Решение № 1908 от 08.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1908 гр. Пловдив, 08.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201887 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4430119 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 3, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди атакуваният електронен фиш (ЕФ) да е незаконосъобразен, без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и 1 да е отчетена приложимата максимално допустима грешка в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Б. Б. О., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 07.03.2022 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена на 18.03.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 29.04.2019 г. в 09:59 часа на републикански път II-86, км 19+000 в посока към гр. Асеновград жалбоподателят Б. Б. О. управлявал лек автомобил за обществен превоз на пътници „Шевролет Авео“ с рег. № ***, собственост на „Котогруп“ ЕООД, със скорост на движение от 106 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26.

Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 110 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 106 км/ч, с което жалбоподателят превишил разрешената скорост с 46 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 3, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя О. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4430119, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени писмени доказателства, както и на гласните доказателствени средства по делото.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

2

От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743 CA е преминало последваща проверка на 11.10.2018 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-11633/30.04.2019 г. се установява, че на дата 29.04.2019 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с начален час на работа 08:30 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол път II-86, км 19+100 в посока от север към юг, където е действало ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26.

От снимка № 0172355 от радар с №11743 CA (лист 13 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 110 км/ч, а заснемането е извършено на 29.04.2019 г. в 09:59 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От писмо с вх. № 30435/15.04.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 15 от делото) се установява, че към дата 29.04.2019 г. в участъка от км 14+860 до км 25+250 на път II-86 „Пловдив – Асеновград“ в двете посоки на движение е въведена временна организация на движението, като скоростта е ограничена на 60 км/ч. Изяснява се и че това обстоятелство е указано на водачите на МПС с монтирани пътни знаци В26 (60 км/ч)

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на „Котогруп“ ЕООД.

От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние към 26.01.2021 г. по партидата на търговеца „Котогруо“ ЕООД (лист 10-11 от делото) се изяснява, че управител на дружеството е свид. К. С.

Ч..

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 103000-2334/29.01.2021 г. от К. С. Ч. се изяснява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВРПловдив, че на 29.04.2019 г. в 09:59 часа процесният лек автомобил с рег. № *** е бил предоставен във владение на жалбоподателя Б. Б. О.. Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата 26.01.2021 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя О..

От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив от АИС АНД (лист 14 от делото) се установява, че на дата 22.01.2021 г. на свид. К. С.

Ч. като законен представител на „Котогруп“ ЕООД е връчен Електронен фиш серия К № 2872110 /приложен по преписката/. За същия се установява да е издаден против свид. К. Ч. в качеството му на законен представител на ЮЛ3 собственик на автомобила „Шевролет Авео“ с рег. № *** за извършено с превозното средство нарушение за скорост на 29.04.2019 г. в 09:59 часа на републикански път II-86 км 19+000 в посока гр. Асеновград. Установява се от представената справка и че Електронният фиш серия К № 2872110, издаден против свид. К. С. Ч., е анулиран.

От показанията на свид. А. С. Ч. се установява, че за лекия таксиметров автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *** е имало има издадено разрешение за таксиметров превоз към 2019 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републиканки път II86, км 19+100 в посока гр. Асеновград; датата – 29.04.2019 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:59 часа; регистрационният номер на МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят Б. Б. О.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 800 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Макар да липсва изрично направено възражение в този смисъл, но доколкото съдът съгласно ППВС № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 10/1973 г. е длъжен служебно да следи за спазването на давностните срокове в административнонаказателния процес, то следва да се отбележи, че не е изтекъл срокът на преследвателската давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение на дата 29.04.2019 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тук не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Затова давностният срок тече от датата на извършване на деянието. В случая 3годишният давностен срок, течащ от 29.04.2019 г., е прекъснат с образуването на настоящото съдебно производство, от който момент е започнала да тече нова давност. Съдебното производство е образувано на 31.03.2022 г., като с Разпореждане № 2183 от 05.04.2022 г. по делото на жалбата е даден ход като допустима и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Към момента на постановяване на съдебното решение не е изтекъл и срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС.

4

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично изображение с № 0172355 от радар № 11743CA. От протокола за използване на АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван на път II-86, км 19+000 в посока от север към юг, посоката на задействане на радара е при приближаване на МПС към него, а работата с техническото средство е започнала на 29.04.2019 г. в 08:30 часа и е приключила в 18:00 часа на същата дата. През този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното статично изображение № 0172355 от АТСС тип ARH CAM S1 с № 11743CA.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 29.04.2019 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.