Решение № 237 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Светлин Михайлов

Даниела Христова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000501918 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Р. Д. Ш., с която обжалва решение № 1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9 613/22 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, с което съдът е признал за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от П. А. С. и П. А. С., че Р. Д. Ш. не е собственик на недвижими имоти, представляващи поземлен имот с проектен идентификатор ***, който имот е образуван, съгласно скица-проект № 15529458/17.05.2022 г. чрез изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 108/13.12.2016 г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот, съгласно документи: гр. ***, ул. „***“ № **, е проектна площ от 821 кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и *** и при съседи, съгласно доказателствените документи: от три страни - съседни дворни места и от север - улица, заедно с построената в гореописания поземлен имот сграда с проектен идентификатор ***, с адрес на сградата, съгласно доказателствените документи: гр. ***, ул. „***“ № **, която сграда е разположена в поземлен имот е проектен идентификатор ***, със застроена проектна площ от 29 кв. м., с брой етажи 1, която съгласно доказателствените документи, представлява работилница за производство на продукти от пластмаса и шивашки цех, при съседи, 1 съгласно доказателствените документи: от север и от юг дворното място, в което е построена сградата, от изток - сграда, находяща се в поземлен имот е идентификатор *** и от запад - сграда , находяща се в поземлен имот е идентификатор 68134.1007, материализирани в нот. акт за собственост на основание давностно владение № 35, том I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г., на Нотариус Е. З. и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение № 35, то, I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г.

В жалбата се твърди, че съдът е приел предявеният иск за допустим, като е основал извода си, че ищците имат правен интерес предвид възможността ако бъде отречено правото па собственост в полза на Р. Д. Ш., те самите да се позоват на изтекла погасителна давност и да придобият права именно по отношение на процесната част от имота. Оспорва този извод, като твърди, че в производството е установено, че в полза на ищците не е изтекъл необходимия давностен срок и те не могат да придобият процесния имот по давност.

Твърди, че от представеният с исковата молба нотариален акт № 149, том III, per. № 5 048, дело № 423 от 16.10.2017 г. ищците са придобили от ответника собствеността върху 1/2 идеална част следния недвижим имот, а именно - 1690/3511 ид. ч. от поземлен имот е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, община „Столична“, Област „София“, с адрес на имота - гр. ***, район „***“, ул.

“*** “ № **. Твърди, че към датата на завеждане на исковата им молба - 14.09.2022 г. в полза на ищците не е изтекъл нито необходимия десетгодишен давностен срок, нито дори и кратката петгодишна придобивна давност. Твърди, че след като ищците нямат възможност да придобият право на собственост върху процесния имот, ако отрекат правото на собственост на ответника, то не е налице правен интерес от воденето на такъв иск в тяхна полза и производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на законосъобразността на атакуваното решение твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че с отговора на исковата молба е представила решение от 18.11.1999 г., постановено по гр. д. № 8 939/97 г. по описа на Софийски районен съд, с което на бившия собственик Б. П. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато право на възстановяване на собствеността на нива от 6 220 кв.м., която нива е възстановена от ПК – Драгалевци. Твърди, че с решение № 2 831 от 10.03.2000 г. е призната собственост на Б. П. върху: нива от 6.187 дка съставляваща имот пл. № 276 , образуван от нови пл. № 633, 634,635 и 22 в кад. лист 569 по плана от 1974 г. и на нива от 4.312 дка част от имот пл. № 276-стар и нови пл. № № 633, 635,22 и северната част от имот № 20, като тези обстоятелства не се оспорват от ищците. Твърди, че същото е установено от представеното решение от 05.04.2012 г., но съдът е приел, че от същото не става ясно на какво основание ищците са признати за собственици на част от имот пл.№ 20. Оспорва този извод, като твърди, че същото е установено от ПК, както и от заключенията на вещите лица.

