Решение № 5038 от 21.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5038 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

НатА.я П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от НатА.я П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100513427 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищеца Ц. П. С., чрез адв. Л., срещу решение № 14722/05.09.2023г., постановено по гр.дело № 39043/2021г. по описа на СРС, 74-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Вива Пеймънт Сървисис Ес Ей – клон България“, който клон на чуждестранен търговец е закрит в хода на делото, и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК е конституиран правоприемникът му „Вивабанк Сингъл Мембър Банкинг Ес Ей“ – дружество, надлежно учредено съгласно законодателството на Р Гърция, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед от 20.05.2021г. на законния представител на „Вива пеймънт сървисис Ес Ей – клон България“ КЧТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Регионален мениджър продажби“ и за заплащане на сумата в размер на 68 452.98 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.05.2021г. до 25.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба първоинстанционното решение. са развити

1 доводи за неправилност на

На първо място въззивникът поддържа доводите си от исковата молба, че към възникването на трудовото правоотношение между страните, в рамките на което ищецът изпълнявал длъжността „Регионален мениджър продажби“, ответното дружество тепърва стъпвало на българския пазар и то непосредствено след последиците от КОВИД-пандемията. От ищеца се изисквало да назначава служители, да наема помещения за офис, да превежда уебсайта на компанията на български език, а впоследствие – и да ръководи наетите лица. Ищецът следвало да намира клиенти, да постига обороти, на надминава поставените цели. Трябвало още да открива фирмени сметки, да превежда и легА.зира документи във връзка с изискванията на БНБ за мерките срещу изпиране на пари. Работодателят не бил познат на потенциалните клиенти, не предлагал голяма част от продуктите, предлагани от конкуренцията – откриване на сметка с IBAN българска фирмена сметка, мултивалутни сметки, преводи в чужбина, имал по-високи такси на ПОС-терминА.те. Работодателят задавал на ищеца цели, изразяващи се в постигане на определен обем или оборот (revenue) за определен период, от който дружеството следвало да реА.зира определена печалба (net). Сочи, че заложеният от работодателя ръст от 1800% за един месец бил невъзможен за постигане. Поставените от работодателя цели и очаквани резултати били обективно непостижими и това не се дължало на качествата на ищеца, а на икономическите условия в страната, липсата на конкурентни продукти от страна на компанията и неопитен екип, не можело да се правят сравнения с резултати в други държави и дори не било ясно с кои други клонове било извършено сравнението, с което правото му на защита било ограничено. Навежда твърдения за извършена от работодателя злоупотреба с право. Ищецът нямал задължения да ръководи екип, респ.

– работодателят го лишил от възможността да назначава и уволнява членове на екипа.

Не било ясно кои качества липсвА. на ищеца, не се установявала и трайност на евентуалната такава липса – оценката била направена върху тримесечен период, през който обаче бил постигнат добър резултат от 57%. Евентуално посочените „прояви на негативно отношение към останА.те служители“ можело да се разглежда като дисциплинарно нарушение, а не липса на качества.

Намира, че СРС превратно интерпретирал непостигането на целите и неправилно приел, че поставянето на изначално непостижима цел било ирелевантно.

Кореспонденцията на ищеца със С.К. и Т.М. - преки ръководители на ищеца, в периода от 25.01.2021г. до 02.03.2021г., не установявала съгласие на ищеца с плана за увеличение с 1800%. Ищецът направил собствено предложение за план със зададени цели за активиране на акаунти, срещи с клиенти, изпращане на имейли, пътувания, насочване на екипа към конкретни задачи. В нито един момент ищецът не поел задължение за постигане на цел от 1800%. Напротив – на 12.04.2021г. М. изрично признал, че целите били непостижими. Двата плана – на ищеца и на работодателя били обективирани в доказателство № 7 и предложените от ищеца цифри били 2 значително по-ниски от посочените такива от работодателя. Последното сочело на преднамереното им залагане за уволнението на ищеца. Твърди, че постигнал възможните до момента цели, като 80% от резултатите на екипа били постигнати от него самостоятелно – в размер на 95 000 евро до 21.05.2021г. при общо за екипа 127 000 евро. При изискван ръст от 1800% резултатът на екипа следвало да има парично изражение от 1 028 000 евро.

На следващо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно безкритично кредитирал показанията на свидетелите А., Т. и М., без да обсъди разминаванията между тях и противоречието им на писмените доказателства – кореспонденция (чат от 03.04.2021г. и др.), която била позитивна. От показанията също не се установявала трайна липса на качества у ищеца.

