Решение № 170 от 22.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. К., 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500225 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:.

С решение № 263/25.06.2023г., постановено по гр.д. № 1477/2022 г., К. районен съд е признал за установено по отношение на С. И. Х. от с. К., общ. Ч., обл. К., че ищецът Р. Р. Е. от гр. К. е собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.К., одобрен със Заповед № РД 18272/02.05.2019 г. на изпълнителния директор на АК, с площ 496 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, който имот по документ за собственост съставлява поземлен имот с пл. сн. № 11 по кадастралният план на с. К., общ. Ч., одобрен със Заповед № 38/20.03.1993 г., представляващ застроено дворно място от 460 кв.м., ведно с построената върху него едноетажна паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 21 кв. м., при граници североизток - поземлен имот с пл. сн. № 12; югоизток - поземлен имот с пл. сн. № 10; югозапад - общински терен; северозапад – дере. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК решаващият съд е отменил Нотариален акт за собственост по давностно владение № 132 от 24.04.2018г., том 2, peг. № 12382, дело № 312/2028 г. на нотариус К.Д., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 020 с район на действие PC – К., вписан в Сл.Вп - К. с вх.рег. № 1615/02.04.2018 г., акт № 186, т.5, дело № 996/2018 г. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. И. Х., който чрез 1 процесуален представител го обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Излага обстойни съображения. Твърди, че селективно са обсъдени събраните гласни доказателства и, че неправилно е дадена преценка на приобщените писмени официални свидетелстващи документи. Сочи, че от приобщеното по делото писмо на Община Ч. се установявало отсъствие на информация за основанието, на което било направено записването за всички имоти в разписния лист на общината, вкл. и за процесния имот, което обаче неправилно било възприето от първоинстанционния съд, че нямало представен документ за собственост за процесния имот при съставянето на кадастралния план от 1993 г. Изтъква се във въззивната жалба, че едно вещно право не може да бъде притежавано от няколко лица едновременно, освен в съсобственост, затова с чл.113 от ЗС се отдавало предпочитание не на първия по време приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър, като районният съд не се съобразил с тази разпоредба. Въззивникът твърди, че възраженията му, че ищецът е отбивал редовна военна служба, учил и работел като готвач в гр. К. и нямал физическа възможност да установи владение, не били обсъдени от районния съд. Не било обсъдено от решаващия съд и, че още с отговора на исковата молба въззивникът, в качеството си на ответник по иска, направил възражение за изтекла в негова полза 10-годишна давност, считано от 1996г. Моли съда, да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, ищец в първоинстанционното производство Р. Р. Е., с който същата се оспорва.

Сочи се в отговора, че твърденията на ответника, че владял и придобил имота по давност останали недоказани, а претенциите му не били подкрепени от приетите писмени и гласни доказателства, поради което правилно районния съд установил правно релевантните факти по предмета на спора. Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззивникът С. И. Х., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, въззиваемият Р. Р. Е., чрез процесуален си представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора й съображения.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение въззивната инстанция, съобрази следното:

Компетентният К.йски районен съд е сезиран с разглеждането на депозирания от 2 ищеца Р. Р. Е. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с предявяването на който желае да бъде установено по отношение на ответника С. И. Х., че той- ищецът е собственик по давностно владение на Урегулиран поземлен имот с пл. сн. № 11 по кадастралният план на с. К., общ. Ч., с идентификатор по кадастралната карта *** с площ 460 кв.м., ведно с построената в него едноетажна паянтова стопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв. м. при граници: североизток - поземлен имот с пл. сн. № 12; югоизток - поземлен имот с пл. сн. № 10; югозапад - общински терен; северозапад – дере, в резултат на което на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен притежавания от ответника С. И. Х. Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 132 от 24.04.2018 г., том 2, peг. № 12382, дело № 312/2018 г. на нотариус К.Д., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 020 с район на действие районът на PC - К..

Ищецът мотивира исковата си претенция с обстоятелството, че е собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, представляващ дворно място и построена от него в имота паянтова стопанска сграда, повече от 50 години. Установил владение върху процесния имот през 1964 г. и до изтичане на 1974 г., като в този период не били предявявани към него никакви претенции от други лица, а и след изтичане на този предвиден в закона давностен срок, той продължил спокойно и безпрепятствено да владее и ползва имота и към настоящия момент.

Твърди, че в съседство притежавал и друг недвижим имот, представляващ УПИ с пл. сн. № 14 по кадастралната карта на с. К., общ. Ч. с площ 850 кв.м., понастоящем с идентификатор ***, ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м. и разгърната застроена площ 124 кв. м. с идентификатор ***, състояща се от по две стаи и коридор на етажа и паянтова стопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 40 кв.м., при граници изток - дере; запад поземлен с пл. сн. № 16 и път; север - поземлен имот с пл. сн. № 13 и юг - поземлен имот с пл. сн. № 15. За този имот ищецът притежавал Нотариален акт за собственост № 195/03.10.2006 г., том. VI, peг. № 11121, нот. дело № 1152/2006 г. на нотариус К.Д. вписан в регистъра на нотариалната камара под № 020 с район на действие районът на PC – К..

