Решение № 5285 от 25.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5285 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241100506119 по описа за 2024 година

I. Твърдения и искания

1. На жалбоподателя

[1] На 01.04.2024 г. ЗАД „А.“ АД (А.) е подал частна жалба, с която е обжалвал постановление на ЧСИ Р.М. от 08.02.2024 г. по изп. дело 20237900402779. С него ЧСИ М. е отказала да намали: адвокатското възнаграждение на взискателя от 7 625,00 лева на 200,00 лева; пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, дължима на ЧСИ М..

[2] А. твърди, че на взискателя се дължи 200,00 лева възнаграждение за адвокат единствено за подаване на молба за образуване на изп. дело, понеже по изп. дело не са били извършвани други изп. действия освен подаването на молбата за образуване на изп. дело. А. също заявява, че ЧСИ М. е включила адвокатското възнаграждение на взискателя в основата за определяне на 1 пропорционалната такса, което не е трябвало да прави. Затова А. моли съда да отмени обжалваното постановление и намали адвокатското възнаграждение за взискателя и пропорционалната такса (жалбата, л. 6-8 от делото на СГС).

2. На ЧСИ

[3] ЧСИ М. е заявила, че жалбата е неоснователна, тъй като на взискателя в случая се дължи адвокатско възнаграждение за подаване на молба за образуване на изп. дело и за защита в изп. дело, понеже А. не е платил в срока за доброволно изпълнение и адвокатът на взискателя е поискал налагането на запор. Адвокатското възнаграждение се дължи предвид материалния интерес по изп. дело от 270 567,48 лева. Затова ЧСИ М. моли съда да потвърди обжалваното постановление (мотивите, л. 3-4 от делото на СГС).

3. На взискателя

[4] Взискателят не е изразил становище по жалбата.

II. Обстоятелства, които съдът установява

[5] На 01.12.2023 г. СРС е издал в полза на Д.Д. срещу А. изпълнителен лист за: 115 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга плюс законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане;

90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания плюс законната лихва от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане (изп. лист, л. 2 от изп. дело). В същия ден чрез адвокат Т.Х. Д.Д. е подала до ЧСИ Р.М. молба за образуване на изп. дело по изп. лист (л. 1 от изп. дело). Д.Д. е заплатила на адвокат Х. 200,00 лева възнаграждение (договора, л. 4 от изп. дело).

[6] В същия ден, 01.12.2023 г. А. е получил покана за доброволно 2 изпълнение на:

- 150 000,00 и 90 000,00 лева главница;

- 36 474,36 лева законна лихва върху 150 000,00 лева и 28 370,15 лева законна лхва върху 90 000,00 лева;

- 200,00 лева адвокатско възнаграждение;

- 96,00 лева обикновени такси за ЧСИ и 10 345,08 лева пропорционална такса за ЧСИ за изпълнение на парично вземане (поканата, л. 5 от изп. дело).

[7] А. не е платил в срока за доброволно изпълнение. Затова на 20.12.2023 г. Д.Д. чрез адвокат Т.Х. е поискала от ЧСИ М. да наложи запор на банкови сметки на А., като ú присъди и още 7 625,00 лева адвокатско възнаграждение, което е била заплатила (молбата, л. 6; договора, л. 8 от изп. дело). На 20.12.2023 г. ЧСИ М. е уведомила А., че следва да заплати още 7 625,00 лева адвокатско възнаграждение и 288,96 лева такса за ЧСИ по т. 26 от Тарифата за ЧСИ (съобщението, л. 9 от изп. дело). В същия ден ЧСИ М. е наложила запор върху сметки на А. в „ЦКБ“ АД (съобщението, л. 10 от изп. дело).

[8] На 22.12.2023 г. А. е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса за ЧСИ М. по т. 26 от Тарифата (възражението, л. 14-16; пощенския плик, л. 18 от изп. дело). Д.Д. е възразила (отговора, л. 19 от изп. дело). На 08.02.2024 г. ЧСИ М. е отказала да намали адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 от Тарифата за ЧСИ (постановлението, л. 20 от изп. дело).

III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда

[9] Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).

3

[10] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е частично основателна.

[11] Съдът установява, че взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че в случая се дължи както адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, въпреки че длъжникът е сигурен платец. Това е така, защото длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение.

Определеното от ЧСИ М. адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

[12] В основата за определяне на таксата по т. 26 от Тарифата се включват обаче, само сумите по изпълнителния лист. Затова в случая не са дължими на ЧСИ М. 288,96 лева такса по т. 26 от Тарифата за ЧСИ, които ЧСИ М. е начислила върху 7 625,00 лева адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът отменя обжалваното постановление в частта му за таксата по т. 26 от Тарифата. В настоящото производство на страните не се дължат разноски.

Ето защо съдът

РЕШИ:

[13] ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ Р.М. от 08.02.2024 г. по изп. дело 20237900402779 в частта му относно адвокатското възнаграждение, което се дължи на взискателя.

[14] ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ Р.М. от 08.02.2024 г. по изп. дело 20237900402779 по отношение на 288,96 лева такса за ЧСИ М. по т. 26 от Тарифата за ЧСИ. Тази такса от 288,96 лева не се дължи на ЧСИ М..

[15] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5