Решение № 1001 от 10.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. П., 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103778 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. Р. П., срещу „***” АД, ЕИК:***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата 613.63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. вкл., сумата 140.37 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 21.08.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата – 613.63 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 24.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25.00 лева представляваща държавна такса, както и сумата 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми в пола на ответника е издаден изпълнителен лист от 21.11.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – А.В.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът „***” АД не е подал отговор на исковата молба, и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.

1

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана молба чрез ю.к.

М., оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски. В молбата е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнагарждение.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че на 21.11.2013 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, на основание заповед № 5942 от 24.10.2013 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била осъдена да му заплати сумата от 613.63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, сумата от 140.37 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 21.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – представляваща държавна такса, както и сумата от 100.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.

По молба от ответното дружество от 11.12.2013 г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело на ищцата не е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.12.2013 г., като след подаване на молбата за образуването му, по изпълнителното дело са извършвани множество справки насочени към установяване имущественото състояние на длъжника.

С молба от 06.03.2014 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши цялостно проучване имуществото на длъжника.

С молба от 06.04.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД на НОИ, като в случай, че се открие секвестируем трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия, са поискали да бъде наложен запор до пълното погасяване на задължението по делото. По тази молба при ЧСИ не са извършвани проучвания, нито са налагани запори.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

Видно от отбелязването направено от ЧСИ върху изпълнителният лист, образуваното изп.д. № *** г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 14.01.2020 г.

2

По молба на ответното дружество и въз основа на издадения изпълнителен лист на 25.08.2021 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, при ЧСИ – А.М. е образувано изп.д. № *** г. По същото ЧСИ е изпратил съобщение до ищцата с размера на дълга, което е получено от Р. на 26.06.2022 г. По изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ А.В. няма данни същото да е прекратено.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в 3 отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 21.11.2013 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело № *** г. , която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 21.11.2013 г. до образуване на изпълнителното дело - 11.12.2013 г., е изминал период по-малко от един месец, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 05.08.2013 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по същото няма извършени действия насочени към прекъсване или спиране на давността, но взискателят с молбата си от 06.03.2014 г. е поискал от ЧСИ да извърши цялостно проучване имущественото състояние на длъжника. Тази молба на взискателя не може да прекъсне давността, тъй като само предприемането на кое и да е изпълнително действия в рамките на определен изпълнителен способ може да прекъсне давността, а с тази молба взискателят е поискал от ЧСИ да извърши цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, но няма посочен способ на изпълнение. При това положение в продължение на повече от две години след образуване на изпълнителното дело 4 взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 11.12.2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма постановление за неговото прекратяване. Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК едва на 14.01.2020 г., но липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към 11.12.2015 г. не се отразява на прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.