Решение № 183 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 723/2026
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330200723 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 1049/17.12.2025г., издадено заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на А. И. Й. е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Не прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
1
В НП е прието, че: „При направена проверка на 18.08.2025 г. в гр.
Пловдив, около 14,53 часа, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** попадащ в улична регулация, между кварталите 15, 15А, 156 и квартал 16 по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив е установено, че е паркиран товарен автомобил "****", с регистрационен № ***, собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД - КЛОН ПЛОВДИВ", като ползвател е "ПИМК" ООД с ЕИК ****, върху тротоар, без мястото да е определено от администрацията на пътя.“
По делото не се спори относно следните обстоятелства: на 18.08.2025г. в поземлен имот № *** била извършена проверка от общинска полиция по получен сигнал, като проверката била осъществена със съдействието на служители на общината и кадастъра; в поземления имот имало изградено пътно платно с двупосочно движение; пътят не обхващал цялата площ на поземления имот, което наложило служителите на кадастъра на направят съответните измервания, да очертаят и да посочат на инспекторите от общинска полиция границите на поземления имот, в рамките на които следвало да се извърши проверка; поземленият имот не бил ограден, като на входа му нямало поставени бариери; от дясната страна, по посока на движението, физически бил наличен добре видим пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането в зоната му на действие; след пътния знак имало множество паркирани полуремаркета, собственост на "ПИМК" ООД; от лявата страна на пътното платно била изградена конструкция, която по физическите си характеристики наподобявала тротоар, а именно надлъжно на пътното платно била разположена издигната част от пътя, с бордюр (висок около 8 сантиметра) и настилка, която не била от плочки, а от асфалт; върху така наподобяващата „тротоар“ конструкция били разположени множество влекачи на тир, собственост на "ПИМК" ООД, включително и процесния влекач- товарен автомобил "***", с регистрационен № 2
***; за констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН; редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал.2 ЗДвП, управителят на "ПИМК" ООД А. И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него;
АУАН бил издаден при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя.
Освен, че не са спорни по делото посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства:
-показания на служителя на общинска полиция- Г. М. Г. (свидетел по акта), които съдът кредитира като безпристрастно и обективно дадени;
-писмени доказателства, сред които покана за представяне на декларация по чл. 188 ЗДвП, разписки за връчване, възражения срещу глоба с фиш и АУАН и др.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При така несъмнено установените факти, спорният въпрос по делото е дали от жалбоподателя е извършено вмененото с АУАН и НП нарушение на ЗДвП.
За да отговори на този въпрос, съдът съобрази, че от представените от двете страни в откритото заседание писмени доказателства, както следва: извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив; извадка от комуникационно –транспортната схема на гр. Пловдив; извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив; писмо от заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в Община Пловдив се установява, че: съгласно предвижданията на Общия устройствен план поземлен имот с идентификатор *** е предвиден за озеленени площи;
3 имотът е публична общинска собственост; съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота / НТП/ е за движение и транспорт; в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №57-03-02/1973г., в ПИ № *** се предвижда изграждане на улица.
Противно на доводите от жалбата, в случая не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Ноторно известно е, че общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези зелени площи да се изгради път, който да осигурява достъп до тях.
Точно такъв е случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот *** по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи.
Нещо повече, по-горе вече бе прието за безспорно установено, че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото: физически е изградена улица с двупосочно движение; в дясната част на улицата физически е поставен ПЗ В27 „забранени са престоят и паркирането“; чисто фактически в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар.
Не така стоят нещата, обаче от юридическа гледна точка, доколкото от цитираните по-горе безпротиворечиви писмени доказателства се установява, че: за ПИ *** няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект; съгласно генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По 4 предвиждания посоченият участък следва да е продължение на бул.
"Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот; в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения-тротоари, банкети. Липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство-пътни знаци и пътна маркировка; в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение.
Съдът кредитира както извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, така и писмото от „Заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в община Пловдив, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на община Пловдив, както следва:
-общ устройствен план на гр. Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/item/building/oup/;
- генерален план за организация на движението на Община Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0% %D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86
%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6/.
От гореизложеното се налага извод, че чисто фактически предвижданията на ПУП за изграждане на улица в процесния имот са реализирани. Това фактическо положение не е намерило юридически израз, доколкото съгласно най-актуална документация:
-макар и физически налична, от юридическа гледна точка улица в посочения поземлен имот не съществува;
-макар и чисто физически в процесния имот да има поставен ПЗ В27 (всъщност неясно от кого е поставен, доколкото същият отсъства в проектната документация), юридически за посочения имот липсват приети правила за престоя и паркирането, както и липсва приет план за поставяне и 5 организация на знаковото пространство;
-макар и чисто физически в процесния имот да има изградено съоръжение, което наподобява тротоар, юридически липсват правила за движение на пешеходците и за предимство.
Тоест налице е разминаване между фактическо положение и юридически правила, важащи за процесния поземлен имот.
От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл. 9 НК и чл. 2 ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка.
По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, поради твърдяно паркиране върху съоръжението, което чисто физически наподобявало на тротоар, следва да се съобразят дадените в пар. 1 от ДР на ЗДвП легални дефиниции:
-т. 5. "Пътен банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен;
-т. 6. "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Видно е, че според дадената легална дефиниция водещата характеристика, за да бъде определена дадена част от пътя за тротоар:
-не са физическите конструктивни особености, доколкото е допустимо в условията на алтернативност тази част от пътя да бъде изградена, оградена или очертана,
-а предназначението на тази част от пътя само за движение на пешеходци.
С оглед визираните легални дефиниции и при положение че:
- вече бе установено, че от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да е отразена в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив изобщо не съществува, като в плана липсва 6 отразяване и на наличен тротоар;
- в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив за процесния имот изобщо не са уредени правила за движение на пешеходци или правила за предимство следва да се приеме, че процесното съоръжение, макар по чисто физическите си характеристики да прилича на тротоар (издигната повърхност, бордюр и настилка), то не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, защото не е установено да отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена „само за движение на пешеходци“.
Всъщност при положение, че в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив посоченото съоръжение (макар и физически съществуващо) юридически не фигурира и за него няма каквито и да било правила, то не може да се приеме, че има каквото и да било специално предназначение:
-било то за движение само на пешеходци;
-или за спиране, за паркиране, за движение на МПС;
-или каквото и да било друго предназначение.
При извод, че процесното съоръжение, състоящо се от издигнат бордюр и настилка от асфалт, не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, то и извършеното деяние се явява несъставомерно като нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.
В този изричен смисъл е и практиката на Административен съдПловдив, приемаща, че не представлява тротоар съоръжение, което макар по физическите си характеристики да прилича на такъв, не отговаря на юридическите критерии, зададени в легалната дефиниция: да е надлъжна част от пътя и да е предназначена за движение само на пешеходци.
Разпечатката съдържа 54 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65c59c9b-a2cd-4865-90c6-30d1450c28d8