Решение № 3614 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3614 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110148299 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против Р. И. Д., М. Д. П. и Е. Д. П. с искане да бъде установено, че дължат на топлофикационното дружество сумите: за Р. И. Д. сумата от 6312,85 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 1286,93 лева – законна лихва за забава от 15.09.2023г. до 19.09.2025г., както и сумата от 36,60 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и сумата от 9,68 лева- мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.10.2022 г. до 19.09.2025 г.; за М. Д. П. сумата от 1578,20 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 321,74 лева – законна лихва за забава от 15.09.2023г. до 19.09.2025г., както и сумата от 9,16 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и сумата от 2,44 лева- мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.10.2022 г. до 19.09.2025 г.; за Е. Д. П. сумата от 1578,20 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 321,74 лева – законна лихва за забава от 15.09.2023г. до 19.09.2025г., както и сумата от 9,16 лева – главница за дялово разпределение 1 за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и сумата от 2,44 лева- мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.10.2022 г. до 19.09.2025 г. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговор, с който оспорват исковата молба. Не оспорват наличието на облигационна връзка между страните. Не оспорват доставката на топлинна енергия, но оспорват техническите елементи на при определяне размера на исковете. Правят възражение за изтекла погасителна давност, твърдят плащане.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите 2 съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Между страните не се спори факта, че ответниците имат качеството „потребители“ спрямо ищеца и между тях е налице договор за продажба на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

3

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.

Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

По делото беше прието неоспорено от ответниците заключение на СТЕ. От него се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота на стойност 6364,11 лева, за сградна инсталация в размер на 545,36 лева и за битово горещо водоснабдяване в размер на 2542,33 лева, или обща стойност 9451,80 лева. Вещото лице също така е посетило процесния апартамент и е установило, че в сградата, в която той се намира, е изградена двукръгова отоплителна инсталация с долно подаване и за двата кръга. От партера до девети етаж включително е първи кръг, а от десети етаж нагоре – втори кръг. През апартаментите на девети етаж тръбопроводите за втори кръг преминават въздушно, хоризонтално под таваните през всички помещения в имота. В процесния апартамент тръпопроводите са скрити в декоративен канал. През лятото на 2025 г. е направен ремонт и нова изолация на всички тръби, видна към момента на експертизата. За процесния период тръбите не са били изолирани с изолация, която да отговаря на стандартите за отоплителни тръбопроводи.

По делото също така беше приет препис от Протокол от 23.03.2019 г. (л. 67 от делото), от който се установява, че радиаторите в процесния апартамент са демонтирани. От тях не е премахната топлинната изолация на тръбите и същите не се ползват за отопление.

След анализ на доказателствената съвкупност, съдът намира за доказан по делото факта, че преминаващите под тавана на имота тръби, са служели за топлоподаване не на процесния имот, а на втория, горен кръг от двукръговата отоплителна инсталация. Процесният апартамент е на деветия етаж, т.е. би бил част от долния отоплителен кръг – това обстоятелство не се спори и между страните. В експертизата вещото лице изрично е посочило, че и за двата кръга, топлоподаването е долно. Т.е. противоречи на функционалната логика тръби, които са разположени в тавана на даден апартамент да служат за неговото отопление, при условие, че системата за отопление е с долно подаване. С оглед тези съждения и като съобрази факта, че в процесния апартамент радиаторите са демонтирани, настоящият състав счита, че тези тръби не са част от отоплителната система за този апартамент, а от отоплителната система на всички апартаменти от горния, втори кръг на двукръговата система. Поради това каквато и да е била оттадената топлинна енергия от тези тръби, тя следва да се счита за оттадена от сградна инсталация, а не за отопление на самия имот. Обстоятелството дали изолацията на тръбите е била налице, е ирелевантно в случая, именно поради определянето на тази енергия, като отдЕ. от сградна инсталация. От приетата 4 по делото експертиза се установява, че сумата за отопление на имота възлиза на 6364,11 лева, които настоящият състав счита за недължими. Дължими са останали сумата от 545,36 лева – сградна инсталация и сумата от 2542,33 лева – битово горещо водоснабдяване.