Твърди също,че случайно при справка в Община Ч. установил, че като собственик на имота е записан ответникът въз основа на издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 132 / 24.04.2018 г., том 2, peг. № 12382, дело № 312/2018 г. на нотариус К.Д., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 020 с район на действие - PC – К..

По така предявената искова претенция, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът С.

И. Х. депозирал отговор, в който се твърди, че поземлен имот № 11 и поземлен имот № 10 по плана на с. К. били собственост на неговия чичо С.Х.Х., който през 1962 г. – 1963 г. построил едноетажна масивна жилищна сграда, която сега се намирала в поземлен имот № 10 по плана на с. К., като живеел в нея със семейството си до 1989 г.и през този период като собственик на двата имота не забелязал, нито узнал, че ищецът Р. Р. Е. в периода 1964-1974 г. обработвал собствения му имот. През 1989 г. С.Х.Х. заминал със семейството си за Р.

3

Турция, като поверил грижата за имотите № 10 и № 11 на племенникът си - ответника С. И.

Х., който през този период ги държал за собственика им. През 1994 г. С.Х.Х. починал, а неговите наследници - трите му деца чрез съпругата му упълномощили С. И. Х. да ги представлява по продажба на наследствените имоти, като имал право да продава имота на лице, което той определи или да го продаде сам на себе си, като упълномощителят декларирал и, че получил сумата от продажбата на имота от ответника, но не оформили сделката нотариално. Ответникът твърди, че от този период- от 1996 г. живее в къщата в имот с пл.сн. № 10, като се грижи и за имотите № 10 и № 11 по плана на с. К. със съзнанието на собственик. Владението му било спокойно и необезпокоявано - със съгласието на предходния собственик и неговите наследници. През 2017 г. бил признат за собственик на поземлен имот пл.сн. № 10, а през 2018 г. бил признат за собственик и на поземлен имот с пл.сн. № 11 по кадастралния план на с. К., общ. Ч., обл. К., бивша собственост на неговия чичо.

За да постанови обжалвания в настоящото въззивно производство съдебен акт, решаващият съд обсъждайки единствено показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна, приел за установено, че ищецът владее процесния имот от 1963 г.

/година преди претенцията на ищеца/ със съзнанието, че е негов, като на всички в селото било известно, че имотът е негов и разрешавал и на други хора да берат плодовете от имота му. Приел, че съществуващият в разписния лист на с. К. запис установявал само, че на името на чичото на ответника С.Х. е записан имот, съставляващ нива, и изградил в този аспект извод, че това записване нито създавало, нито отнемало права на това лице, както и че в Община Ч. нямало представен документ за собственост на процесния имот при съставянето на кадастралния план от 1993 г., поради което изобщо отсъствало основание за записването му на името на С.Х.. Първоинстанционният съд изложил мотиви, че владението на ищеца от обективна страна било несъмнено, а относно субективната страна на същото намерил за приложима законовата презумпция на чл.69 от ЗС, че владелецът държи веща като своя, до доказване на противното, като я приложил на общо основание, приемайки, че не е проведено в производството насрещно доказване в обратна посока.

От фактическа страна в производството се установява, че ищецът е собственик на ПИ с пл. сн. № 14 по кадастралния план на с. К., общ. Ч., одобрен със Заповед № 38/20.03.1993 г., а по КККР на с.К., одобрени със Заповед № РД-18-272/02.05.2019 г. на АГКК с идентификатор *** / л.107-108 от първ.д./, е с площ 850 кв.м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м. и разгърната застроена площ 124 кв. м., с идентификатор *** и паянтова стопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ 40 кв.м. при граници изток - дере; запад ПИ с пл. сн. № 16 и път; север - ПИ с пл. сн. № 13 и юг - ПИ с пл. сн. № 15, и за което обстоятелство притежава Нотариален акт за собственост № 195/03.10.2006 г., том. VI, peг. № 11121, нот. дело № 1152/2006 г., издаден противно на твърдяното от ищеца не въз основа на обстоятелствена проверка, а по силата на надлежни писмени доказателства, от нотариус К.Д. вписан в регистъра на нотариалната камара под № 020 с район на действие PC – К..

4

Установява се, че ответникът е собственик /в условията на СИО със съпругата си/ на ПИ с пл. сн. № 10 по кадастралния план на с. К., общ. Ч., одобрен със Заповед № 38/20.03.1993 г., а по КККР на с.К., одобрени със Заповед № РД-18-272/02.05.2019 г. на АГКК с идентификатор ***, е с площ 1200 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с частичен призем със застроена площ 100 кв.м., с идентификатор ***, при граници:- север ПИ с пл. сн. № 12 и ПИ с кад.№ 69, изток- улица,юг- улица и общински терен, запад - ПИ с кад. № 11, за което обстоятелство притежава Нотариален акт за собственост № 26/07.04.2017 г., том I, peг. № 1082, нот. дело № 26/2017 г., издаден въз основа на писмени доказателства, от нотариус Елияна Калайджиева, вписана в регистъра на нотариалната камара под № 280 с район на действие PC – К..