Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1831 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17945/2024
Вид
Решение № 1831
Подписан
20.04.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330117945 по описа за 2024 година

Предявени са субективносъединени искове по с правно основание чл.

422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от П. П. - ******* и М. Ц. - *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б, чрез юрисконсулт И. против А. Ш. с ЕГН:**********, с адрес гр. *******, общ. *******, ж.к. „******" бл.

****, вх.***ет. ***, ап. *** и М. Р. Т. с ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, общ.****, ж.к.,, *****" бл.***, вх. ***, ет. **, ап. ***, за признаване за установено, че ответника А. Ш. – дължи на ищеца сумата от 1047.78 евроглавница за периода от 5.2021 г. до 04.2023 г., 160.12 евро- лихва за периода 15.08.2022г. до 19.04.2024г., а за дялово разпределение – 6.63 евро- главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г., 1.49 евро- лихва за периода 16.07.2021 г. до 19.04.2024 г. и ответинка М. Р. Т. - Ш. – дължи 1047.78 евро- главница за периода от 5.2021 г. до 04.2023г., 160.12 евро- лихва за периода 15.08.2022 г. до 19.04.2024 г., а за дялово разпределение – 6.63 евро- главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г., 1.49 евро - лихва за периода 16.07.2021 г. до 19.04.2024г.

Притендират се разноски.

1

По делото е конституирано трето лице помагач на ищеца- „Нелбо“ АД, ЕИК 175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Хайдушка гора” № 58.

В исковата молба се твърди, че ищеца доставя на ответниците, които са собственици на заявения имот ТЕ. Отношенията се уреждат съгласно ОУ на дружеството доставчик. Сградата е етажна собственост. Дяловото разпределението на ТЕ се извършва от „Нелбо“ АД. За периода 01.05.2021 г. 30.04.2023 г. са издадени общи фактури № ******/*******г. и № *****/***** г., за суми от 361.66 лева без ДДС, представляваща общ сбор на сума, претендирана за ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота и за ТЕ, отдадена от сградна инсталация. По периоди стойностите са както следва: за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. общо 145.61 лв.; за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. - 216.05 лв. Общата стойност на ТЕ, отдадена за БГВ е в размер на 2985.37 лева без ДДС както следва: за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. 1504.21 лв. и за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. - 1481.16 лв. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК – ч.г.д. № 10543/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив. Постъпило е възражение.

В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете.

Отричат притежанието на жилище в бл. *** гр. ****, общ.****, ж.к.,,******".

Посочват, че притежаваното от тях жилище е в друг блок-***в същия комплекс. Оспорват ползването и съответно доставянето на ТЕ за отопление и БГВ в имота им в заявения период, тъй като същите не са живели там.

Твърдят, че в имота няма отоплителни тела. На 17.09.2012 год. ********* е съставил протокол за демонтажа им. Ищеца е уведомен с молба от 14.11.2024 г. Не оспорват дължимостта на отдадената от сградната инсталация ТЕ.

Оспорва се авторството на поставените подписи на талони за отчет на 08.05.2022 г.; 13.05.2023 г. 11.2016 г. Твърдят изтекла давност за задълженията за периода 01.05.2021-12.07.2021г.

В предоставения срок за отговор третото лице „Нелбо“ АД заявява становище, в което посочва, че във вътрешната инсталация за процесния имот в периода липсат присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори и е налице един индивидуален водомер за топла вода.

Клиентът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация и 2 количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването на изразходените кубически метра топла вода. Количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация се определя по емпиричен път, съгласно изискванията в законовите нормативи, действащи към съответните моменти. При направата на изравнителна сметка на абонатната станция за съответните отчетни периоди, включени в процесния, дяла за топла вода е изчислен на база брой потребители-трима, поради констатацията за липса на пластмасова пломба на входящ холендър при посещението на представител на Нелбо АД на 30.05.2020г. и липсата на официална информация за поставяне на нова до 17.07.2024 г. На 17.07.2024 г. е извършена подмяна на водомер за топла вода с номер ******и показание 410 куб. м, с нов такъв и в документа е записано и клиента се е подписал, че липсва пластмасова пломба на входящ холендър за стария водомер. На талона от 30.05.2020 г. фигурира същия номер на водомер за топла вода с констатация, че липсва пластмасова пломба и клиента отново е поставил подписа си за съгласие със записаната информация. Броя потребители - трима на топла вода в процесния апартамент е определен от талон за отчет от 11.05.2016г., в който е нанесено, че има наличие на консумация на топла вода и е посочено от колко потребителя.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи-*******, *******, дело *******; писмо от *****, договор от *******; договор от *******; е видно, че ответниците са придобили през ****. собствеността върху недвижим имот*****в гр. *****в ж.к.,,******"; бл. **** съответствщ на бл. ****. След проведено общо събрание на етажната собственост на 13.09.2002 г. за топлинен счетоводител на сградата е избрано дружество *******, с което е сключен договор. На ******* е сключен нов договор с „Нелбо“ АД за извършване на дялово разпределение на ТЕ в сградата, в която се намира имота на ответниците.

