Определение № 927 от 20.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. София, 20.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Л. М. срещу определение № 9895 от 21.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 13289/2024г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен с-в, с което е допълнено определение № 4977/13.03.2025г. по същото дело, в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдена ГД „БОП“ – МВР, да заплати на Е. Л. М., сумата от 150 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

С определение № 14218 от 24.07.2025г. е допусната поправка на ОФГ на обжалваното определение, като в диспозитива е добавено, че оставя без уважение молба с вх. № 35730/31.03.2025г. на Е. Л. М. в останалата част.

Жалбоподателят твърди, че постановеното определение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита че въззивният съд неправилно и немотивирано е намалил претендирания размер за адвокатско възнаграждение за въззивното производство от претендираните 651,78 лв. на 150 лв., приемайки за основателно възражението на ответника за неговата прекомерност. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, която счита подадената частта жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените доказателства се установява, че производството пред СГС е 1 образувано по подадени три въззивни жалби, както следва: от Дирекция „КИС“-МВР, Дирекция „УССД“-МВР и ГД „БОП“ – МВР против Решение № 13506 от 08.07.2024г., постановено по гр.д. № 42333/2023г. по описа на СРС, II ГО, 62-ри състав, с което са уважени предявените от Е. М. искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу горепосочените ответници.

С молба от 28.02.2025г. с правно основание чл. 233 от ГПК, въззивникът ГД „БОП“ – МВР е заявил отказ от подадената от него въззивна жалба и е поискал производството по делото да бъде прекратено в тази част.

С определение № 4977 от 13.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 13289/2024г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, е прекратено производството по делото, в частта по подадената от ГД „БОП“ – МВР въззивна жалба с вх. № 243209/25.07.2024г.

С молба от 21.03.2025г. ищцата е поискала да бъде допълнено прекратителното определение в частта за разноските, като бъде осъдена ГД „БОП“ – МВР да й заплати сума в размер на 651,78 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие (л. 103 и сл.), видно от който договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемата Е. М. на пълномощника й, адв. А. У. за „изготвяне и подаване на отговори на въззивните жалби“ е в размер на 900 лв.

С определение № 9895 от 21.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 13289/2024г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен с-в, е допълнено определение № 4977/13.03.2025г. по същото дело, в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдена ГД „БОП“ – МВР, да заплати на Е. Л. М., сумата от 150 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

Видно е, от сключения между адвоката и доверителя му договор за правна помощ, че адвокатът е поел задължение за изготви и подаде пред съда отговори на три броя въззивни жалби, а довереникът се е задължил да заплати общо сумата от 900 лв. за тази извършена от адвоката дейност. Всяка от страните по договора е изпълнила задълженията си.

Като не е уговорено друго, то тълкувайки действителната воля на страните, изразена в специалния мандатен договор и предвид разп. на чл.20 от ЗЗД и специалните разпоредби на ЗА, следва да се приеме, че за изготвяне и подаване на всеки от отговорите на всяка от трите въззивни жалби, адвокатът е получил възнаграждение от 300 лв.

Предвид обстоятелството, че производството по делото е прекратено спрямо единия ответник, който е оттеглил въззивната си жалба, то разноските , следващи се на въззиваемата страна а по тази въззвна жалба, следва да се определят на осн. чл.78 ал.4 от ГПК, като се съобрази обстоятелството, че заплатената от въззиваемата страна сума за защита по тази въззивна жалба е 300 лв. и производството по същата е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание, както и като се съобрази направеното възражение за прекомерност от насрещната страна.

Не може да бъде споделено становището на жалбоподателката, че размера на дължимите разноски следва да се определи съобразно размера на обжалваемия интерес по всяка от въззивните жалби, респ. съобразно защитата на този интерес, т.к. е видно, че при сключване на специалния мандатен договор, такава уговорка между страните по същия не е 2 имало.

С оглед изложеното молбата с правно основание чл. 248 от ГПК се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди като правилно като краен резултат макар и при други мотиви.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9895 от 21.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 13289/2024г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3