Решение № 4319 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4319 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100105110 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от Р. Й. Ф. срещу „Застрахователна компания „Л.И.““ АД за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.04.2018 г., в гр. София, на около 250 метра след разклонението за кв. „Симеоново“, в района на автокъща „Авто клас“, в посока кв. „Младост“, по вина на С.Г.Н., който е управлявал лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, с peг. № СА **** ХК, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 28.04.2023 г. (датата на пощенското клеймо) до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от 29.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 27.04.2023 г., в размер на 39 222 лв.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Ауди“, модел „А8“, който е блъснал в задната част спрения служебен автомобил на ищеца. Последният към този момент е изпълнявал служебните си задължения в качеството си на автоконтрольор при СДВР, като се е намирал в служебния си автомобил и е съставял акт за установяване на административно нарушение на водач на лек автомобил с рег. № Е **** МН. Сочи, че в причинна връзка с ПТП е получил следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение; Контузия на главата, лицето и шията; Рана на носа; Цервикална посттравматична плексопатия; Сетивна радикулопатия С6, С7 вляво;

Увреда на нервус медианус и нервус улнарис вляво; Травматична лезия на двата очни нерва;

1

Амблиопия.

По подробно описани в исковата молба съображения ищеца поддържа, че търпи силни и интензивни болки и страдания по време на лечебния период, който продължава и понастоящем, като инцидентът се е отразил много неблагоприятно и върху психическото му състояние.

Сочи, че към датата на инцидента лекият автомобил, причинил ПТП, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, като с молба от 29.06.2018 г. е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която застрахователят не е определил обезщетение. Предвид изложеното счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция, като моли същата да бъде уважена в пълен размер.

Ответникът „Застрахователна компания „Л.И.““ АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на лекия автомобил, но оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач, механизма на ПТП и причинна връзка между инцидента и твърдените травматични увреждания. Твърди, че вина за настъпване на инцидента има и водача на лекия автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ****, в който се е намирал ищеца, тъй като в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е спрял по средата на пътното платно. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. Ф., който при удара не е бил с поставен обезопасителен колан.

Оспорва като прекомерен размера на претендираното обезщетение, както и началната дата, от която дължи лихва за забава.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от които е претърпял твърдените неимуществени вреди.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/22/118000231058, със срок на действие, считано от 11.01.2018 г. до 10.01.2019 г.

Според приетия като доказателство констативен протокол № К – 279 за ПТП с пострадали лица, изготвен от ОПП-СДВР от 29.04.2018 г., на същата дата е настъпил удар между лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № СА **** ХК, управляван от С.Г.Н., лек автомобил, марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ **** КВ, управляван от М. Й. К. и лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № Е **** МН, управляван от Г. М. Т.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че на 29.04.2018 г. около 00.05 ч. в гр. София л. а. марка „Ауди“, модел „А8“ се е движил по ул. „Околовръстен път“ с посока на 2 движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Климент Охридски“ и на около 250 м. след разклонението за кв. „Симеоново“, в района на автокъща „Авто клас“, участва в ПТП със спрелия вдясно на пътното платно лек автомобил „Киа Сеед“, с рег. № СВ **** КВ, с водач М. Й. К., като от удара лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № СВ **** КВ отскача и се удря в спрелия пред него лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № Е **** МН, управляван от Г. М. Т.. В протокола като пострадало лице под № 2 е отбелязан пътник в лек автомобил „Киа Сеед“, с рег. № СВ **** КВ – Р. Й. Ф..

По делото е приета като доказателство епикриза от престоя на Р. Й. Ф. във „Военномедицинска академия – МБАЛ София“. Ищецът е приет на 29.04.2018 г. и е изписан на 08.05.2018 г. В епикризата подробно са описани резултатите от направените изследвания и проведената терапия. Изписан е след подобрение на обективното му състояние, като му е указан щадящ режим и активна рехабилитация и е препоръчана консултация с офталмолог.

Назначена е медикаментозна терапия.

Съгласно приложените като доказателство по делото Амбулаторни листове за извършени прегледи в различни здравни заведения в периода 15.05.2018 г. – 19.02.2019 г., пострадалото лице е с установено мозъчно сътресение, контузия на главата и шията, с разстройство на зрението и двоен образ.

С Експертно решение № 0324 от 101/21.06.2019 г. от Медицински институт на МВР е установено, че Р. Ф. е с 40 % трайно намалена работоспособност за срок от две годни, като е насочен към ЛКК за трудоустрояване. На 24.06.2019 г. е издадено Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР, с което е предложено на ЦЕЛК-МВР трудоустрояване за срок от 6 месеца считано от 24.06.2019 г. Посочени са като противопоказания: тежък физически труд, покриване на нормативи за физическа подготовка, продължително натоварване на гръбначния стълб и горни крайници. Същото е утвърдено с протокол №110/4 от 02.07.2019 г.

Като доказателства по делото са приети и Протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум от 29.04.2018 г. и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.08.2021 г., образувано във връзка с процесното ПТП.

