Решение № 2278 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2278 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря И.а Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110102192 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. Н. Я., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, ****, чрез процесуален представител адвокат И. П. Г. от Адвокатска колегия гр. Варна, с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) вр. чл. 341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), срещу А. М. К., ЕГН **********, с адрес: ****, за допускане до съдебна делба на следния недвижим имот:

Жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед № РД-1867/30.01.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в ****, обл. Варна, на ****, а по скица – на ****, застроена площ по нотариален акт от 50,00 кв.м., а по кадастрална скица – 104 кв.м., построена върху държавно дворно място цялото с площ по скица 1220 кв.м., представляващо УПИ ІІ-120 в квартал 8 по плана на ****, обл. Варна, ведно с подобренията и трайните насаждения в имота, при граници по нотариален акт: улица, улица, УПИ I-120, УПИ ІІІ – 120, 123. Имотът е придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 10, том VI, рег. № 9466, дело № 839 от 2007 г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 36355 от 29.11.2007 г., акт № 164, том CXIV, дело № 28329/2007 г., при равни квоти за страните – по 1/2 идеална част.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съсобственици на делбения имот при равни квоти, придобити с посочения нотариален акт.

Ищецът сочи, че страните не могат да поделят имота доброволно, тъй като 1 ответницата го ползва еднолично, а той няма достъп до него. Моли имотът да бъде изнесен на публична продан, а получената сума да бъде разпредЕ. между съделителите съобразно квотите им. Претендира постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане от ответницата на парично обезщетение за ползване.

С Разпореждане № 33801/21.08.2025 г. съдът е конституирал като съделител, необходим другар на ищеца, Е. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, **** – съпруга на ищеца, с оглед твърденията, че процесният имот е придобит по време на брака им и представлява съпружеска имуществена общност.

С уточнителна молба вх. № 46018 по описа на Районен съд – Варна ищците И. Н. Я. и Е. Г. Я. уточняват, че към датата на придобИ.е на процесния имот – 29.11.2007 г. – И. Н. Я. е имал сключен граждански брак с Е.

Г. Я., поради което е придобил 1/2 идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност. Прецизират петитума, като молят делбата да се допусне при квоти: 1/4 идеална част за И. Н. Я., 1/4 идеална част за Е. Г.

Я. и 1/2 идеална част за А. М. К.. Претендират и постановяване на привременна мярка за заплащане от ответницата на обезщетение за ползване в размер на по 51,13 EUR (петдесет и един евро и тринадесет евроцента) месечно в полза на всеки от тях, считано от датата на получаване на исковата молба до приключване на делбеното производство.

Имотът е придобит чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 10, том VI, рег. № 9466, дело № 839 от 2007 г., вписан в СВ – Варна с вх. рег. № 36355 от 29.11.2007 г., акт № 164, том CXIV, дело № 28329/2007 г., при равни квоти за ищеца и ответницата – по 1/2 идеална част за всеки от тях. Данъчната оценка на сградата е 680,00 лв. за собственика, като общата данъчна оценка на имота е 1360,00 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че той и ответницата са съсобственици на процесния имот при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от тях, придобити по силата на гореописания договор. Гореописаният имот не могат да поделят помежду си, тъй като ответницата А. М. К. ползва имота еднолично и ищецът няма достъп до него, поради което моли да се счете настоящата искова молба за покана за заплащането на наем от ответницата за едноличното ползване на имота. Ищецът моли делбеният имот да бъде изнесен на публична продан или извършена реална делба, а получената сума да бъде разпредЕ. между съделителите съобразно техните дялове. Моли на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да постанови привременна мярка до приключване на делото за делба, като осъди 2 ответницата да заплаща обезщетение за ползването, наричано също месечен наем, считано от датата на получаване на исковата молба в полза на ищеца за неговата 1/2 идеална част от имота, в размер на по 250,00 лв. месечно. Следва да се отбележи, че в исковата молба на стр. 1 е посочена сума от 200,00 лв., а в петитума на стр. 2 – 250,00 лв. С уточняваща молба ищецът е посочил, че процесният имот е придобит по време на брака му с Е. Г. Я., поради което същият представлява съпружеска имуществена общност, и е поискал съпругата му да бъде конституирана като страна по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. М. Р., ответник по делото. В отговора тя посочва, че трите имена са А. М. Р., а не както е посочена в исковата молба като К. или в нотариалния акт като К..

Ответницата приема иска като допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло иска на ищеца, както и претендираната привременна мярка и нейния размер, като посочва противоречие между сумата от 200 лв. на стр. 1 и сумата от 250 лв. на стр. 2 на исковата молба. Макар че в нотариалния акт фигурират и двете имена на ищец и ответник, ответницата твърди, че недвижимият имот е закупен само и единствено с нейни средства, получени от продажбата на друг неин наследствен недвижим имот. Моли да бъде даден срок до първото заседание по делото да представи нотариален акт, от който да е видно, че няколко дни преди покупката е продала друг собствен недвижим имот, със средствата от който е закупила имота, предмет на настоящия спор. Моли да бъдат допуснати двама свидетели при условията на довеждане, с които да докаже, че е заплащала капаро, такси и данъци и всички разходи по сделката, както и всички подобрения по имота.

