Определение № 2822 от 06.03.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2822

Варна, 06.03.2026 г.

Административният съд - Варна - XII състав, в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева административно дело № 673/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Образувано по жалба на П. Ю. Ж. от гр.Варна, подадена чрез адвокат Д., с посочен съдебен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0460-000071/18.02.2026г. издадена от началник на Пето РУ към ОДМВР Варна. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се претендира нейната отмяна. С жалбата е отправено искане за спиране на предварителното й изпълнение на основание чл.166 ал.2 от АПК.

Жалбоподателката твърди, че предварителното изпълнение на наложената с процесната заповед административна мярка е допуснато при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на принципа за съразмерност. Счита, че са налице предпоставките, поради които съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение, тъй като тази мярка може да й причини значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, както за нея, така и за семейството й. Прилага трудов договор, от който се установява, че е назначена на длъжност в Уча.Се ЕООД като „Мениджър проекти“, изискваща посещаване на различни училища на територията на гр.Варна, които служителят следва да осъществява с личния си автомобил, договор за наем, справка ГФ, от която се установява, че са предприети действия за осигуряване наличие на валидна застраховка "ГО" за конкретното МПС с начална дата 23.02.2026г. и срок на валидност до 22.02.2027г.

Ответната страна с изпращане на административната преписка не изразява становище по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0460-000071/18.02.2026г. издадена от началник на Пето РУ към ОДМВР Варна се установява, че на основание чл.171, т.1, б. з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 6 месеца. Посочено е, че на 18.02.2026г. бил съставил АУАН серия „GA“ с бланков № 1270649/18.02.2026г. против П. Ю. Ж. с [ЛНЧ] за нарушение по чл.140,ал.1, пр.1 от ЗДвП за това, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно регистрацията на лек автомобил Нисан Кашкай с рег.№В0845ХВ е била прекратена на 06.05.2025г., поради липса на сключена Застраховка “Гражданска отговорност“.

От представените с искането за спиране доказателства се установява, че собственикът на л.а. е сключил застрахователна полица за лек автомобил Нисан Кашкай с рег.№В0845ХВ за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с начално действие 23.02.2026 г. и срок на валидност до 23:59 часа на 22.02.2027 г. От приложените с жалбата доказателства се претендира, че предварителното изпълнение на заповедта препятства изпълнение на личните и служебните ежедневни задължения на жалбоподателката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса, но не повече от 6 месеца, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателката твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятствана да осъществява лични и служебни ангажименти, които се свеждат до работата й на територията на гр.Варна като Мениджър проекти в Уча.Се ЕООД и евентуално прекратяване на трудовите й правоотношения с работодателя предвид невъзможността да изпълнява служебните задължения при липсата на СУМПС.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид представените доказателства, че жалбоподателката при изпълнение на служебните си задължения в различни части на града, без използване на автомобил представлява затруднение за нея. Същата работи по трудово правоотношение в „Уча.Се“ ЕОД, предполагащо при изпълнение на служебните задължения посещаване и на различни учебни заведения находящи се в различни части на гр.Варна, Безспорно е и че нарушението е отстранено след откриването му, видно и от приложените доказателства.

Видно от доказателствата по делото, искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено и с доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр.2 АПК, а именно – служебно възстановяване на регистрацията на автомобила.

Визираните последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителката в искането си, са нови по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на упражняване на трудови функции.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважено.

Към жалбата с искането не са приложени доказателства за платена държавна такса в размер на 5, 11 евро от жалбоподателката по сметка на Административен съд-Варна, поради което следва да бъде осъдена да ги заплати.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0460-000071/18.02.2026г. издадена от началник на Пето РУ към ОДМВР Варна.

ОСЪЖДА П. Ю. Ж. с [ЛНЧ], гр. Варна да заплати сумата в размер на 5,11 евро по сметка на Административен съд-Варна за държавни такси.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

Съдия: