Решение № 169 от 07.07.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Плевен , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан Ас. Данчев

Членове:

Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело № 20214400500337 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260016 от 08.10.2020година., постановено по гр.д. № 894/2019г. Районен съд –Левски е осъдил, на основание чл.31, ал.2 ЗС Б. ГР.

Б. от гр.Левски да заплати на В. АТ. К., от с.гр. сумата 1461,95 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за еднолично ползване от ответника на съсобствен с ищцата лек автомобил марка T., модел A. 1.6, с рег.

№******, рама №SB153DBN00E011550, за периода 09.12.2014г. – 14.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата до 1823,95лв. е отхвърлен като погасен поради извършена компенсация с вземането в размер на 362 лв. по насрещния иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС. За разликата над сумата 1823,95лв. до сумата от 2407,20 лв. и за периода 14.03.2014г. – 08.12.2014г. искът е отхвърлен като погасен по давност, а в останалата му част до пълния предявен от ищеца размер от 4814,40 лв. – като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, на основание чл.31, ал.2 ЗС Б. ГР. Б. е 1 осъден да заплати на В. АТ. К. сумата

793,40 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за еднолично ползване от ответника на съсобствен с ищцата лек автомобил марка T., модел A. 1.6, с рег. №******, рама №SB153DBN00E011550, за периода 02.08.2017г. - 02.11.2019г., като иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен от ищеца размер от 1586.79 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е изцяло насрещния иск на Б. ГР. Б. срещу В. АТ. К., с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на В. АТ. К. да заплати на Б. ГР. Б. сумата 2500 лв., представляваща сторени разноски по чл.30, ал.3 ЗС за същия съсобствен между страните лек автомобил марка T., модел A. 1.6, за периода от 10.02.2015г. до 10.02.2020г. – за сумата от 362 лв., като погасен поради извършена компенсация с главната искова претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, а за разликата над сумата от 362 лв. до пълния претендиран размер от 2500 лв., като неоснователен и недоказан.Присъдени са разноски в полза на В. АТ. К. в размер на 973,93 лв. Б. ГР. Б. е осъден да заплати и разноски в размер на 421,02 лв. за адвокатско възнаграждение на адвокат Р.Р.

– ПлАК, съразмерно на отхвърлената част от главните искови претенции.

С решение № 260000 от 06.01.2001г. е оставена без уважение молбата на ищеца В. АТ. К., чрез пълномощника адв.А.И. - САК с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по гр.д.№894/2019г. по описа на Районен съд – Левски Решение №260016 от 08.10.2020г., в частта му, с която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. ГР. Б. да заплати на В. АТ. К. сумата в размер на 973,93 лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част от главните искове - за държавна такса и адвокатски хонорар в обезпечителното и исковото производство и депозит за възнаграждение на вещото лице, като неоснователна.Съдът е допуснал сужебно поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като вместо „Б. ГР. Б., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л., ул."Г.Д.", №**, вх.*, ет.*. ап.*, е осъдил „В. АТ. К., с ЕГН:*****, с адрес: гр.Л. ул. "Х.А." №*, бл.Б., вх.*, ет.*, ап.**“ да заплати разноските за адв. възнаграждение на адв. Р.Р. в размер на 421,02 лв.

Срещу основното решение е подадена въззивна жалба от Б. ГР. Б. от гр.Левски, чрез пълномощникът му адв.Р.Р.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно по 2 съображенията, които са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на РС -Левски и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове по чл.31, ал.2 от ЗС, като същевременно бъде уважен насрещния иск по чл.30, ал.3 от ЗС.

Ответницата по жалбата В.К., чрез пълномощникът си адв.А.И. от САК, счита въззивната жалба за неоснователна по изложените в отговора съображения. Моли съда да потвърди обжалваното основно решение.