Ответницата твърди, че в последствие разбрала, че лицето, с което е заживяла на семейни начала, а именно ищецът И. Н. Я., е имал граждански брак с друго лице по време на закупуване на въпросния недвижим имот през 29.11.2007 г. Уточнява, че по време на покупката на имота през 2007 г. тя и ищецът не са били в граждански брак – те са живели на семейни начала, но той е имал валиден граждански брак с друго лице, чието име тя не може да посочи. Ако това е вярно, то съгласно режима на съпружеската имуществена общност по чл. 21 СК, ищецът би могъл да претендира не за 1/2, а за 1/4 идеална част от недвижимия имот, а останалата 1/4 идеална част е собственост на тогавашната му съпруга, тъй като имуществото, придобито по време на брака, е съпружеска имуществена общност. Моли съдът да задължи ищеца да отговори дали по време на покупката е имал граждански брак с друго лице. В случай че ищецът не потвърди този факт, моли съдът да я снабди със съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго такова от Община Варна за семейното положение на ищеца към датата на покупката – 29.11.2007 3 г., от което да е видно с кого е бил женен по време на закупуване на недвижимия имот.

Ответницата посочва, че замисълът на покупката бил, че имотът ще остане за биологичния син на ищеца, който впоследствие е осиновен от нея. В последствие те се разделили, тя осиновила неговото биологично дете и към настоящия момент живее и се грижи за детето само тя. Винаги е мислила и продължава да настоява въпросният недвижим имот да бъде прехвърлен на осиновения син, срещу гледане и издръжка, в срок докато е жива.

Ответницата посочва, че към приложените документи, които е получила на 19.03.2025 г., липсват копия на адвокатско пълномощно, платена държавна такса; на гърба на приложената скица е посочено „земеделска земя", а в нотариалния акт липсва такава; на гърба на приложената данъчна оценка е посочено, че тя ще послужи пред нотариус, не пред съд; нито едно от приложените копия не е заверено с „вярно с оригинала".

Конституираният съделител Е. Г. Я., съпруга на ищеца, не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, въпреки че е връчен препис от исковата молба и уточняващата молба, съгласно разпореждане № 33801/21.08.2025 г.

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл.

34, ал. 1 от Закона за собствеността. Производството се намира в първата фаза по допускането на делбата, в която съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти да се извърши тя, както и каква е часттa на всеки от съсобствениците.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба.

Правото на делба е субективно материално право, което не подлежи на погасяване по давност и всеки съсобственик може да го упражнява във всяко време. За основателност на иска по чл. 34 от ЗС е необходимо да са налице две предпоставки: наличие на съсобственост върху имот и желание на ищеца да прекрати общността, без да е необходимо да се доказва причината за това желание. Волята на ищеца за прекратяване на съсобствеността е безусловна и не подлежи на контрол от съда относно нейната обоснованост.

От приетия по делото Нотариален акт № 10, том VI, рег. № 9466, дело № 839 от 2007 г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 36355 от 29.11.2007 г., е видно, че И. Н. Я. и А. М. К. са придобили при равни квоти – по 1/2 идеална част – процесната жилищна сграда с идентификатор **** с 4 договор за покупко-продажба. Придобитата съсобственост е безспорна и не се оспорва по съществото си от ответницата.

Видно от приложеното удостоверение за граждански брак от 12.03.1991 г., издадено от ОНС ****, се установява, че И. Н. Я. и Е. Г. П.а (Я.) са сключили граждански брак на **** г. в с. ****, общ. ****, следователно бракът е бил действащ към датата на придобИ.е на процесния имот – 29.11.2007 г., за чието няма данни за прекратяването му.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), когато законът не предвижда друго, всички вещи и права, придобити по време на брака, са съпружеска имуществена общност. Тъй като придобитата от И. Н. Я. 1/2 идеална част от процесния имот е придобита на 29.11.2007 г. – в периода на действащия брак с Е. Г. Я., сключен на **** г. – тя попада изцяло в режима на съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи. При допускане на съдебна делба на имот, чиито дялове се притежават от съпрузи в режим на СИО, следва да се вземе предвид, че съпружеската имуществена общност е особена форма на съсобственост с особен субектен състав – само между съпрузи. Докато съпружеската имуществена общност съществува, съпрузите заедно са носители на правата върху общото имущество и участват в производството като единна страна по отношение на общите им дялове.

При това положение И. Н. Я. и Е. Г. Я. са съсобственици на 1/2 идеална част от процесния имот в режим на СИО, а ответницата А. М. К. е собственик на останалата 1/2 идеална част. Предвид изложеното искът за делба се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като делбата бъде допусната между съделителите при правилно определените квоти.

По претенцията за привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК:

Ищците претендират постановяване на привременна мярка, изразяваща се в осъждане на ответницата да заплаща на всеки от тях обезщетение за ползване в размер на по 51,13 EUR (петдесет и един евро и тринадесет евроцента), равностойни на 100,00 лв. по фиксирания курс 1 EUR = 1,95583 BGN, месечно, считано от датата на получаване на исковата молба до приключване на делбеното производство.

Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на делбата или с отделно определение съдът може да разпредели ползването на имотите между съделителите за времето до извършване на делбата или да осъди съделителите, които ползват повече от дяловете си, да заплащат обезщетение на останалите. Фактическата предпоставка за уважаване на привременната мярка е имотът да се ползва само от един от съделителите или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта 5 на тази норма е да осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички съделители за времето, в което трае делбеното производство.