Решение № 1510 от 08.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1510 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502017 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260922/15.03.2022 г. по гр.д. № 1049/2021 г. на СГС, I-2 състав е осъдена А. С. Н. да заплати на Г. Д. Г. следните суми: 200 лева на основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди и 18.30 лева разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата над 200 лева до претендираните 30 000 лева.

И щ е ц ъ т Г. Д. Г. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Жалбоподателят поддържа, че решението на СГС е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и събраните по делото доказателства.

Поддържа, че съдът неправилно приел, че ищецът е претърпял вреди единствено вследствие сигнала на А. Н. срещу него, е отглеждал пчели без съответните разрешения. Поддържа, че при всичките 14 сигнала срещу него били извършвани фактически и правни действия по разследване, които завършили с констатации, че не са налице неправомерни действия на Г. Г.. Съдът пренебрегнал свидетелските показания на свидетелката К. относно това, как той е понесъл разследванията по всички сигнали срещу него, подадени от А. Н.. От всички събрани доказателства се установявала злоупотребата с права от страна на ответницата по всички сигнали и било крайно необосновано да се приеме противоправно поведение само при подаването на един от тях. Излага доводи и за силно занижаване размера на справедливото обезщетение, което се следва на ищеца от неправомерното поведение на ответницата. Абсурдно било приетото от съда, че щом страните са подавали редица сигнали един срещу друг, то те са развили устойчивост към тези си действия. Предвид горното моли да бъде отменено обжалваното решение в съответната част и искът му да бъде уважен изцяло.

1

Ответницата А. С. Н. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Г. Г. е твърдял в исковата си молба, че той и ответницата А. Н. са бивши съпрузи. След прекратяването на брака им, в периода 26.01.2016 г. – 25.01.2021 г. А. Н. подавала жалби срещу него до различни институции (прокуратура, НАП, МВР и др.), общо 14 на брой, подробно описани, които са приключили успешно за ищеца.

Твърди, че ответницата предприемала тези действия единствено, за да му навреди.

Ищецът е твърдял също, че вследствие производствата, образувани по подадените жалби започнал да не се чувства добре, изтощен е психически, трудно заспива, появило се е напрежение между него и жената, с която живее, уронено било доброто му имен сред колегите и съгражданите му. Тези действия на А. Н. се отразили и на професионалното развитие на Г. Г.. Той получил хиперТ.я, а съседите и колегите му говорели зад гърба му. Предвид посоченото ищецът е искал ответницата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени вследствие неправомерното поведение на ответницата, която злоупотребила с правата си при завеждането на описаните от него 14 сигнала, в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

А. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска.

Твърдяла е, че е упражнявала своето право на сигнали и жалби и не е имала за цел да увреди ищеца. Искала е искът му да бъде отхвърлен.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани са свидетели, а пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства, от които се установява следното:

На 26.01.2016 г. А. Н. е подала жалба до 06 РУ-СДВР за това, че Г. Г. не е спазил съдебно решене по гр. д. № 3165/2015 г. На 28.03.2016 г. материалите по преписката са били присъединени към пр. пр. 554/2016 г. на СРП (л. 134).

На 09.04.2016 г. СРС е постановил решение по гр. д. 3165/2015 г., с което е прекратил брака между А. Н. и Г. Г.. Съдът е предоставил родителските права на А. Н. и е определил режим на лични контакти на бащата с децата от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване (л. 1119).

На 03.09.2016 г., събота, А. Н. е подала второ заявление/сигнал в 06 РУ-СДВР срещу Г. Г.. В него тя е заявила, че той е взел децата в 9:00 часа, но не ги е върнал до 19:00 часа в същия ден, както е било постановено в решението на СРС за допускане на развода (л. 134 и л. 137). На 13.09.2016 г. Г. Г. е дал сведение за случилото се, като е посочил, че в решението си СРС е приел, че децата следва да преспиват при него (л.

2

139). В същия ден на Г. Г. е бил връчен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1-2 от Закона за МВР (ЗМВР), след което преписката е била прекратена (л. 141и л. 142).

На 15.11.2016 г. А. Н. е подала трети сигнал срещу Г. Г., но този път до Областна дирекция „Земеделие“ – София област. В него тя е заявила, че в имота си в село Елин Пелин Г. Г. е отглеждал кошери с пчели, които са били опасни за съседите му и малките деца, като нейното дете е било ужилено от пчели, докато е минавало покрай адреса. В сигнала си А. Н. е твърдяла още, че така Г. Г. е нарушавал разпоредби на Закона за пчеларството, произвеждал е и е продавал мед без да е имал сертификат за това и без да е плащал данъци (л. 265). На 22.11.2016 г. органите на ОС „Земеделие“ – Елин Пелин са извършили проверка в имота на Г. Г. и не са открили кошери за пчели.

Затова те са приели, че не е било извършено нарушение (л. 268). На 02.12.2016 г. А. Н. е била уведомена за това (л. 270-271).

На 05.12.2016 г. А. Н. е подала четвърти сигнал срещу Г. Г.. Тя го е подала в НАП, като отново е заявила, че в имота си в село Елин Пелин Г. Г. е отглеждал над 20 кошера с пчели, като за извършването на пчеларска дейност не е бил регистриран и не е плащал данъци и такси. В сигнала си тя е заявила още, че в същия имот той е съхранявал алкохол без бандерол с цел продажба (л. 164). Липсват доказателства какво е направила НАП по сигнала.

