Решение № 3 от 04.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№3 гр. С.З., 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500726 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от К. Г. Т. от гр. Е., общ. Е., против решение № 796 от 11.09.2023 г., постановено по гр.д. № 5068/2022 г. на Районен съд – С.З..

Във въззивната жалба са релевирани две групи оплаквания – по отношение на допустимостта на обжалваното решение и срещу правния извод на районния съд за неоснователност на предявения иск. Въззивникът счита, че постановеното решение е недопустимо, защото първоинстанционният съд, въпреки възражението, е приел, че не се касае до иск на потребител и делото не попада в приложното поле на чл.113 ГПК, според който текст исковете на потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. Излага съображения в подкрепа на становището си и се позовава на съдебна практика на ВКС и на СЕС, които съображения ще бъдат разгледани от въззивния съд в решението. Относно неправилността на обжалваното решение въззивникът счита, че то е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени в пълнота всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства, а единствено е обсъдил възраженията и доводите на въззиваемата страна. Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и на Европейския съд по правата на човека. Излага съображения относно наличието на неравноправни клаузи и задължението на съда служебно да следи за наличието им. Позовава 1 се и на определението на Районен съд – В.Т., с което на основание чл.420 ГПК е спряно незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Счита, че предявеният иск за морална обезвреда е основателен и доказан в предявения размер, поради което иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него съдът да постанови друго, с което да осъди ответника за му заплати търсената сума, заедно със законната лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „П.И.Б.“ АД - ответник в първоинстанционното производство, с който се оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на становището.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

Пред първоинстанционният иск е предявен иск по чл.49 ЗЗД от К. Г. Т. от гр. Е., обл. В.Т., против „П.И.Б.“ АД - гр. С. за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно изпълнение на запорно съобщение на ЧСИ И.Ц., с район на действие ОС – В.Т. по изп.дело № 2021**0400581. Ищецът е твърдял, че е солидарен длъжник по изпълнително дело № 2021**0400581 по описа на ЧСИ И.Ц. - дал лично обезпечение като поръчител по договор за потребителски кредит с № 096LD-R003132/12.06.2015г., сключен между главния длъжник и кредитополучател М.А.М. от гр. Е. и кредитодателя ПИБ АД. Бил му наложен запор върху всички налични вземания по разплащателните му банкови сметки. Този запор бил несъвместим по силата на чл. 5 ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител бил извършил пълна проверка на имущественото състояние на длъжниците, също така бил направил справка в РБСС по реда на Наредба № 12 на БНБ от 29.09.2016 г., наложил запорите върху банковите сметки и едва тогава пристъпил към връчване на поканите за доброволно изпълнение. С определение № 186 от 31.01.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 552/2022г. по описа на Районен съд - В. Т., влезнало в законна сила на 15.02.2022 г., съдът уважил молбата на главния длъжник за спиране на допуснатото в заповедното производство по реда на чл. 418 ГПК незабавно изпълнение на заповед № 236/19.02.2021 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и се ограничило частично приложното поле на наложения запор върху вземания по банкови сметки, като единствено не можело да се правят удръжки върху трудовите доходи, други възнаграждения за труд или обезщетения, съгласно 2 разпоредбата на чл. 432, ал. 2 ГПК. С постановлението от 10.02.2022 г., ответникът на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 420, ал. 1 ГПК спрял производство по ИД № 2021**0400581, но не изпратил съобщение до банките и финансовите институции, т.е. не бил уведомил последните, че наложеният запор върху парични суми не следвало да се изпълнява, единствено за постъпващи по банковата сметка парични суми за трудовото възнаграждение, обезщетение или пенсия и следвало да бъдат предоставени на длъжника за разпореждане с тях. Мярката „спиране на изпълнението” съставлявала временно преустановяване на следващите изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Спирането на изпълнителното производство от страна на съда преграждало правото на съдебния изпълнител да осъществява каквито и да е изпълнителни действия във връзка с процесното вземане, освен предприемането на мерки по обезпечаването му.

Считано от 07.02.2022 г., намирал приложение и институтът на чл. 432, ал. 2 от ГПК, през който период не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение и върху пенсия.

Ищецът е твърдял, че взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговарял при процесуална незаконосъобразност. Счита, че причинителят отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които били в причинно следствена връзка с неоснователното изпълнение /наложен/ запор по чл. 507а от ГПК през време на пандемията. Ответникът го лишил изцяло от възможността да се издържа, както и от нормалното посрещане на коледите, новогодишните и великденските празници. Перманентния стрес, при работа с клиенти, които, след научаване за стореното, започнали да го избягват. Моралното му дискредитиране пред колеги, роднини и приятели.

Лишил го от свободното боравене с парични средства по разкритата при ответника банкова сметка за покриване на текущите нужди и медицинските разноски във връзка с лечението му, дори му начислявал такси за обслужване на банковата сметка и запора. Ищецът е твърдял, че упражнява свободна професия като адвокат вписан при Адвокатска колегия - В.Т.. Същото така бил вписан в Регистъра на адвокатите, предоставящи правна помощ в НБПП.

