Решение № 4924 от 04.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4924 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330113429 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 220, ал. 1 и чл.

224, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът З. Н. Л., ЕГН: **********, от град П.... ул. „П........ е предявил против Детска ясла № 18 „Вълшебно детство“ БУЛСТАТ: .......... с адрес: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 120а, представлявана от ....В....М.........обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 1 155, 70 лева (хиляда сто петдесет и пет лева и седемдесет стотинки) - обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазен 30-дневен срок на предизвестие при прекр. ТПО на осн. чл. 328, ал. ,1, т. 12 от КТ, сумата в размер на 577, 86 лева (петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) - обезщетение по чл. 224 от КТ за 13 дни неползван ПГО, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 18.09.2023 г. до окончателното им погасяване.

В исковата молба е посочено, че ищецът бил .......... при ответника с място на работаДетска ясла № 18 „Вълшебно детство“- гр. Пловдив. Със Заповед № ............на директора на яслата ТПО било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ- съкращаване на щата. По съдебен ред с постановено по гр. дело № .......... уволнението било признато за незаконно, като при възстановяване на ищеца на работа отново му била връчена за освобождаване № ......... на осн. чл.

328 ал. 1 т. 12 от КТ. Съгласно тази заповед на ищеца се дължало обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на БТВ за неспазения срок на предизвестието от 30 дни, или сумата от 1 155, 70 лева, която не му била изплатена. За трудов стаж се зачитало времето от предходното уволнение до възстановяването на работа. В тази връзка се претендира на основание чл. 224 от КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 13 работни дни, или сумата от 577, 85 лева.

1

Моли се за осъждане на ответника да заплати търсените суми за двете обезщетения. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е изпратил становище, в което посочва, че признава иска за основателен. Посочва се, че поради инцидентен пропуск било пропуснато да се плати на ищеца при освобождаването му от работа дължимите обезщетения. Представят се писмени доказателства, че сумата вече е заплатена на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си моли исковете да се отхвърлят като погасени поради плащане след завеждане на иска, като счита, че извършеното плащане представлява признание на дълга. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намери следното:

За да се уважи искът по чл. 220, ал. 1 от КТ, следва да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено на основание, на което се дължи предизвестие, и срокът на същото, както и че работодателят не го е спазил, както и размера на неспазената част от срока. Следва да установи и размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението, на база на което да се изчисли обезщетението.

За да бъде уважен искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено, размерът на неползвания платен годишен отпуск към датата на прекратяване на правоотношението, както и размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението, на база на което да се изчисли обезщетението.

В тежест на ответната страна, при установяване на горните обстоятелства, е да установи, че вземанията на ищеца са погасени поради плащане, както и че същото не е извършено със забава.

Между страните не се спори и от приложените към исковата молба писмени доказателства, а и от извършената служебна справка по гр. дело № .............. се установява, че ищецът е бил уволнен от ответника със заповед от ........... която е отменена с влязло в сила решение, което в частта, с която уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено, и същият е бил възстановен на работа, е влязло в сила на ......... След влизане в сила на решението в тази му част, ищецът се е снабдил със заверен препис от него и се е върнал да заеме длъжността, на която е възстановен, като още преди влизане в сила на решението в частта за обезщетението по чл. 225 от КТ, което в тази част е в сила от 20.06.2023г., със Заповед № ......... трудовото му правоотношение отново е прекратено, този път на друго основание – чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В заповедта е посочено, че срокът на предизвестие не се спазва, поради което е разпоредено да му се изплати обезщетение за неспазения срок на същото по чл. 220, ал. 1 КТ за срок от 30 дни. Заповедта е връчена при условията на отказ.

С отговора на исковата молба ответникът представя фиш за м. с..., в който е начислил на ищеца следните суми: 1838, 61 лева брутна сума за получаване, от която 682, 91 лева обезщетение по чл. 224 КТ и 1115, 70 лева – обезщетение по чл. 220 от КТ, нетно изплатена сума – 1720, 75 лева, платена на 05.10.2023г. на ищеца по банков път. Същият признава плащането и не спори, че всичко му е изплатено, заявява, че е налице забава, но не претендира лихва и моли за 2 отхвърляне на исковете, като му се присъдят разноски.

Събрана е по делото и служебна справка за регистрирани ТПО на ищеца, видно от която на .... същият вече е започнал ТПО с нов работодател.