От представените ОУ; фактури(лист 15-17 от делото) и справка от 19.04.2024 г.; изравнителна сметка; изравнителна справка; протоколи; талон за пломбиране(лист 87-93 от делото); констативен протокол от ****г.(лист 24 от 3 ч. г. д. 10543/24 г. на ПРС) е видно, че за периода 01.05.2021 г. -30.04.2023 г. за имота е определено от ищеца задължение за консумирана ТЕ за отопление и подгряване на топла вода в общ размер от 3849,72 лв. Уредите за ползване на ТЕ за отопление са отстранени към 17.09.2012 г. От топлинния счетоводител е подадена информация за определено задължение за периода в размер от 1715,99 лв. без ДДС формирано от топла вода-1499,94 лв. без ДДС и отопление-енергия отдаден от сградната инсталация-216,05 лв. без ДДС.

Задължението за ползвана ТЕ за подгряване на топла вода е определено след съставяни протоколи на 11.05.2016 г.; 30.05.2020 г.; 08.05.2022 г. ; 13.05.2023 г. и пломбиране на водомера на 17.07.2024 г., в които е констатирано наличие на непломбиран водомер за топла вода в имота в периода 30.05.2020 г.- 13.05.2023 г. с променящи се показания, събрани данни за три живущи лица без указване на имената на лицето дало информацията.

От приложеното гр. д. 10543/2024 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявление на 02.05.2024 г. и се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжниците, срещу която в срок е постъпило възражение от последните.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя – ищец „Топлофикация София“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съобразно установените факти от събраните писмени доказателства съдът намира за доказано, че ответниците са съсобственици при равни права на заявени недвижим жилищен имот, за който се притендира от ищеца да са доставяни услугите, в рамките на периода на формиране на задълженията 01.05.2021 г. -30.04.2023 г., поради придобиването му от тях през 2001 г.

Поради това и те се явяват клиенти на дружеството и потребители на предоставяните услуги по снабдяване с ТЕ, чиито отношения се регулират от 4 приетите и оповестени ОУ, както и задължение за стойността им.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени документи изходящи от ищеца и третото лице-„Нелбо“ АД се доказва, че част от определеното задължение от 3849,72 лв. за имота касае стойност на доставена ТЕ за отопление-361,48 лв. без ДДС, формирана от разпределение на ТЕ отдадена от сградната инсталация, тъй като отоплителните тела са премахнати в имота преди отчетния период, а останалата от 2985,37 лв. без ДДС-за подгряване на вода.

Спора се корени в наличието на основание за начисляване на задължение за БГВ за периода и определяне на размер и стойност на същото в притендираната от ищеца сума.

Изхождайки от установените факти за наличие на монтирано в имота измервателно устройство за потребена топла вода в разглеждания период, което не е било надлежно пломбирано от контролния орган, факт, който не се сочи от ищеца и не се оспорва от ответниците, съдът намира, че за определяне на потреблението в този период е необходимо да се приложи НАРЕДБА № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката (ДВ.бр.25 от 20.03.2020 г.). Съгласно чл. 52 от същата разпределението на ТЕ за БГВ между клиентите в сгради-етажна собственос се осъществява чрез общ водомер за студена вода монтиран пред подгревателя за БГВ и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за БГВ към имотите на клиентити. Същите трябва да бъдат одобрени, сертифицирани, маркирани и преминали техническа проверка от съответните компетентни органи. При липса на измервателно средство, констатирана повреда или несъответствие с одобрените и сертифицирани такива, както и изтекъл срок на метрологична проверка, абоната следва да бъде предупреден от контролния орган за това и при неотстраняване на несъответствието потреблението му се определя чрез прилагане на правилата на чл.69,ал.2,т.2 и/или на т.7.3.3 от приложението към чл.61, ал.1. Същите налагат начисляване н а разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие при липса на индивидуален водомер; повреден или неотговарящ на изискванията, както и при липса или нарушена пломба.

Доколкото в процесния случай не се твърди наличния водомер да не е отговарял на одобрените и сертифицирани такива, както и да е с изтекъл срок 5 на проверка съдът намира, че основание за служебно начисляване на потребление се явява факта на липса на поставена пломба от контролния орган при монтажа на същия. Ето защо съдът намира за доказано основанието за начина на определяне на задължението.

По отношение размера на същото съдът намира, че по делото не са доказани факти касаещи неговото определяне, защото не е установено безспорно дали имота е обитаван в заявения период и от колко живущи. В тази насока следва да се отбележи, че ищеца в тежест, на когото стои доказването на това обстоятелство е ангажирал писмени доказателства-протокол за извършена проверка от 11.05.2016 г. без данни за лицето дало информацията и положило подписа, който се оспорва от ответниците. В тази връзка на основание чл. 193 ал. 3 от ГПК ищеца, който дължи да докаже, че дадената информация изхожда от собствениците или упълномощено от тях лице, не установи авторството на подписа в документа, което има отношение към надежността на информацията, поради което съдът намира за недоказан размера на начисленото задължение за потребена БГВ.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за притендираната главница от всяка от страните са основателни и следва да се уважат до размерите от 216,89 лв. с ДДС или 110,89 евро, като за разликата над тях до размера на притенциите от по 1047.78 евро да се отхвърлят.