Определение № 1045 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. Варна, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500431 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Д. П. П., с ЕГН********** и М. В. П., с ЕГН**********, двамата с адрес: гр.В., ж.к.“В.“ бл.**, вх.**, ет.*, ап.**, действащи чрез адв.Д. М., със служебен адрес: гр.София, ж-к “Хаджи Димитър“, бл.71, вх.6, ет.1, ап.65, против Определение от №637/13.01.2019г. по гр.д.№2190/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба за освобождаване от внасянето на държавна такса за подадена частна жалба в размер на 15лв.

В жалбата са изложени доводи за нищожност, недопустимост, незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваният съдебен акт. Поддържа се, че определението е недопустимо, като немотивирано и несъобразено с представените и събрани доказателства. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че притежаваният от жалбоподателите лек автомобил е евтин, тъй като е много стар, но не достатъчно за да има някаква колекционерска стойност. На следващо място се поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано, защото съдът не е съобразил събраните доказателства и не ги е коментирал надлежно по смисъла на чл.254 от ГПК. Поддържа се че на жалбоподателите не е да имат договори за наем. С оглед изложеното се моли за обезсилване на атакуваното определение, респективно за задължаване на първоинстанционният съд да разгледа молбата на жалбоподателите и да я уважи.

Ответната страна по жалбата не е подала отговор.

Съдът, след като прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Оплакванията на жалбоподателите за нищожност и недопустимост на атакуванията съдебен акт, са неоснователни, тъй като обжалваното определение е валидно постановено в 1 пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Оплакванията за, незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, също са неоснователни, тъй като съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при преценка на възможностите на лицето, следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

В разглеждания случай анализа на данните по делото, налага извод, че ответницитежалбоподатели, разполагат с достатъчно средства за заплащане на ДТ в размер на 15лв.

Според събраните доказателства жалбоподателката е трайно трудово ангажирана в нотариална кантора и получава възнаграждение, чиито размер към датата на проверката е бил 490лв. Според справката от СВ, същата получава и доходи от наем на притежавана в съсобственост с трето лице земеделска земя. Съгласно справката от КАТ ответниците притежават и лек автомобил. Наред с горното жалбоподателите са декларирали добро здравословно състояние и не са посочили да имат разходи, освен обичайните, които да имат траен и обременяващ характер. От друга страна молителите декларират алиментно задължение към две свои деца.

Съпоставката на имущественото състояние на жалбоподателите /включващо права и задължения/ с размера на дължимата такса от 15лв., налага извод, че плащането й не съставлява особено затруднение.

Воден от горното съдът приема, че искането на жалбоподателите за освобождаване от заплащане на такса за частна жалба, правилно е оставено без уважение.

С оглед изложеното обжалваното определение, следва да бъде потвърдено, Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от №637/13.01.2019г.

№2190/2018г. по описа на Районен съд Варна. постановено по гр.д.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен касационен съд при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2