Решение № 6453 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6453 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110148179 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Сираков“ ЕООД, ЕИК 175286470, със седалище и адрес на управление село Л., общ СТ, ул. Г № **, срещу В. И. З., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 220, ал.2 КТ, вр с чл. 86 ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1439,08 евро (2 799 лева), представляваща обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие, както и сумата 165,64 евро (322,16 лева), представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2024г. до 01.10.2025г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор на 14.10.2024г., в който бил уговорен размер на трудовото възнаграждение – 933 лева, срок за изпитване – 6 месеца в полза на работодателя, срок на предизвестие на прекратяване на трудовия договор от страна на работника в срока на изпитание – 3 месеца. Сочи, че на 16.10.2024г. ответникът е подал молба за прекратяване на трудовия договор по негова инициатива без предизвестие, считано от същата дата. Със заповед № ******г. трудовото правоотношение били прекратено на основание чл. 326, т. 1 КТ, като заповедта била връчена на ответника на 23.10.2024г. С оглед прекратяване на трудовия договор по този ред ответникът следвало да плати обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено тримесечно предизвестие съгласно трудовия договор, в размер на три месечни заплати по 933 лв. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Сочи, че съгласно подписания договор, работникът е следвало да постъпи на работа в срок от 5 работни дни от подписването му, като 1 страните се уговорили това да се случи на 16.10.2024г. Твърди,че на посочения ден не му били връчени нито длъжностната характеристика, нито копие от вписването на началото на трудовото правоотношение на основание чл. 62, ал.3 КТ, но същите не са му връчени. Сочи, че е получил единствено Инструкция, съгласно която ответникът като шофьор поемал лично отговорност както за камиона, така и за товара, което той изрично отказал.

Оспорва да е подписвал документ за встъпване в длъжност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

От представения по делото трудов договор от 14.10.2024г. се установява, че на 14.10.2024г. страните по делото са встъпили като страни по трудово правоотношение, по силата на което ответникът като служител се е задължил да престира работната си сила в полза на ищеца като работодател, а последният се е задължил да заплаща основно месечно възнаграждение в размер на 933 лева, платимо до 30- о число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. В чл. 4, б. „а“ от трудовия договор страните са уговорили 6 – месечен срок за изпитване в полза на работодателя, а в чл. 4, б. „г“ от трудовия договор са се съгласили, че „в случай на прекратяване на договора след изтичане на срока на изпитване срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 3 (три) месеца за всяка от страните“. Съгласно изричното отбелязване в писменото съглашение служителят е следвало да постъпи на работа в 5-дневен срок от сключване на договора.

Съгласно съдебната практика законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и работника или служителя, или издадената от работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или служителя. Началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя. Когато не е уговорено нищо относно началото на изпълнението на трудовия договор се прилага разпоредбата на чл. 63, ал.3, изр. 1 КТ. Страните могат да уговорят срок, в който след сключването на трудовия договор работникът или служителя ще постъпи на работа, като посочат точно датата на постъпване или определят времето, след което работникът или служителят ще постъпи на работа.Така уговорен този срок е задължителен за тях. Ако работникът или служителят не спази срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателят до изтичането на срока.

Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява 2 писмено, чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването. Удостоверяване на началото на изпълнението е от значение, тъй като от този момент за работника или служителя възникват важни права, като правото на трудово възнаграждение, признаване на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения, осигуряването на работника и служителя. / Решение № 156 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2011 г., III г. о., ГК/

Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по чл. 63, ал. 1 КТ (екземпляр от трудовия договор и справка подадено уведомление до ТП на НАП), освен ако страните са уговорили друг срок – чл. 63, ал. 3 КТ. В процесния трудов договор е отбелязано, че работникът/служителят се задължава да постъпи на работа в срок до 5 дни от сключване на договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че макар трудовият договор да е подписан на 14.10.2024 г., ответникът не е постъпил на работа в уговорения срок – няма представен акт за встъпване в длъжност или друго отбелязване. Не са представени и други писмени доказателства, които да удостоверяват, че ищецът е започнал изпълнението на уговорените с ответника трудови задължения . Установява се единствено, че на 16.10.2024г. ответникът е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение.

Страните и не спорят, че работникът не е започнал изпълнение на трудовия договор.

При тези данни съдът приема, че не е налице възникнало трудово правоотношение между страните, а само подписан, но неизпълнен трудов договор. При липса на възникнало трудово правоотношение не възникват и произтичащите от него права и задължения, включително задължение за отправяне и спазване на предизвестие при прекратяване. Следователно, не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.

220, ал. 1 КТ, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

В допълнение, дори да се приеме, че трудовото правоотношение е възникнало, то съдът отново намира искът за неоснователен поради следното:

С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ, законодателят е уредил потестативното право на работника/служителя едностранно да прекрати трудовото правоотношение, без значение на мотива за същото, като отправи писмено предизвестие до работодателя. От представената по делото молба, депозирана от ответника пред работодателвя, се установява, че същият е заявил:„моля да бъда освободен по взаимно съгласие от заемана от мен длъжност „шофьор“,считано от 16.10.2024 г. 13:45, без предизвестие“.

Съдът приема, че това изявление представлява предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. От доказателствата по делото се установява, че работодателят е прекратил правоотношението, считано именно от посочената в молбата дата, без да изисква отработване на предизвестие. Това поведение следва да се квалифицира като приемане на направеното предложение, осъществено чрез конклудентни действия. Съгласно трайната съдебна 3 практика, приемането на предложението за прекратяване по взаимно съгласие може да бъде извършено и чрез действия, от които несъмнено се установява съгласие за прекратяване при предложените условия. Обстоятелството, че в издадената заповед е посочено основание чл. 326 КТ, не е обвързващо за съда, който следва да изследва действителната воля на страните и фактическите обстоятелства.

При така установеното, съдът приема, че прекратяването следва да се квалифицира като извършено по взаимно съгласие – чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В този случай не възниква задължение за предизвестие, поради което не е налице и неизпълнение на такова задължение. Следователно, дори да се приеме, че трудовото правоотношение е възникнало, обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ не се дължи.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски. Съдът, след като се запозна с материалите по делото и представения от страната с Договор за правна помощ и съдействие, намира искането за присъждане на адвокатски хонорар за неоснователно по следните съображения: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Страната трябва да докаже, че разходът е реално извършен. В представения договор не е уточнено дали възнаграждението ще бъде издължено в брой или по банков път. По делото не са представени нито банково преводно нареждане (в случай на безкасово плащане), нито разписка или приходен касов ордер (в случай на плащане в брой). Предвид това съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Сираков“ ЕООД, ЕИК 175286470, със седалище и адрес на управление село Л., общ СТ, ул. Г № **, срещу В. И. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М.П., ул. „Кн.Б.“ №**, искове с правно основание чл. 220, ал.2 КТ, вр с чл. 86 ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1439,08 евро (2 799 лева), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, както и сумата 165,64 евро (322,16 лева), представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2024г. до 01.10.2025г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5