Решение № 103 от 27.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100501967 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2103/04.10.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20222120104965. С това решение, съдът:

1) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, представлявана от главен комисар Н. Николов да заплати на Н. В. Г., ЕГН:

********** от *******, заемащ длъжността **** в сектор ****** към **** сумата от 591,39 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд от 69,78 часа в периода от 01.08.2019г. до 09.07.2020г. на основание служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2022г. до окончателното изплащане и сумата от 140,47 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2019г. до 28.07.2022г.;

2) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, представлявана от главен комисар Н. Николов да заплати на Н. В. Г., ЕГН:

********** съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева;

3) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, представлявана от главен комисар Н. Николов да заплати на Районен съд – Бургас държавна такса и разноски в размер на 280 лева.

Подадена е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“, МВР против решение № 2103/04.10.2022г. Въззивникът твърди, че спорът е концентриран върху точното прилагане на материалния закон, уреждащ нормалната продължителност на нощния труд, полаган от служителите на МВР и заплащането на допълнително възнаграждение за него. Дирекцията подчертава, че районният съд е констатирал празнота в нормативната уредба за преобразуване на часовете нощен труд, положен от служители на МВР и е приложил правна норма, която регламентира сходно правоотношение. Дирекцията 1 оспорва този извод на съда и цитира практика на ВКС, според която не е допустимо прилагане на закона за държавните служители в гражданските ведомства по аналогия към правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия, включително и за конвертирането на часовете нощен труд в дневен такъв.

Според жалбоподателя, Кодексът на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР, тъй като специалният ЗМВР не препраща пряко към него. Условията и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите в МВР за процесния период са регламентирани в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.99/13.12.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., които са издадени по делегация на чл.179, ал.2 от специалния ЗМВР и на чл.187, ал.9 от ЗМВР. Цитираните подзаконови нормативни актове уреждат изчерпателно основанието и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд на държавните служители в МВР и изключват приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е издадена по делегация от Кодекса на труда и се прилага единствено и само за работници и служители по трудово, а не по служебно правоотношение.

Жалбоподателят твърди, че като се е позовал на общата наредба (НСОРЗ), районният съд е приложил материалния закон неправилно.

ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“ иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на Н. Г. като неоснователни.

ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“ не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана писмена молба, в която процесуалният представител на дирекцията поддържа искането за отмяна на решението и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – Н. В. Г. представя писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение.

Н. Г. не се представлява в съдебно заседание. По делото е представена писмена молба, в която пълномощникът на Г. прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н. Г. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР. Предявени са искове с правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че в периода от 01.08.2019г. до 09.07.2020г. е полагал нощен труд като **** в Сектор **** към ****, който съгласно ЗМВР, КТ и НСОРЗ трябва да се приравни на дневен труд в съотношение 1,143, т.е. седем часа нощен труд се равняват на осем часа дневен труд. Според ищеца, общата продължителност на положения от него нощен труд в посочения период е 480 часа.

Ответната страна – ГД „Гранична полиция“, МВР представя писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете. Ответникът не оспорва съществуването на служебно правоотношение между него и ищеца и подчертава, че ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени (дневни и нощни), което е ставало по предварително одобрен график и отработеното време се е изчислявало сумарно. Чрез прихващане между положителните и отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, се формира резултат, който при надвишаване на нормата за работни часове се заплаща като извънреден труд съобразно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

2

Ответникът подчертава, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Според дирекцията, цитираните нормативни актове се явяват специални по отношение на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Последните се прилагат за лица, работещи по трудово правоотношение и не могат да се приложат към спорното правоотношение.

Според ответника, за служителите на МВР съществуват различни компенсаторни механизми, които отчитат спецификата на работата им. За да се приложи чл. 9 от НСОРЗ, трябва да са налице четири предпоставки, които в конкретния случай не са осъществени.

Преизчисляването на нощния труд с коефициент от 1.143 има за цел увеличаване на възнаграждението, а не натрупване на часове, които при надвишаване да формират извънреден труд. При това преизчисляване, на ищеца се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като дадените смени не превишават 12 часа.

В хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас е приета съдебносчетоводна експертиза, която заключава, че за периода от 01.08.2019г. до 09. 07.2020г. ищецът е положил 488 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143, се равнява на 591,39 лева. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява служебното правоотношение между страните и броя на часовете положен труд.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за основателност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че ищецът е работил на 12-часови смени и има право на възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът приема, че към спорното правоотношение се прилагат ЗМВР, Наредба № 8121з407/11.08.2014г. (отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з908/02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Районният съд анализира правилото на чл.179, ал.1 от ЗМВР и на чл.187, ал.1 от ЗМВР и подчертава, че през процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според която държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, но работните часове не трябва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази наредба не предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент, както е било предвидено до 01.04.2015г. според чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след това, в периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Липсата на подобна регламентация, според съда, представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, която трябва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Обратното на това разбиране, според решаващия съд, би довело до поставяне на ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово договор лица, което е недопустимо. Въз основа на този извод, съдът прилага нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и присъжда на ищеца претендираното възнаграждение 3 за положен нощен труд.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 2103/04.10.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР. Тя е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Правилото на чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-часови, 12-часови или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.