Излага още, че постигането на поставените от работодателя резултати не зависело от качествата на ищеца, поради изначалната непостижимост на заложените цели, тяхната нереА.стичност и икономическа невъзможност. Невярно било, че ищецът нямал задълбочени познания за българския пазар, конкурентите на него и че нямал умения за управление на екип. Ищецът добре познавал средата, което било видимо от съставената от него подробна презентация. Направил предложения за начина, по който да се навлезе на българския пазар – подбиване на цени на конкуренти, предлагане на по-добри условия. Същите формално били одобрени от ръководството на компанията, но реално не се изпълнявА. и не му била дадена възможност дори да предлага услуги, предлагани от конкуренцията БОРИКА, ePay, MyPos, Summup, Datecs/pay, Transcard, Tranakt EU и българските банки, нито компанията предвидила бюджет за реклама, респ. предвиденият такъв бил незначителен. Ищецът постоянно изграждал клиентска мрежа, активно осъществявал контакти с клиенти с цел експанзия на пазара, опитвал се да наложи ръководене чрез личен пример, сам постигнал 80% от резултатите на целия екип. Позовава се и на конюктурата в страната – неблагоприятна за експанзия на пазара, след КОВИД пандемията и съпътстващо затваряне на обекти през есента на 2020г. и в началото на 2021г., за които външни фактори не можело да бъде държан отговорен. Позовава се и на съпътствА.те го множество задачи в началната част на периода, като единствен служител. Сочи, че нямал задължения да ръководи екип и не можело да му се търси отговорност за неправилно ръководене. Отделно, дори и да имал такова, той бил лишен от възможността да го прави. Реално бил лишен от възможността да избира с кого да работи или не, св. Т. бил назначен без това въобще да било консултирано с ищеца, оценките, които давал на членовете на екипа не били съобразявани от ответника. Неверни били твърденията за негативни негови прояви към екипа, обтегнати отношения и лоша работна среда. Единствените данни за конфликт били със св. А., която ситуация произтекла и ескА.рала именно от нейно неприемливо поведение.

3

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявените от ищеца срещу ответника искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „Вива Пеймънт Сървисис Ес Ей – клон България“, който клон на чуждестранен търговец е зА.чен в хода на делото, и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК е конституиран правоприемникът му „Вивабанк Сингъл Мембър Банкинг Ес Ей“ – дружество, надлежно учредено съгласно законодателството на Р Гърция (в което дружество се вляло „Вива Пеймънт Сървисис Сингъл Мембър“ АД), чрез адв. Н., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. При правилна преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приел, че непостигането на заложените от работодателя финансови цели и невъзможността на ищеца да ръководи и работи в екип разкриват липсата на качества у ищеца за изпълнение на работата. Правилно СРС установил, че непостигането на финансовите цели – не само на заложените от работодателя такива, но и определените от самия ищец, в качеството му на регионален мениджър по продажбите, било безспорен факт, признат от ищеца в о.с.з. на 20.06.2022г. Липсата на ефективно управление на продажбите на българския клон било следствие на липсата на качества у регионалния мениджър – ищеца, който не управлявал адекватно поверения му екип, в чийто подбор участвал. Правилно съдът ценил и гласните доказателства - преките впечатления на членовете на екипа за работната среда и отношението на ищеца към тях в работния процес. Изпълнението на бизнесплана на работодателя било задължение, поето от ищеца при сключването на трудовия договор, както СРС правилно отбелязал. Дори и същите поставени от работодателя цели да били невъзможни, ищецът така и не обяснил защо не постигнал собствения си бизнесплан, предложен от самия него на 25.02.2021г. Едностранчива била в направената в жалбата интерпретация на свидетелските показания – избрани били изречения от контекста, като им било придадено значение, каквото същите нямА..

Излага, че работодателят на ищеца „Вива Пеймънт Сървисис Ес Ей – клон България“ бил българският клон на значително по размер гръцко дружество, предлагащо електронни платежни услуги в 20 европейски държави. Реалното развитие на клона в България започнало втората половина на 2020г. Основната икономическа дейност била предоставяне на ПОС-терминА. на български търговци и/или дигитална свързаност на електронните им магазини към платежни системи. Основните приходи работодателят получавал от таксите от парични преводи. Поради това и целите на клона в България били достигане на определен месечен оборот парични трансакции. Ищецът – регионален мениджър по продажбите не изпълнил никоя от поставените му от работодателя финансови цели – нито занижените такива за 2020г., нито тези по плана от 2021г., въпреки разговорите, които прекият му ръководител М. провел с него. Не постигнал и посочените от самия него такива – в кореспонденцията от 25.02.2021г., 4 нито поседмичния план за периода 15.04.2021г. – 15.05.2021г. Вместо това неефективно управлявал екипа, като казвал пред членовете му, че планът бил невъзможен, обвинявал ги за незадоволителни резултати, изтъквал себе си и си придавал заслуги, влизал в конфликти и създал недружелюбна работна атмосфера.

Така например на 18.03.2021г. заплашил св. А., която била с грипоподобни симптоми, че ако не дойде на работа трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, а когато дошла й заповядал да не идва повече в офиса, отново под страх от уволнение. Твърди да извършил законосъобразно уволнение с процесната заповед. Излага съображения, че ищецът не развил продажбите и клиентските листи до обема, зададен от работодателя, нямал умения за работа в екип, нямал задълбочени познания за българския пазар и конкурентите на работодателя. Дори установяването на едно от посочените обуславяло законност на уволнението. Излага подробни съображения за непостигането на целите, дори и на поставените от самия ищец такива, многократното обръщане на внимание за ниските резултати на клона в България. Оспорва твърдението на ищеца, че поставените от работодателя цели били неизпълними.

Твърди, че постигането им изцяло зависело от качествата на регионалния мениджър и от неговото поведение. Не споделя оправданията, основани на ситуацията след КОВИД пандемията – именно през пандемията платежните услуги се увеличили значително. Заложените нива за клона в България били близки до тези на Малта и Румъния за същия период при сходни условия и в тези държави били постигнати.

Разпечатката съдържа 25 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65c5c586-1bb6-4954-8907-93cbddaa448a