Решение № 72 от 22.07.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Троян, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Административно наказателно дело № 20244340200052 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал.

4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), образувано в Троянски районен съд по жалба на Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г. З. от АК-Враца срещу Заповед за задържане на лице рег. № 359зз30/03.03.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от служител на РУ-Троян – М. Д. Б., заемащ длъжност „Командир на отделение“.

В жалбата се излага, че оспореният индивидуален административен акт е издаден без правно основание, като се твърди, че заповедта за задържане е издадена без да са налице предпоставките за това. Твърди се също, че тя не съдържа всички реквизити, предвидени в закона.

Твърди се, че при издаване на оспорената ПАМ са били налице данни за извършено престъпление от оспорващия Г., което обаче не е „тежко“ по смисъла на НК. Освен това се излага, че в нея няма мотиви, които да установяват задържането на лицето. Твърди се също, че не са изложени фактически обстоятелства и заповедта за задържане не оправдава законовите цели на задържането, като са засегнати правата и законните интереси на оспорващия в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава актът.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 359зз30/03.03.2024 г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР М. Д. Б., заемащ длъжност „Командир на отделение“ в РУ-Троян.

Съдът конституира страните по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК, а именно : оспорващият Н. И. Г., ЕГН ********** и органът, издал административния акт - М. Д. Б., заемащ длъжност „Командир на отделение“ в 1

РУ-Троян.

Ответникът по жалбата М. Д. Б. - „КО“ в РУ-Троян, е представил отговор, в който е изложил, че оспорената Заповед за задържане на лице рег.

№ 359зз-30/03.03.2024 г. е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с извършена проверка на 03.03.2024 г. на лек автомобил *** с рег.

***, управляван от Н. И. Г.. При проверката на водача било установено, че същият управлява МПС след като му е наложена заповед за ПАМ „Временно отнемане на правото за управление на МПС“ поради установено управление на МПС под въздействие на наркотични вещества. Г. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и за употреба на наркотични вещества, поради което за тези две нарушения му били съставени два акта за установяване на административни нарушения по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с данните за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК Г. бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за което било образувано ДП № 84/2024 г. по описа на РУ-Троян.

В съдебно заседание оспорващият Н. И. Г., р.пр., не се явява и не се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. Г. З. от АК-Враца. Не е взето становище по отговора на ответника Б..

Ответникът М. Д. Б. не се явява в с.з и не се представлява от процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в законоустановения срок, пред местно компетентния съд, от лице с интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

От представена и приета преписка рег. № 359р-3778/03.03.2024 г. по описа на РУ-Троян е видно, че оспорената Заповед за задържане на лице рег.

№ 359зз-30/03.03.2024 г. е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с констатирани данни за извършено престъпление от общ характер по чл.343в, ал.3 от НК в хода на извършена проверка на 03.03.2024 г. на лек автомобил *** с рег. ***, управляван от Н. И. Г.. При проверката служителите на РУ-Троян установили, че същият управлява МПС, след като му е наложена заповед за ПАМ „Временно отнемане на правото за управление на МПС“ поради установено управление на МПС под въздействие на наркотични вещества. Освен данни за това престъпление, били констатирани и две административни нарушения, тъй като Г. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като сигналът, във връзка с който била извършена проверка на същия, била именно за управление на МПС под въздействие на алкохол от водача на лек автомобил *** с рег. ***.

Във връзка с данните за извършено престъпление от общ характер Г. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Като мотивировка на 2 заповедта е посочено, че задържането е предвид данни за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и описани в докладна записка рег. 359р3778/03.03.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР , в правомощията на полицейските органи е задържането на лица. В случая по делото безспорно е установено, че задържането на жалбоподателя е осъществено от полицейски органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР , в частност от М. Б. – КО при РУТроян, което не се оспорва от жалбоподателя.

За всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето.

Видно от представената преписка от РУ-Троян, полицейският орган, издал заповедта, е същият, който е ограничил свободното придвижване на жалбоподателя Н. Г. /докладна записка от 03.03.2024 г., л. 32/.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.

За да бъде законосъобразна издадена заповед за задържане, на първо място, следва да са налице основанията за задържане на лицето, в случая наличие на данни за извършено престъпление, както и заповедта да отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР .

Съдът намира, че са налице всички реквизити на заповедта: посочено е правното основание, въз основа на което лицето се задържа - данни за престъпление от общ характер по чл. 343в, ал. 3 от НК, като законът не поставя изискване във връзка със задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР престъплението, във връзка с което се осъществява задържането, да е тежко по см. на чл.93, т.7 от НК. По отношение на фактическата обосновка, а именно данните за управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, е препратено към докладна записка рег. № 359р-3778/03.03.2024 г., в която много подробно са описани всички действия по осъществената проверка и констатирани данни за престъпление от общ характер и две други нарушения по ЗДвП. Следва да се отбележи, че заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР е изготвена на типова бланка, която се попълва на ръка и за която не е предвидено място за обширно излагане на фактическата обстановка, като в конкретния случай в самата заповед е препратено към докладна записка, в която е налице подробно изложение на обстоятелствата, касаещи проверката и установяването на данни за престъпление.

При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В случая безспорно между страните е, каквито твърдения изрично излага в жалбата си жалбоподателя, че на 03.03.2024 г. същият при полицейска проверка е бил спрян с управлявания от него лек автомобил от служители на РУ-Троян, които установили данните за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК.

3

Видно от отразеното в оспорената заповед жалбоподателят е бил наясно защо е бил задържан, а именно с оглед данни за извършено престъпление по чл.343в, ал.3 от НК – за това, че е управлявал МПС, след като му е била наложена заповед за ПАМ „Временно отнемане на правото за управление на МПС“ .

Съдът намира, че полицейските органи са действали в рамките на своите правомощия, като действията им са били законосъобразни. В случая не се касае до полицейски произвол, а до упражняване на предвидени в закона правомощия. Няма как към момента на задържане на лицето полицейските органи да изложат повече обстоятелства от констатираните към началото на проверката. Обоснованият извод за наличието или липса на извършено престъпление се дава от прокурора след приключване на разследването.

Както многократно се е произнасял ВАС, за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) , респ. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , не е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното лице. Това е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното такова. За целта е достатъчно да има "данни" за извършено престъпление, които могат да са писмени или устни /Решение № 11905/14 г. на ВАС/.

В случая събраните по делото доказателства обосновават приложението на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , а именно – наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива данни по отношение на жалбоподателя безспорно са били налице. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е имал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства. Това е било достатъчно основание за него, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

По тези съображения съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление. В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК , прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

По изложените мотиви съдът намира оспорената заповед за задържане за законосъобразна, а жалбата срещу нея - за неоснователна.

4

По разноските:

Никоя от страните не е искала присъждане на разноски, с оглед на което съдът не следва да се произнася по възлагането им.

Мотивиран от горното Троянски районен съд, първи състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.

Г. З. от АК-Враца срещу Заповед за задържане на лице рег. № 359зз30/03.03.2024 г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от служител на РУ-Троян – М. Д. Б., заемащ длъжност „Командир на отделение“, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.