Други доказателства по делото не са събирани.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че ищецът доказва да е работил при ищеца по ТПО, като е бил възстановен на работа с влязло в сила решение, след което ТПО отново му е прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1 , т. 12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на тр. договор, при което основание работодателят дължи едномесечно предизвестие. Няма спор, че срокът на същото не е спазен, което се признава от работодателя със самата заповед за прекр. на ТЪПО, като не се и спори, че срокът на предизвестието е бил 30 дни и дължимото на това основание обезщетение е в посочения от ищеца брутен размер от 1115, 70 лева, която сума е база за изчисляване на обезщетенията по чл. 228 КТ, съгл. влязлото в сила Решение № ......... Не се спори и, че върху нея се дължат нормативно установените удръжки. Безспорно се установява и, че на ищеца се е дължало обезщетение за неползван ПГО, в брутен размер, по-висок от претендирания с исковата молба, както и че тези суми са начислени на ищеца във фиш за м.

............... по банков път, като ИМ е заведена на .... и получена от ищеца на ..... Самото прекр. на ТПО е през м. ........

С оглед на дотук изложеното съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят, като основателни, но погасени поради плащане, извършено след завеждане на исковата молба и получаване препис от същата.

Що се касае до разноските, съдът намира, че право на разноски има ищеца, поради следното:

Вземането за обезщетения по чл. 220 и 224 от КТ става изискуемо с прекратяването на ТПО, същото е носимо, а не търсимо, работодателят е признал с уволнителната заповед, че дължи обезщетение за неспазено предизвестие и не е заплатил същото, като не е начислил обезщетението за неползвания отпуск.

Съгл. нормата на чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекр. на ТПО, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, през който ТПО е прекратено, освен като с КТД не е уговорен друг срок. Ако обезщетението не бъде платено в този срок, от този момент насетне работодателят дължи лихва. В случая не се твърди и не се доказва различен срок, уговорен в КТД, поради което и двете процесни обезщетения е следвало да бъдат изцяло заплатени на ищеца най-късно в срок до 31.07.2023г. В случая няма данни да са били начислени и изплатени до завеждане на ИМ през м. ........, като начисляването е извършено с два месеца забава – вместо през юли, през септември 2023г., а изплащането – през м. 10.2023г.

Отделно от това, не е платена законната лихва от завеждане на ИМ до датата на плащането. При това положение съдът намира, че ответната страна по исковете не може да се ползва с привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си, неплащайки няколко месеца изискуемо задължение при известен адрес и банкова сметка на кредитора, и плащайки същото в срока по чл. 131 от ГПК, без да се сочат никакви уважителни причини за късното плащане, е станал повод за завеждане на настоящия иск.

Ето защо ищецът е страната, която има право на разноски в настоящия процес, тъй като към датата на завеждане на исковата молба всички процесни суми са били дължими и изискуеми.

Същите възлизат на сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) – изплатено в брой 3 адвокатско възнаграждение, видно от договора към исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху основателните към момента на завеждането на исковата молба искове в размер на 100 лева (сто лева), от които 50 лева (петдесет лева) ДТ по иска по чл. 220 от КТ и 50 лева (петдесет лева) ДТ по иска по чл. 224 от КТ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Н. Л., ЕГН: **********, от град П.......... ул.

„П..............Б. П. против Детска ясла № 18 „Вълшебно детство“ БУЛСТАТ: .......... с адм. адрес: гр.

Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 120а, представлявана от ...... В.....М.... обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 1 155, 70 лева (хиляда сто петдесет и пет лева и седемдесет стотинки) - обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазен 30-дневен срок на предизвестие при прекр. ТПО на осн. чл. 328, ал. ,1, т. 12 от КТ, и сумата в размер на 577, 86 лева (петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) - обезщетение по чл. 224 от КТ за 13 дни неползван ПГО, като погасени поради плащане след завеждане на исковата молба, на 05.10.2023 г.

ОСЪЖДА Детска ясла № 18 „Вълшебно детство“ БУЛСТАТ: ............с адм. адрес: гр.

Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 120а, представлявана от .... В..... М......... да заплати на З. Н. Л., ЕГН: **********, от град П......, ул. „П............ Б. П. сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) – платени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Детска ясла № 18 „Вълшебно детство“ БУЛСТАТ: ........... с адм. адрес: гр.

Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 120а, представлявана от ............В.... М.........да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева (сто лева), представляваща държавна такса върху погасените поради плащане след завеждане на делото искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________

4