Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 472 от 11.08.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 280/2026
Вид
Определение № 472
Подписан
11.08.2026
В сила
11.08.2026
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал.2, т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. Разград, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500280 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЕАД Е. И., пълномощник на Т. Г. срещу Определение № 546/02.06.2026 г. по гр.д. № 1772/2025 г. по описа на РС-Разград, с което съдът е оставил без уважение направено искане от жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 199/07.04.2026 г. в частта му за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласие с възприетата от първия съд ниска правна и фактическа сложност на делото, което е довело до определяне на адвокатското възнаграждение под минимума определен с наредба за адвокатските възнаграждения.

Изтъква, че при определяне на дължимата за разглеждане на иска държавна такса липсва критерии за нейния размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото, поради което счита, че при определяне на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА също не следва да се прилага. Сочи се още, че единственият обективен критерий за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение е цената на иска. Посочва, че наредбата за адвокатските възнаграждения за извършена адвокатска работа няма обвързващ характер за съда, но същата следва да служи като ориентир при служебното определяне на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, като присъждането на твърде ниски възнаграждения ще възпрепятства правото на защита на лицата, които не разполагат с достатъчно финансови възможности.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА към минималния размер по Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа.

В законоустановения срок насрещната по жалбата страна – “Стик -кредит“ АД е подала отговор на частната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. На първо място се изтъква, че по делото е следвало не само да се редуцира 1 определеното адвокатско възнаграждение, но и да бъде изцяло отхвърлено, доколкото представеният по делото договор за правна защита и съдействие не е индивидуализиран и в хода на производството не се е установило по безспорен начин, че между страните са налице близки отношения или че доверителят е друг юрист. Твърди се за злоупотреба с процесуални права, доколкото не е доказано близкото отношение между предоставилия безплатна правна помощ адвокат и неговия клиент. В условията на евентуалност се излага становище, че първият съд е определил правилно дължимото адвокатско възнаграждение под минимума. В обобщение моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на проверка по реда на Глава XXI и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1772/2025 г. по описа на РС – Разград е образувано по подадена искова молба от Т. С. Г., чрез пълномощник против „Стик - кредит“ АД, с която са били предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 970294, сключен между ищеца и „Стик - кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и добрите нрави и осъждане на ответника да заплати на ищцата заплатените без основание съответни суми.

С Решение № 199/06.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1772/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено в отношенията между ищеца и ответното дружество, че сключения между тях Договор за кредит № 970294 е недействителен. Със същото решение съдът на основание чл. 55 от ЗЗД е осъдил ответното дружество да заплати на Т. Г. сумата от 371,20 евро като платена без основание. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството в размер на 25,56 евро. Осъдил е „Стик - кредит“ АД да заплати на ЕАД Е. Г. И., в качеството на процесуален представител на ищеца, оказал безплатна адвокатска правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от 120 евро с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Недоволен от постановеното по делото решение в частта му за разноските, предоставилият на ищеца безплатна правна помощ адвокат е подал искане по реда на чл.

248 от ГПК за неговото изменение. Съдът със свое определение № 546/02.06.2026 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение искането на ЕАД Е.

И., ЕИК 180978004 за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. За да постанови атакувания съдебен акт контролираният съд е преценил, че разгледаното дело не се отличава с правна и фактическа сложност, подадената искова молба е била кратка и бланкетна /идентична с подобни, подадени от същия адвокат и от името на същия ищец/, отправеното възражение за нищожност на договора за кредит също е било 2 общо и без никаква конкретика, делото е било разгледано в две открити съдебни заседания, като причина за второто е поведението на ищеца, който не е заявил възраженията си за нищожност в първоначалната искова молба, въпреки че сключването на договора му е било известно, и в двете съдебни заседания не се е явил процесуалния представител на ищеца.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна въззивна жалба, въз основа на която е образувано и производството по настоящото дело.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към определението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 278, ал. 4 във вр. с. чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното:

След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение.

Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

Като е определил възнаграждението на адвоката в посочения размер, районният съд е процедирал в съответствие със закона. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу един ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на ВКС, II т.о. При съобразяване с горната практика, настоящият случай попада в хипотезата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който минималното адв.възнаграждение в случая при обща цена на иска от 780,55 евро се определя в размер на 231,44 евро без ДДС, съответно 277,73 евро с вкл. ДДС. Следователно определеното от районния съд възнаграждение за адвокат в размер 120 евро с вкл. ДДС е под минималния размер, определен в наредбата. Определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност, защитавания материален интерес и извършената от адвоката работа по делото, съгл. изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Двата иска произтичат от един и същ юридически факт. По делото са проведени две съдебни заседания /първото отложено по вина на ищеца/ без явяване на ищеца или неговият повереник, без процесуални усложнения. Наред с това по въпроса обуславящ основателността на главния иск е налице многобройна и последователна съдебна практика.

С оглед на изложеното се налага извод, че процесният спор не се отличава с висока правна или фактическа сложност. Като се вземе предвид и ниският материален интерес, съдът приема, че обосновано е намалено адвокатското възнаграждение до размера на 120 евро с вкл. ДДС. След постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22 е формираната трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно която нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г., но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима. При определяне на адвокатско възнаграждение по чл.

3

38, ал. 1 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна без значение е дали в случая от ответника е било направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. /Определение № 534 от 19.02.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 136/2025 г., II т. о., ТК, Определение № 1285 от 27.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2713/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 4 от 5.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3214/2025 г., IV г. о., ГК и др./

По възражението за невъзможност да се установи дали представеният пред районния съд договор за правна защита е относим конкретно към осъществяване на процесуална защита на ищеца по гр.д. № 1772/2025г. на РРС, съдът приема следното: по делото е представено пълномощно от Т. Г. в полза на Еднолично адв.дружество Е. И. с предмет процесуално представителство по гражданско дело пред РС Разград.

Пълномощното не е оспорено от ответника – сега жалбоподател. От неговото съдържание се налага извод, че адвокатското дружество в лицето на адв.Е. И. е надлежно упълномощено от ищеца да осъществи процесуално представителство в настоящото съдебно производство.

Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство. От друга страна, представен е и договор за правна защита с отбелязване, че представителството е безплатно на осн. чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Този договор по своята същност е неформален – писмената форма е за доказване, но не и за действителност. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36 ал.1 ЗА, независимо дали между него и клиента е съставен или не писмен договор. Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписалите го страни не са в договорни отношения.

Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и писа на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. При това положение възражението на ответника по жалбата, че не се дължи възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, тъй като по делото не е установено по безспорен начин, че между адвоката и неговия клиент са налице близки отношения или че доверителят по договора е друг юрист се приема за неоснователно. Представената по делото съдебна практика е неотносима към настоящия случай, доколкото по делото не са налице доказателства за злоупотреба с права от страна на адвоката предоставил безплатна правна помощ.

По изложените съображения определението на Районен съд – Разград се явява правилно и законосъобразно, като подадената срещу него частна въззивна жалба следва да се остави без уважение.

Предвид горното, Разградският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕАД Е. И., Булстат 180978004, представлявана от адв. Е. И. - пълномощник на Т. Г. против Определение № 546/02.06.2026 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК по гр.д. № 1772/2025 г. по описа на Районен съд - Разград, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото Решение № 199/07.04.2026 г. в частта му за разноските.