Твърдял е че възнагражденията били изплащани по банковата сметка, разкрита при ответника, което му причинило неудобство и упреци при подаване на заявление за промяна на банковата сметка в НБПП. Профилът му в приложението „Му Fibank“ бил недостъпен, което го лишило от възможността да използва електронното си банкиране. Твърди, че ответникът нарушил запретите, касателни за института на несеквестируемостта по чл. 5 ЗМДВИП с оглед релевирания исков период. Искал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лв. обезщетение, представляваща пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността по изпълнение на запорно съобщение на ЧСИ по време на пандемия във връзка с насоченото срещу имуществото му 3 индивидуално принудително изпълнение по изп. д. № 2021**0400581 по описа на ЧСИ И.Ц. с рег. № ** в КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът „П.И.Б.“ АД е оспорил предявения иск. Твърдял е, че по молба от 25.11.2021 г. и въз основа на изпълнителен лист № 158/19.02.2021г., издаден по ч.гр.д. № 552/2021г. на Районен съд - гр. В.Т., е образувано изп. д.

№ 2021**0400581 по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № ** на КЧСИ, срещу солидарните длъжници М.А.М., К.З.З., М.Д.О. и К. Г. Т. за сумите: 12 414,48 евро за главница, 8187,46 евро за договорни лихви, 2282,49 евро за наказателни лихви; 41,38 евро за законна лихва, 101,85 евро за разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, 950,76 лева за присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и за разноските по изпълнението. С молбата за образуване на изпълнителното дело, е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, извършване на справки в съответните регистри, налагане на запор върху установени банкови сметки и други вземания на длъжниците, възбрана върху недвижими имоти, тяхна собственост и пр. Твърди, че не е причинил неимуществени вреди, представляващи пряка, непосредствена и единствено възможна последица от незаконосъобразнопринудително изпълнение от действията на ответника. По изпълнителното дело нямало незаконосъобразни действия на принудително изпълнение, както от страна на съдебния изпълнител, така и от страна на взискателя. Поисканите от пълномощника и процесуалния представител на банката действия и способи на принудително изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело били изцяло съобразени със закона и уреждащите принудителното изпълнение процесуални норми. Предвид размера на присъденото му с изпълнителния лист вземане в размер над 23 000 евро и липсата на обезпечение, което да гарантира събираемостта на вземането в кратки срокове, като взискател се позовал на изпълнителен способ - запор върху трудово възнаграждение на длъжниците съобразно данните, които имал към датата на подаване на молбата по чл. 426 и сл. ГПК, като поискал да бъдат извършени справки, включително в БНБ, за открити на името на длъжниците банкови сметки, като в случай, че се установят такива, да бъде наложен запор върху тях. Към датата на входиране на молбата по чл. 426 ГПК пред ЧСИ Ц., банката не е нямала индикация за това имат ли банкови сметки длъжниците по делото, в случай че имат, то разполагат ли с наличност по тях, каква е наличността, има ли наложени предходни запори, в какъв размер и от какъв характер са получаваните суми по банковите сметки на длъжниците. С такава информация не разполагал и частният съдебен изпълнител. Със запорно съобщение изх. № 016013/08.12.2021 г. до ПИБ АД, съдебният изпълнител наложил запор върху разплащателна сметка на ищеца К. Т. в банката, като изрично бил посочил, на основание чл. 446а във връзка с чл. 446 ГПК, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и 4 обезщетения, както и по отношение несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Запорното съобщение било получено в банката на 13.12.2021г. и запорът бил изпълнен на същата дата, за което банката върнала отговор на ЧСИ, че откритата към момента сметка на лицето е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления и че към момента няма наличност по сметката. Счита, че след налагане на запора като трето задължено лице, изпълняващо запорното съобщение, е следвало да съобрази единствено всички известни му данни и факти, отнасящи се до характера на получаваните от ищеца суми по сметката му в банката, както и обстоятелствата по чл. 446, респ. чл. 446а от ГПК, относно несеквестируемостта. До такава преценка не се е стигнало, тъй като по посочената единствена /разплащателна/ сметка с титуляр ищеца нямало налични суми, като нямало и никакво движение по сметката за периода от 25.11.2021 г. - датата на входиране на молбата за образуване на изпълнително производство - до 20.12.2022 г., като считано от 28.09.2021 г. - дата предхождаща много датата на образуване на изпълнителното дело и налагането на запора, сметката била с нулево салдо, т.е. след 28.09.2021 г. по тази сметка не били постъпвали никакви суми. Твърди, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП забрана за налагане на запор по банкови сметки се отнасяла само за периода на обявеното в страната извънредно положение, което, съгласно решенията на Народното събрание било обявено само за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. Считано от 14.05.2020 г. до 31.03.2022 г. била обявена извънредна епидемична обстановка, което понятие и правни последици били различни от понятието и последиците на обявеното за посочения период извънредно положение. Текстът на чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП се отнасял само за периода на обявеното в страната извънредно положение. Молбата за образуване на изпълнителното производство с поисканите изпълнителни способи била подадена на 25.11.2021 г. и запорът бил наложен, когато била обявена извънредна епидемична обстановка. Към този момент нямало законова забрана за извършване на действията, визирани в чл. 5 ал. 2 ЗМДВИП. Единствената забрана по отношение на действия на принудително изпълнение, била визираната в чл. 5, ал.5 ЗМДВИП. Парични средства, изплатени на работници и служители като компенсации въз основа на акт на Министерския съвет във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19 не били постъпвали по банковата сметка на ищеца. В следствие на това - нямало настъпила вреда за ищеца от действията му като трето задължено лице по наложения от съдебния изпълнител запор. Искал е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.