Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 587 от 21.09.2020, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 297/2020
Вид
Определение № 587
Подписан
21.09.2020
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Румяна Стоева Калошева Манкова

Цитирани разпоредби

  • чл.631, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 587

18.09.2020 г.

Апелативен съд – Бургас

Град Бургас

На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова

Диамандиева

Калина С. Пенева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20202000500297 по описа за 2020 година Производството по делото е образувано по частната жалба на Е. К. М.

, представлявана от адв.С. К., против протоколно определение от 18.08.2020 г. по в.гр.дело № 1847/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до произнасяне от СЕС по дело №С262/2020 г., образувано по преюдициално запитване от РС - Л. по гр.дело №606/2019 г.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Твърди се, че въпросите, поставени за разрешаване по образувано по преюдициално запитване от РС - Л. по гр.дело №606/2019 производството по делото до произнасяне от СЕС по дело №С-262/2020 на СЕС относно тълкуване на чл.12, б“а“ от Директива 2003/88/ЕО, чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права и §8 от преамбюла на Директивата нямат отношение и не са обуславящи към настоящия спор, чиито предмет е начинът на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители и от МВР.

Цитира определение №1130/2020 г. на Окръжен съд - В..

В отговор на частната жалба, подаден от ГД“Гранична полиция“ чрез юрисконсулт Иванова се иска оставяне на жалбата без разглеждане като 1 недопустима, като насочена против акт, който не подлежи на инстанционен контрол на основание чл.631, ал.1, изр.2 ГПК, в който смисъл е и определение №452/24.10.2019 г. по ч.гр.дело №3759/2020 г. по описа на ІІ г.о на ВКС.

Даденото от предходната инстанция неточно указание за обжалваемост на жалбата не създава процесуални права, непредвидени в ГПК.

Жалбата е и неоснователна, тъй като по делото се разглеждат въпросите за нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, дали е същата като на работниците по КТ, подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, дали това надвишава продължителността на работното време и дали поражда право за служителя да иска допълнително заплащане за извънреден труд за часовете разлика, получени след преобразуване на нощните часове в дневни.

Предмет на дело С262/2020 г. на СЕС са въпроси, относими към настоящото дело и поради това основателно БОС е спрял производството вместо да отправи ново запитване.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба , становището на ответната стран и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. Съгласно разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване единствено определението на съда, който е отправил запитване до СЕС и поради това е спрял производството пред себе си.

Производството по делото е образувано пред Бургаския районен съд по исковата молба на настоящата частна жалбоподателка против ГД“Гранична полиция“ за осъждането и за сумата от 684 лв., стойност на положен от ищцата като служител на ответника на извънреден нощен труд в размер на 114 часа за периода от 17.02.2017 г- до 17.02.2020 г. , преработен чрез преизчисляване на положен нощен труд, с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВ. В съдебно заседание искът е изменен за сумата от 1614,35 лв., стойност на изработени 225,51 часа.

Против постановеното по гр.дело №1136/2020 г. решение №1399/23.06.2020 г. е подадена въззивна жалба от ответника . По 2 образуваното в.гр.дело № 1847/2020 г. по описа на БОС с обжалваното определение този съд е констатирал, че въпросите, поставени за разглеждане в производството са свързани с нормалната продължителност на работното време през нощта на държавните служители в системата на МВР, дали тя е същата като уредената в КТ, налице ли е празнота в специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби по въпроса за отчитане на положения нощен труд, която следва да се преодолее със субсидиарното прилагане на трудовото законодателство и в частност на чл.9, ал.2 НСОРЗ за преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 , което поражда право за служителя да иска заплащане на допълнително възнаграждение за разликата часове .

Така поставените въпрос са относими към предмета на отправеното от Районен съд - Л. преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-262/20 г. по описа на този съд : Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО (1) изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня , Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари и дали ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.

Предходната инстанция правилно е съобразила задължението си по чл.631 , ал.1 ГПК да спре производството по висящото пред нея дело доколкото решението на СЕС ще породи задължително действие за българския съд съгласно чл. 633 ГПК. Съдът е направил верен извод за идентичност на предмета на делото, по което е направено преюдициалното запитване и по значението на тълкуването на СЕС за правилното прилагане на закона. Постановеният акт е напълно в съгласие с трайно установената и цитирана в обжалвания акт съдебна практика, обективирана в посочените 3 актове на ВКС.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. К. М. , представлявана от адв.С. К. против протоколно определение от 18.08.2020 г. по в.гр.дело № 1847/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до произнасяне от СЕС по дело №С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване от РС - Л. по гр.дело №606/2019 г.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на страните Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4