. ответникът отново направил искане за налагането на запор върху трудовите възнаграждения или пенсията на ищцата, съответно върху авоарите на ищцата по 3 платежни сметки и възбрана върху недвижимо имущество на ищцата.

Не се установяват други правнорелевантни факти, които да са настъпили до приключването на съдебното дирене пред първостепенния съд. Тази фактическа обстановка първостепенният съд прие за установена въз основа на приобщения заверен препис от изп. дело номер 20128380403627 по описа на частния съдебен изпълнител М.Б., рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски съд.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните фактически и правни изводи.

Първо, ответникът се легитимира като носител на паричните притезателни права по процесния изпълнителен лист въз основа на частно правоприемство (договор за цесия) между него и първоначалния кредитор на ищцата. Ответникът е бил надлежно конституиран като взискател в хода на изпълнителното производство на мястото на първоначалния от съдебния изпълнител на основание чл. 429, ал. 1, предл. второ ГПК (частен правоприемник на взискателя). Поради тази причина той е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск.

Второ, относно течението на погасителната давност първостепенният съд приема следното. Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Според разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).