Същевременно страната е подала въззивна жалба срещу решението за поправка на ОФГ, което моли да бъде отменено и да бъде уважена молбата на В.К. за поправка на очевидна фактическа грешка.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствен автомобил в размер на сумата 4 814.40лв. за периода 14.03.2014г.14.07.2017г., ведно със законната лихва от 02.08.2017г. и на сумата 1586.79лв. за периода 02.08.2017г.-02.11.2019г., ведно със законната лихва от 02.08.2017г. Приет е насрещен иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС от ответника по главните искове Б. ГР. Б. против ищеца по главните искове В.

АТ. К. с цена 2 500лв., представляваща разходи за общата вещ за периода 10.02.2015г.-10.02.2020г.

Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че процесният лек автомобил - марка T., модел A. 1.6 с рег.

№******, рама №SB153DBN00E011550, е съсобствен между страните.

Същият е придобит по време на брака между тях, предвид на което е бил в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака с Решение №67 от 21.06.2012г. по гр.д. №163/2012г. по описа на РС-Левски, в 3 сила от 13.07.2012г. съпружеската имуществена общност е била прекратена, като се е превърнала в обикновена дялова съсобственост. С Решение №127 от 30.10.2014г. по гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски автомобилът е допуснат до съдебна делба, при два равни дяла – по един за всяка от страните, а с Решение №49 от 24.04.2015г. по същото дело, във втора фаза на съдебната делба, автомобилът е изнесен на публична продан. Не е спорно между страните обстоятелството, че понастоящем публичната продан не се е състояла и автомобилът продължава да е съсобствен между страните, което се установява и от представеното удостоверение от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Плевен.

Безспорно е, че с решение №49 от 24.04.2015г. по гр.д.

№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски, изменено с Решение №483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен, че ответникът Б. ГР. Б. е осъден да заплати на ищцата В. АТ. К. сумата в размер на 868,04 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на процесния лек автомобил за периода 16.02.2013г. – 13.03.2014г., въз основа на изпратена от ищцата до ответника нотариална покана от 14.09.2012г. за заплащане на обезщетение за ползването на автомобила.

Безспорно е, че ищцата В. АТ. К. е изпратила до ответника Б. ГР.

Б. Нотариална покана, рег.№3160 от 27.07.2017г. по описа на Нотариус С.Л., №*** в НК, с която е отправила искане за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на автомобила за периода 14.03.2014г. – 14.07.2017г. по 130,14 лв. месечно, както и за периода след получаване на нотариалната покана обезщетение в размер на 200 лева месечно, като нотариалната покана е връчена на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника при отказ на получателя на основание чл.44, ал.1, изр.пето ГПК.

Няма спор, че съгласно удостоверение за застрахователна стойност от 27.01.2020г., издадено от ЗК „Лев Инс”АД, застрахователната стойност на процесния лек автомобил е в размер на 1236 лв.

Спорно е налице ли са предпоставките на чл.31 ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение в полза на ищцата и в какъв размер. Основателно ли е възражението за прихващане и до какъв размер.Погасено ли е вземането 4 на В.К. по давност.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: От събраните пред РС доказателства е установено, че ответника Б. ГР. Б. е заплатил местните данъци за автомобила за 2017-2019г., съгласно представените приходна квитанция.От представено от ищцата В. АТ. К.

Удостоверение от Община Левски, отдел „Местни данъци и такси”, се установява, че същата няма непогасени задължения за данък за процесния лек автомобил за периода 2011г. – 2019г. Представени са 4 броя приходни квитанции – оригинал, за заплатен данък за процесното МПС към Община Левски по партида на ДЗЛ В. АТ. К. за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2019г. и 2020г. с платец В.К.. Представена е приходна квитанция №21633/01.07.2019г. – дубликат, за заплатен данък към Община Левски за процесното МПС за 2018г. по партида на ДЗЛ В. АТ. К. в размер на 44,55 лв. и лихви за забава в размер на 3,75 лв., в която е вписан като платец В.К..

Установява се, че посочената приходна квитанция е идентична като номер и дата с представената от ответника приходна квитанция за заплатен за автомобила местен данък за 2018г. и лихви за същите суми и ДЗЛ В. АТ. К., в която като платец е посочено друго лице - ответника. Правилно районният съд е изключил от доказателствата по делото представеният от ищцата дубликат на приходна квитанция №21633/01.07.2019г. за заплатен данък за процесното МПС за 2018г. по партида на ДЗЛ В. АТ. К., в която е вписан като платец В.К., като изводите са обосновани с представения от ответника оригинал.

По отношение на съсобствения автомобил са сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидни през периоди от 2013г. до 2020г., съгл. представени 4 броя ел. справки от Гаранционен фонд, а съгл. справка от ЗД „БУЛ ИНС”АД ответникът е заплатил застрахователни премии за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с покритие през периодите 06.02.2016г. – 05.02.2017г., 14.02.2018г. – 13.02.2019г., 14.03.2019г. – 13.03.2020г. в общ размер на 627,41 лв.Установено е със справка от Агенция пътна инфраструктура, гр.София и разписки за закупена електронна винетка, че за МПС са закупени винетни стикери, валидни през периодите 11.03.2019г. – 10.03.2020г., 14.04.2019г. – 20.04.2020г., 16.05.2020г. – 15.05.2021г. на обща 5 стойност 209 лв. През процесните периоди автомобила е преминал 6 периодични прегледа за техническата му изправност, като е бил предоставен за проверка от Б. ГР. Б., съгл. справка от Изпълнителна агенция „Атомобилна администрация”, че

Няма спор и се установява, че процесният автомобил се ползва от ответника Б.Б., чрез показанията на свидетелите А.Я. и Г.Г. се установява, като свидетеля Г. твърди, че през последните пет години ответникът карал автомобила няколко пъти на ремонт и съответно той е заплащал за него.

Сменяни били биалетки, шарнир, подменяно било маслото на автомобила.

Съгласно заключението средната месечна стойност за ползване на процесния лек автомобил за периода 14.03.2014г. – 14.04.2016г. е в размер на 130,14 лв.; за периода 14.04.2016г. – 14.07.2017г е в размер на 104,06 лв., а за периода 02.08.2017г. – 02.11.2019г. е в размер на 58,77 лв. При определяне на стойността вещото лице е дало средна претеглена стойност, получена от оценката на три частични метода, която съгласно експертизата се счита за най-близка до реалната: метод на амортизирана заместителна стойност, при който са отчетени физическо, морално и икономическо изхабяване на автомобила, метод на пазарните аналози, при който са взети предвид оценки на автомобили със същите характеристики, метод на ликвидационната стойност, при който е отчетена вероятната чиста реализуема стойност на процесния автомобил, която собственикът може да реализира при прекратяване на дейността от разпродажбата на неговия актив.

Фактическите констатации и правни изводи на РС се споделят от въззивната инстанция, която препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.272 от ГПК.За да уважи предявените искове в посочените по-горе размери, първоинстанционният съд е приел, че за уважаване на исковите претенции чл.31, ал.2 от ЗС следва по делото да бъдат доказани следните материално-правни предпоставки: 1) че процесният автомобил е съсобствен между страните; 2) писмена покана отправена от ищеца до ответника; 3) еднолично ползване на автомобила от ответника през процесния период, като по този начин е препятствано ползването му по предназначение от другия съсобственик; 4) пропусната от ищеца полза, в резултат на личното ползване на вещта от другия съсобственик.Приел е, че са налице законовите предпоставки, тъй като се 6 касае за съсобствен автомобил, който се ползва еднолично от ответника Б.Б..Ищцата В.К. е изпратила до ответника Б.Б. нотариална покана за заплащане от негова страна на наем за ползването на процесния автомобил – на 14.09.2012г., въз основа на която е присъдено обезщетение в делбеното производство по предявен иск по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, както и последваща Нотариална покана, рег. №3160 от 27.07.2017г. по описа на Нотариус С.Л., №*** в НК, връчена на ответника на 27.07.2017г. при отказ, на основание чл.44, ал.1, изр. ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на притежаваната от К. ½ ид.ч. от автомобила за последващ период.