Разпитаната по делото свидетелка В.А. Ф.а, съпруга на Р. Ф., сочи, че след като е разбрала за катастрофата е отишла в болницата, за да види съпруга си. Установила е, че е много зле – със синини по лицето, сцепен нос, видимо неадекватен, пребледнял, доста подпухнал, оплаквал се е от болки в цялото тяло, говорил е несвързано и дори не я е познал.

Притеснявала се, че няма да познае и децата им, затова решила да не ги води в болницата.

Твърди, че го е посещавала всеки ден, носила снимки и разказвала семейни истории, за да му припомни за тях.

Докато е бил в болницата се е оказало, че не може да се ориентира, не може да става от леглото и има проблем със зрението - вижда раздвоено. Поставили му твърда яка, за да му обездвижат врата.

Свидетелката твърди, че като изписали пострадалия я информирали, че е в сравнително добро общо състояние. Оказало се, че не е така - не можел да направи повече от 10-15 крачки сам преди да спре да си почине и категорично отказвал да се качи в автомобил.

3

Наложило се с много увещания да го сложи на задната седалка, покрит с яке. Започвал да пищи, когато чуе клаксони или спирачки. Твърди, че и до ден днешен има проблем да се вози в автомобил.

След като ищецът бил изписан от болницата, за период около 8-9 месеца, заспивал много трудно, викал на сън, буйствал и изпитвал много сериозни болки. Лечението му продължило в домашни условия около година и половина, като през цялото време не спирал да ходи на изследвания при различни лекари. От болницата им обяснили, че състоянието му е нормално и трябва да мине време, за да се възстанови. Проблемите му се изразявали в болки в цялото тяло, слабост, лошо зрение, парализа на лявата ръка и липса на свободен ход, като и към настоящия момент твърди, че частично няма пълен заход.

В продължение на 5-6 месеца цялото семейство полагало постоянни грижи за него.

Тъй като периодът е съвпаднал с лятната ваканция, децата преживели целия ужас свързан с възстановяването на баща им. Ищецът имал сътресение на мозъка и проблем с краткотрайната памет, много често е избухвал и изливал гняв и словесна агресия към децата.

Стигнало се до там, че децата помолили майка си, да изгонят баща им, тъй като той не е техния баща.

Твърди, че съпругът й не е същия човек от преди катастрофата. Към настоящия момент все още ходи на рехабилитация за врата и за ръката, която поддържа сегашното му състояние, но не се очаква да има подобрение.

След около година и половина се е върнал на работа, но на друга длъжност. Не било възможно да се върне на същата, тъй като неговата работа е била свързана с автомобили, а той и към момента има проблем с качването в автомобил. Свидетелката споделя, че й се налага да вози цялото семейство, включително съпруга си до работа и обратно.

Според свидетелката всичко това определено се е отразило на семейните им взаимоотношения и трудно намерили път един към друг. Сочи, че е много избухлив, нетърпелив и изнервен. Имало е период, в който е мислел за самоубийство, тъй като се чувства непълноценен родител. Комуникирал е по-трудно, както със семейството си, така и с външния свят. Преди ПТП-то никога не е носил очила и никога не е имал проблем със зрението.

Твърди, че пострадалият получавал със забава изплащането на болничните, като липсата на средства също повлияло отрицателно върху отношенията им. Налагало се със заплатата на свидетелката да се издържа цялото семейство. Децата им живеели в лишения, защото трябвало да купуват медикаменти за пострадалия.

Според показанията на Свидетелят Г. М. Т., участник в процесното ПТП, заявява, че инцидентът се е случил в тъмната част на денонощието, в сухо време. Движел се от „Кауфланд“, в ж. к. „Студентски град“, като завил наляво към бул. „Симеоновско шосе“, в посока към ул. „Околовръстен път“. Когато започнал да се изкачва по пътя, патрулен автомобил със светлини и звуци го спрели. Техният автомобил е останал зад неговия на около метър и половина или два, в крайна дясна лента. Полицаите му поискали документите и му казали да изчака, а те отишли в патрулния автомобил. След няколко минути извикали свидетеля и му казали, че ще му съставят акт, а той казал, че ще го подпише без възражения.

4

Когато тръгнал да сяда в собствената си кола, патрулният автомобил я ударил отзад. След това видял, че лек автомобил „Ауди“, е ударил патрулния автомобил и вследствие на това патрулният автомобил ударил неговия.

Полицейските служители са били двама и към момента на удара са се намирали в патрулния автомобил. Свидетелят не помни дали сините светлини били изключени в момента на удара. Момчето, което предизвикало удара, и свидетелят излезли от автомобилите си, за да проверят състоянието на полицаите. Свидетелят не помни дали полицаят, който седял на пасажерското място е имал видими наранявания, и дали е бил в съзнание. Спомня си, че не е вадил пострадалите от полицейския автомобил, а чак когато пристигнали линейките ги преместили с носилки.