С оглед на това твърди, че съдът е направил превратното тълкуване на доказателствата и несъобразяването със установените по делото факти и обстоятелства, което е предпоставило незаконосъобразни и необосновани изводи. Твърди, че в решението си съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства, че е упражнявал фактическа власт за себе си върху средната част на имот с идентификатор ***, както и доказателства изобщо да е владял целия недвижим имот. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на доведените от ищцовата страна свидетели и ги е кредитирал въпреки заинтересоваността. В тази връзка твърди, че същите са вписани като собственици на „Вок дизайн“, което е ищец по гр. д. № 463/23 г. по описа на Софийски градски съд, 12 състав, образувано по отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу ответника за същия имот. В тази връзка твърди, че липсват доказателства, 2 подкрепящи показания на тези свидетели, а представеното разрешение за ел. мощност от 01.11.1995 г. единствено доказва, че е дадено разрешение, но не и че такава мощност е прокарана и се ползва. Твърди, че в противоречие с показанията на двамата свидетели е и приложеното решение по гр. д. № 12 751/09 г., от което се установява, че дружеството се намира на каквото и да било основание в процесния имот, а единственото такова е представения договор за наем от 2012 г. Релевира довод, че съдът не се е произнесъл по въведеното по възражение за недействителност на договора за замяна между ищците и ответната страна и моли съда обяви за недействителен договора за замяна по нот. акт№ 149, т. 3, per. № 5 048, дело 423 от 16.10.2017 г. на основание чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона или заобикаляне, или договор, които накърнява добрите нрави, доколкото се касае за замяна на два имота в София с данъчна оценка над 100 000 лв. в замяна на два земеделски имота в Община Разлог с данъчна оценка - съответно 328.50 лв. и 236 лв. В тази връзка твърди, че са неверни и противни на закона твърденията на ищцовата страна за заплащане на парични суми в размери, които значително надхвърлят допустимия минимален размер за кешови разплащания. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е заличил втория допуснат свидетел, като по този начин е лишен от един честен и равностоен съдебен процес. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се прекрати производството, евентуално да се отхвърлят претенции и претендира присъждане на разноски.

Ответниците П. А. С. и П. А. С. оспорва подадената въззивна жалба. Твърдят, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди.

Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9 613/22 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, съдът е признал за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от П. А. С. и П. А. С., че Р. Д. Ш. не е собственик на недвижими имоти, представляващи поземлен имот с проектен идентификатор ***, който имот е образуван, съгласно скица-проект № 15- 529458/17.05.2022 г. чрез изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18108/13.12.2016 г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот, съгласно документи: гр. ***, ул. „***“ № **, е проектна площ от 821 кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и

*** и при съседи, съгласно доказателствените документи: от три страни съседни дворни места и от север - улица, заедно с построената в гореописания поземлен имот сграда с проектен идентификатор ***, с адрес на сградата, съгласно доказателствените документи: гр. ***, ул. „***“ № **, която сграда е разположена в поземлен имот е проектен идентификатор ***, със застроена проектна площ от 29 кв. м., с брой етажи 1, която съгласно доказателствените документи, представлява работилница за производство на продукти от пластмаса и шивашки цех, при съседи, съгласно доказателствените документи: от север и от юг дворното място, в което е построена сградата, от изток - сграда, находяща се в поземлен имот е идентификатор *** и от запад - сграда , находяща се в поземлен имот е идентификатор 68134.1007, материализирани в нот. акт за собственост на основание давностно владение № 35, том I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г., на Нотариус Е. З. и е отменил на основание 3 чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение № 35, то, I, per. № 2 168, дело № 35/27.07.2022 г.

Не се спори, а се установява и от представеното решение от 05.04.2012 г., постановено по гр. д. № 12 751/09 г. по описа на Софийски градски съд, 2 състав, че е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС, по иска, предявен от П. Г. М. и Р. Д. М. срещу И. В. К., че ищците са собственици на ПИ № 20, в размер на 1.690 дка, при граници: дере (река) - на север и на изток, ПИ 19 на И. Х., ПИ № 633 - на П. П., Ц. П. и Г. П., УПИ У634 - на С. и М. Н. и ПИ № 22 и ПИ № 633 - Б. С., като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нот. акт № 55, том XXV от 17.12.1995 г. по нот. д. № 2 716/95 за описаната по горе част, собственост на ищците. Видно от мотивите на така цитираното решение съдът е приел, че с решение от 18.11.1999 г., постановено по гр. д. №8 939/97 г., влязло в сила на 09.12.1999 г. на Б. П. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на нива от 6 220 кв.м., която е възстановена с решение № 2 831/10.03.2000 г. В решението е посочено, че с договор за продажба на наследство, с нот. заверка от 12.09.2008 г., Б. П. е продал на П. Г. М., по време на брака му с Р. Д. Ш., тогава М., наследството на Б. П.. В мотивите е отразено, че ищците в о.с.з. на 03.07.2011г. признават, че имотът е безстопанствен.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 130 461/26.05.2017 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 91 състав, е прекратен брака на Р. Д. Ш. с П. Г. М.. Видно от мотивите на решението, придобитите по време на брака недвижими имоти, включително и нерегурилан поземлен имот /нива/ от 6 187 кв. м., находящ се в землището на кв. Драгалевци - гр. София, по регулационния план на „Южен парк - IV“, м. „Вело поле“, съставляващ имот пл. № 276, образуван от нови пл. № № 633, 22, 19 и част от имот 20, кад. лист № 569 от кадастралния план от 1974 г., при съседи: С. и М. П., братя П. и О. М., който имот е описан в решение № 2 831/10.03.2000 г. на ПК „Драгалевци“ и в решение от 18.11.1999 г., постановено по гр. д. № 8 939/97 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав, след развода остават лична собственост на Р. Д. Ш..