На 17.01.2017 г. служители на Агенция „Митници“ са извършили проверка и са установили, че в имота на Г. Г. не е имало акцизни стоки (л. 251-252).

От съдържанието на представения пред въззивната инстанция Протокол от проверка от 29.08.2017 г., извършена в периода 26.01.2017 г. до 29.08.2017 г. се установява, че тази проверка е извършена по подадения от А. Н. сигнал до НАП от 05.12.2016 г., като нарушения не са открити.

На 30.01.2018 г. А. Н. е подала сигнал до НАП срещу Т. Г.а, майка на Г. Г.. В сигнала А. Н. е заявила, че на 01.06.2016 г. майката на Г. Г. му е дарила 4 000 британски лири и е поискала от органите на НАП да проверят произхода на тези пари, защото майката е била безработна и инвалидизирана (л. 167). Липсват доказателства какво е направила НАП по сигнала.

На 02.02.2018 г. А. Н. е подала пети сигнал срещу Г. Г. до НАП и е поискала да се провери имало ли е несъответствие между доходите и реалното имущество на Г. Г. и Г. К., с която той е живеел на семейни начала (л. 177). От представения пред въззивната инстанция Протокол от проверка от 12.11.2018 г., извършена в периода 2303.2018 г. до 12.11.2018 г. се установява, че не са открити данъчни нарушения на Г.

Г..

На 25.07.2018 г. А. Н. е подала жалба до началника на 06 РУ-СДВР. Тя е заявила, че на 21.07.2018 г. Г. Г. е отишъл до дома заедно с двама полицаи от 06 РУ-СДВР.

През това време тя е била на работа, не е била предупредена, че той ще идва и, че е искал да вземе децата им. А. Н. е поискала от началника на 06 РУ-СДВР: да потърси служебна отговорност на полицаите за злоупотреба с власт; да задължи Г. Г. да подпише предупредителен протокол за това, че повече няма да се саморазправя с нея и децата им (л. 144-145). На 31.07.2018 г. Г. Г. е дал сведение по жалбата. В него той е заявил, че в 9:00 часа е позвънил на А. Н. няколко пъти по телефона, но тя не му е отговорила. Понеже той е нямал достъп до стаите, е позвънил на тел. 112 за съдействие от полицията (л. 146). В същия ден на Г. Г. е бил връчен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1-2 от ЗМВР да не влиза в конфликти и пререкания с А. Н., да разрешава спорните въпроси с нея по законния ред и да спазва режима на виждане с децата (л.

147). След това преписката е била прекратена (л. 148).

На 12.12.2018 г. А. Н. е подала сигнал до НАП, в който е заявила, че още не е 3 била получила отговор на предходните сигнали. Тя също е заявила, че Г. Г. и Г. К. са получавали доходи от отдаване под наем на апартамент и ателие, които не са декларирали. Тя също е заявила, че Г. Г. е търгувал с мед и пчелни продукти без необходимите разрешителни, и е работил като строител без съответните документи (л.

181-182). Липсват доказателства какъв е бил резултата от подадения сигнал.

На 17.07.2019 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство по преписки, образувани по жалби на А. Н. срещу Г. Г. за това, че той е набедявал А. Н. в извършването на престъпления. СРП е установила, че Г. Г. е подавал жалби до прокуратурата срещу А. Н., но е приела, че това не съставлявало престъпление (л. 274276). На 01.11.2019 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство по преписка, образувана по жалба на А. Н. срещу Г. Г. за това, че той се е явил да вземе детето им в ден, в който е нямал право, и е имал непристойно поведение. СРП е приела, че това не е съставлявало престъпление (л. 272-273).

На 25.11.2019 г. А. Н. е подала молба в СРС против Г. Г., по която е било образувано гр. д. № 67643/2019 г. С нея тя е искала от съда да наложи на Г. Г. мярка за защита от домашно насилие, защото той е подавал жалби и сигнали срещу нея (л. 6366). На 17.03.2020 г. СРС е постановил решение, с което е отхвърлил молбата на А. Н.

(л. 80).

На 08.06.2020 г. СРС е постановил присъда по н. ч. х. д. № 4 582/2019 г., с която е признал Г. Г. за виновен за това, че на 16.09.2019 г. е обидил и наклеветил А. Н. в телевизионното предаване „Съдебен спор“ по Нова ТВ (л. 81-82).

На 24.08.2020 г. А. Н. е подала сигнал до дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, с който тя е уведомявала, че Г. Г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал. 2 (обида), връзка с чл. 147, ал. 1 от НК (клевета). А. Н. е уведомявала също, че Г. Г. е бил осъден по друго дело за злоупотреба с права, защото е подавал жалби и сигнали. Тя е питала, дали е било допустимо осъдени лица да работят като служители на МВР и в съгласие с Етичния кодекс ли е било поведението на Г. Г.. А. Н. е искала да се провери и психическото и здравословното състояние на Г. Г. (заявлението, л. 186187). По този сигнал е било образувано дисциплинарно производство срещу Г. Г., в което е било изискано сведение от Г. Г. и той е дал такова (л. 192; л. 214-215). В дисциплинарното производство не са били установени дисциплинарни нарушения, извършени от Г. Г., и то е било прекратено (л. 223-226; л. 227-229).

На 07.04.2021 г. СГС е постановил присъда, с която е отменил присъдата на СРС, с която Г. Г. е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК (л. 91-104).